Решение · № 4408/2022 · дело 12225/2021

По дело 12225 / 2021 РЕШЕНИЕ № 4408 София, 10.05.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ЦВЕТКОВ ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ЖЕЛЕВА КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА при секретар Мирела Добриянова и с участието на прокурора Ася Петрова изслуша докладваното от съдията Камелия Стоянова по административно дело № 12225 / 2021 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от „Сиенит Строителна група“ АД срещу решение № 1883/15.10.2021 г., постановено по адм.д. № 282/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на „Сиенит строителна група“ АД срещу ревизионен акт № Р-16001619008446-091-001/27.10.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, в частта, в която е потвърден с решение № 21/07.01.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, и са установени задължения по ЗДДС в размер на 221 892, 07 лв. и лихви в размер на 49 955, 80 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна – директорът на дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика» Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия № Р-16001619008446-020-001/20.12.2019 г., издадена от С. Георгиева, началник на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, изменена със заповед № Р-16001619008446-020-002/27.03.2020 г., изменена със заповед № Р-16001619008446-020-003/21.08.2020 г. е възложено извършването на ревизия на „Сиенит Строителна група” АД за определяне на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди от 26.10.2017 г. до 31.12.2018 г., и по ЗКПО за същите периоди. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на дружеството, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на дружеството е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад № Р-16001619008446-092-001/14.09.2020 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-16001619008446-091-001/27.10.2020 г., с който на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС за ревизираните периоди в общ размер от 268 656, 42 лв. и лихви в размер на 59 150, 23 лв., корпоративен данък общо в размер на 1200, 34 лв. и са начислени лихви в размер на 390, 34 лв. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение № 21/07.01.2021 г. е отменил ревизионния акт в частта на установените резултати по ЗДДС в частта на непризнат данъчен кредит в размер на 46 764, 35 лв. и лихви в размер на 9194, 43 лв. В частта на установените задължения за корпоративен данък, ревизионният акт е влязъл в сила. При съобразяване на решението на решаващия административен орган, непризнатото право на приспадане на данъчен кредит е в размер на 216 845, 60 лв. по фактури, издадени от „Джи Еф Конструкшън“ ООД - фактури с № 12/22.10.2018 г. с предмет на доставката трето плащане по договор, 14/19.11.2018 г. с предмет на доставката плащане за допълнителна работа от 18.06.2018 г. до 06.09.2018 г. и нов екип септември и 08.10.2018 г., № 11/09.08.2018 г. с предмет на доставката допълнителен труд по договор – нивелация магазини партер, пясък и цимент в отдел ет. 1, почистващи дейности, разрушаване и транспорт на отпадъци, фугиране, транспорт, фактура № 6/30.06.2018 г. с предмет на доставката плащане по договор, фактура № 1/26.03.2018 г. с предмет на доставката аванс по договор, фактура, издадена от „Необилд Инженеринг“ ООД - № 0300000029/09.11.2018 г. с предмет на доставката СМР на обект в с. Стряма. Установено е, че посочените фактури са намерили отражение в дневниците за продажби и в справките декларации по ЗДДС на посочените доставчици. Установено е, че през ревизираните периоди "Сиенит строителна група" АД е декларирано пред НАП, НСИ КИД 2008 код 4299 – строителство на други съоръжения, некласифицирани другаде; НКИД 2003 код 4523 – строителство на пътища, самолетни писти и спортни терени и предмет на дейност проектиране, строителство на всички видове обекти: жилищни, промишлени, търговски, на инфраструктурата и други, външно и вътрешно обзавеждане, дизайн, ремонтна дейност, предприемачество, в т. ч. строително, инвестиционна дейност, инженерингова дейност, озеленяване и паркостроене, сделки с недвижими имоти и вещни права върху тях, наеми, посредничество, предприемачество, агентство, комисионерство, търговия (вътрешна и външна), всякаква друга дейност, която не е забранена от закона. Във връзка с установяване реалността на доставките между „Сиенит строителна група“ АД и "Джи Еф Конструкшън" ООД, на соченото за доставчик дружество е инициирана насрещна проверка, документирана с протокол № П-22221920047054-141-001/31.03.2020 г. Установено е още, че дружеството е отразило процесните фактури в дневниците си за продажби и справките декларации по ЗДДС за съответните периоди с получател "Сиенит строителна група" АД. По данни от ИС на НАП за м. 03. 2018 г. няма назначени лица на трудов договор, а за периода м. 04. 2018 г. – м. 11. 2018 г. в дружеството има назначени 15 лица по трудови правоотношения. Няма данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения. По повод процесните доставки, от страна на "Сиенит строителна група" АД са представени копия на фактурите; копия на договор (споразумение с подизпълнителя) с "Джи Еф Конструкшън" ООД от 26.03.2018 г., според което, дружеството е ангажирано да извърши монтаж на подовите плочки в проекта, подробно описан в Приложение А; копия на 5 бр. платежни нареждания; справка за извършени плащания към дружеството; заповедна книга № ЗЗ5/02.05.2017 г. за обект "Частична реконструкция, ново фасадно оформление и текущ ремонт на търговски център МОЛ "Галерия" – гр. Пловдив; книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа (начален инструктаж) на обект "Частична реконструкция, преустройство, ново фасадно оформление и текущ ремонт на магазин за промишлени стоки"; списък на работниците на "Джи Еф Конструкшън" ООД. По повод изискани допълнително от органите по приходите документи, описани подробно в констативната част на ревизионния доклад (стр. 54 - стр. 55), дружеството е представило отговор, според който, поради проблеми с комуникацията и отсъствието на управителя на горепосоченото дружество, няма разписан протокол за приемане на извършените строително-монтажни работи, поради тази причина авансовите плащания по договора са признати от дружеството след окончателното приемане на извършената работа, от възложителя през м. март 2019 г.; епикът от 5 човека е съставен от миналите преди това начален инструктаж служители на "Джи Еф Конструкшън" ООД. Органите по приходите са извършили проверка в информационната база данни на НАП, при която е установено, че "Джи Еф Конструкшън" ООД е декларирало наличие на търговски обекти; регистрирани са общо 15 трудови договора за наети лица (граждани на Република Албания), заети в икономическата дейност на дружеството "Други довършителни строителни дейности", за които са подавани уведомления по чл. 62 от Кодекса на труда; декларации обр. 1 и обр. 6; на дружеството е извършена ревизия по ЗДДС, обхващаща периода м. 12. 2018 г., при която са установени задължения в особено големи размери; дружеството има невнесени данъчно-осигурителни задължения и образувано изпълнително дело от публичен изпълнител; регистрирано е по ЗДДС на 07.02.2019 г. По данни на ОД на МВР – Пазарджик - отговор рег. № 312000-1ЗЗ74/25.08.2020 г. и отговор рег. № 312000-13223/21.08.2020 г., описаните в констативната част на ревизионния доклад 11 албански граждани са пребивавали краткосрочно, без визи на територията на страна, а за останалите 4 лица, с посочените от органите по приходите идентификационни данни, няма информация. При проверката са установени лица със сходни имена и данни, за които е предоставена информация за влизане и излизане от страната, но за които не може да се потвърди, че са същите лица. Според предоставената от Агенция по заетостта информация - писмо рег. № 10-10-4108#1 от 26.08.2020 г., за периода 01.03.2018 г. – 31.12.2018 г. от "Дже Еф Конструкшън" ООД не са постъпвали заявления за достъп до пазара на труда на чужденци – граждани на трети държави за наемане по трудово правоотношение или за приемане на командировани специалисти; на лицата от предоставения от органите по приходите списък не е даван достъп до пазара на труда за осъществяване на трудова заетост като наети по трудово правоотношение в посоченото дружество, на основание чл. 7, ал. 3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и не е издавано разрешение за работа като командировани специалисти. Органите по приходите са съпоставили данните за лицата, фигуриращи в книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа начален инструктаж) за посочения строителен обект и са установили, че на 04.04.2018 г. такъв са преминали 10 лица, от които 9 имат сключени трудови договори с "Джи Еф Конструкшън" ООД и за тях за подавани данни за осигуряване за м. 04. 2018 г. и следващите. При съпоставяне с получената от ОД на МВР – Пазарджик информация са установени несъответствия с подадените данни с декларация обр. 1 за някои от лицата. Според ревизиращите органи, с декларираните 15 бр. трудови договори е създадена привидна ситуация за наличие на кадрови ресурс със съответната професионална квалификация, а наличието на регистрирани трудови договори само по себе си не е достатъчно доказателство за осъществяване на фактурираните доставки. Органите по приходите са приели, че „Сиенит строителна група“ АД е знаело или е било длъжно да знае, че това дружество не разполага с каквито и било ресурси за извършване на фактурираните доставки. В резултат на гореизложеното и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, при ревизията не е признато упражненото по процесните фактури право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 216 845. 60 лв. за посочените периоди. В хода на проверка (ПУФО) на "Сиенит строителна група“ АД, обективирана с протокол № П-16001619008446-073-001/23.08.2019 г., присъединен за целите на ревизията с протокол № 1555355/21.02.2020 г. по отношение на доставчика "Необилд инженеринг" ООД, е извършена насрещна проверка, приключила с протокол № П-1600161911ЗЗ84-141-001/24.07.2019 г. Според представено обяснение, дейността на дружеството през периода е строително-монтажни дейности, за които не се изискват разрешителни и регистрация в Камарата на строителите; осъществява се на обекти на възложителите, съгласно сключени договори; извършва се чрез наемане на фирми изпълнители на строителните работи, а доставката на материали се извършва с транспорт на фирмите-доставчици; разтоварването на материалите на обектите се извършва от работниците на фирмите-изпълнители. Посочено е още, че за конкретните дейности не са необходими машини и съоръжения, а само работна ръка. За извършване на дейностите по договора с ревизираното лице, като подизпълнител е посочен "Промишлени строежи" ЕООД, чийто персонал е изпълнил дейностите в подписаните протоколи обр. 19. Представени са договори за СМР и протоколи обр. 19. Относно обекта в с. Стряма са представени: - рамков договор за СМР от 16.07.2018 г.; споразумение от 16.07.2018 г.; възлагателно писмо № 1/16.07.2018 г., с което са възложени СМР на обекта за 38 218. 79 лв. без ДДС; Приложение № 1, количествено-стойностна сметка, в което подробно са описани СМР (кофраж, полагане на бетон и монолитна конструкция, монтаж на армировка, шлайфане на бетонова настилка, рязане на фуги). За извършените дейности са издадени: фактура № 0300000029/09.11.2018 г. и протокол обр. 19 от същата дата с ДО 25 232, 33 лв. и ДДС – 5 046. 47 лв. Според представено обяснение, за обект в с. Стряма дружеството няма сключен договор с подизпълнител, дейностите са извършвани от управителя на "Необилд инженеринг" ООД, и съдружниците, назначени на трудов договор. В хода на извършената ПУФО е установено, че по данни от ИС на НАП, "Необилд инженеринг" ООД е имало само едно назначено по трудов договор лице, считано от 01.10.2018 г. По отношение доставката, документирана с фактура № 0300000029/09.11.2018 г. за СМР на обект с. Стряма, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип и е потвърдил ревизионния акт в тази му част, а именно – в размер на 5 064. 47 лв., ведно с начислената лихва в размер на 999. 56 лв. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, той е потвърден в обжалваната му част с решение № 1883/15.10.2021 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм.д. № 282/2021 г. Съдът е приел липсата на спор по отношение на обстоятелството, че „Сиенит строителна група“ АД е регистрирано по ЗДДС, притежава данъчни документи (фактури), съставени в съответствие с изискванията на ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на процесните стоки и услуги, по които лицето е получател. Не се спори, че фактурите са издадени от регистрирани по ЗДДС лица и плащанията са отразени редовно в счетоводството на жалбоподателя. Спорът е относно реалността на процесните доставки. Приел е, че за да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това, налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС. Приел е, че, липсата на материална и персонална обезпеченост на доставчика за извършване на облагаемата доставка на услуга е индиция за несъществуваща доставка, без да е достатъчно за дисквалифициране на правото на данъчен кредит. В тази връзка наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството на „Сиенит строителна група“ АД не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките; предимство следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит. Както при доставката на услуги, така и при доставката на стоки, доказателствата за реалното осъществяване могат да се разделят на такива, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката, и такива, сочещи прякото й реализиране. Доказателствата за реалното осъществяване на разглежданите доставки на стоки, сочещи прякото им реализиране са: фактури; плащане в брой или по банков път; отразяване в дневника за продажби/покупки; осчетоводяване по с/ка 411 "Клиенти", с/ка 602 "Разходи за външни услуги", с/ка 4532 "Начислен данък за продажбите", с/ка 702 "Приходи от продажби на стоки"; справки – декларации за съответния период; товарителници и фактури за транспорт; пътни листи; кантари бележки; приемо - предавателни протоколи; стокови разписки; спецификации на родово определени вещи; съответствие на вид и количество; последваща реализация и приходи от продажби, свидетелски показания и др. Приел е, че доказателства, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставка на услуга са фактът на притежание на стоките/ресурсите за извършване на услугата от доставчика, материално-техническата и кадровата му обезпеченост, възможността му да ги достави/изпълни, респективно фактът на деклариране и внасяне на ДДС. За да се установи наличието на процесните доставки на услуги - строително-ремонтни дейности, като позитивно проявени факти, необходимо е тези именно данни да бъдат заявени и доказани от дружеството посредством предвидените в процесуалния закон способи, което в случая не е било установено. Приел е, че още в хода на ревизията, с искания за представяне на документи и писмени обяснения, от дружеството са изискани доказателства във връзка със спорните доставки - всички съпътстващи документи (счетоводна и търговска документация), предмет и място на изпълнение на доставките, отчет за извършените работи и актове за установяване на изпълнените СМР, информация за начина на калкулиране на цената на услугата, всички счетоводни записвания във връзка с фактурите, като изрично е посочено представяне на приемо-предавателни протоколи. Приел е за обосновани изводите на ревизиращите органи, че представеният договор за възлагане на СМР с възложител "Сиенит строителна група" АД и подизпълнител "Джи Еф конструкшън" ООД е схематичен и не съдържат конкретика относно съществените си елементи. Така в Приложение А липсват конкретни данни за заложено количество; в Приложение Б липсва график на работата, а Приложение Г е празно. Не може да се установи вида на строителната услуга и начина на формиране на договорната цена, размера на цената, срока на изпълнението. Общо е договорено "извършване на СМР на конкретен строителен обект", при което не се установяват конкретни цени, предвид липсата на КСС. Приел е за правилни доводите на ревизиращия екип, че не е представена, както от ревизираното лице, така и от подизпълнителя "Джи Еф Конструкшън" ООД – количествено-стойностни сметки или други документи, от които да може да се установи конкретен вид на услугата и начин на формиране на стойността й. Не са установени данни за предварително съгласуване на цени за конкретни строителни дейности. Наличието единствено на фактура, без изобщо да е съставен акт – образец 19 за извършени СМР, както невъзможността да се извърши съпоставка на данните по тях (тъй като в договора изобщо липсва посочен вид строителна услуга) не е достатъчно, за да обоснове и докаже реално изпълнение на строителна услуга, изразяваща се в положен труд. Не е достатъчно в тази насока наличието на справки от самото дружество, с които признава извършените от "Джи Еф Конструкшън" ООД СМР, при липсата на актове – образец 19, издадени от подизпълнителя към „Сиенит строителна група“ АД, както и приемо-предавателни протоколи за извършена работа. Приел е, че поставеният към експерта въпрос по изслушаната съдебно-техническа експертиза, съществуват ли на място и изпълнени ли са СМР, не е довел до изясняване на делото от фактическа страна, тъй като спорът е от кого са изпълнени строителните услуги, с оглед основния предмет на дейност на ревизираното лице и качеството му на главен изпълнител на обектите, на които доставчикът е бил подизпълнител. Самото дружество не спори и многократно е заявявало, както в хода на ревизионното производство, така и в съдебното производство, че протоколи за извършената работа и акт обр. 19 липсват. Приел е, че чрез поставените на съдебно-техническата експертиза въпроси относно количествата вложени материали, налице ли е резултат от СМР-тата, т. е. използват ли се за последващи доставки, съответстват ли описаните в договора и приложенията към осъществени от подизпълнителя СМР, с тези, отчетени по актове и фактури, не се доказват релевантните факти относно авторството на престираната строителна услуга, изразяваща се във влагане на труд от физически лица. В този смисъл експертизата е категорична – по делото не е представена онази част от Приложение А, в която са заложени спецификациите и части от проекта, а останалите, представени по делото приложения не внасят яснота за количеството СМР, възложени на "Джи Еф Конструкшън" ООД, както и, че при изпълнението на обекта не са съставяни приемо-предавателни протоколи от типа обр. 19, в които са описани всички изпълнени от "Джи Еф Конструкшън" ООД СМР в определен период от време., които са двустранно признати и могат да послужат за издаване на процесните фактури. Що се отнася до доставката от "Необилд инженеринг" ООД по фактура № 0300000029/09.11.2018 г. за обект с. Стряма, предвид представените рамков договор за СМР от 16.07.2018 г. и протокол обр. 19 и дадените от представляващия "Необилд инженеринг" ООД обяснения, че дружеството няма сключен договор с подизпълнител, а дейностите са извършени от управителя и съдружниците, назначени на трудов договор, като същевременно в предоставените от дружеството книга за инструктаж и списък на работилите на обекта, фигурират лица, за които не е установено да са в трудовоправни или други взаимоотношения с "Необилд инженеринг" ООД, е приел, че не може да се приеме категорично, че процесните СМР, документирани с цитираната по-горе фактура, са извършени именно от това дружество. Приел е, че в случая от страна на жалбоподателя не се представят доказателства, които да обосноват категоричен извод, че именно "Необилд инженеринг" ООД е изпълнил описаните в 23 позиции СМР – кофраж, полагане на бетон в колони, полагане на арматурна заготовка и пр., поради липсата на собствен или нает персонал. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. С решение № № 1883/15.10.2021 г., постановено по адм.д. № 282/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив е отхвърлена жалбата на „Сиенит строителна група“ АД срещу ревизионен акт № Р-16001619008446-091-001/27.10.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, в частта, в която е потвърден с решение № 21/07.01.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, и са установени задължения по ЗДДС в размер на 221 892, 07 лв. и лихви в размер на 49 955, 80 лв. Не се спори между страните, това се установява от събраните по делото доказателства, че посочените фактури са намерили отражение в дневниците за продажби и в справките декларации по ЗДДС на посочените доставчици. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за недоказана реалност на доставките по процесните фактури, което се установява от събраните по делото доказателства. При съобразяване на идентичния предмет на доставките по процесните фактури, както и на идентичните доказателства, ще бъдат направени общи правни изводи по отношение на всички процесни фактури. При съобразяване на обстоятелството на необходимост от яснота по отношение на представените доказателства, тази съдебна инстанция възприема подхода и на посочване на събраните доказателства, избран както в решението на първоинстанционния съд, така и в касационната жалба. При съобразяване на решението на решаващия административен орган, непризнатото право на приспадане на данъчен кредит е в размер на 216 845, 60 лв. по фактури, издадени от „Джи Еф Конструкшън“ ООД - фактури с № 12/22.10.2018 г. с предмет на доставката трето плащане по договор, 14/19.11.2018 г. с предмет на доставката плащане за допълнителна работа от 18.06.2018 г. до 06.09.2018 г. и нов екип септември и 08.10.2018 г., № 11/09.08.2018 г. с предмет на доставката допълнителен труд по договор – нивелация магазини партер, пясък и цимент в отдел ет. 1, почистващи дейности, разрушаване и транспорт на отпадъци, фугиране, транспорт, фактура № 6/30.06.2018 г. с предмет на доставката плащане по договор, фактура № 1/26.03.2018 г. с предмет на доставката аванс по договор. Установено е, че посочените фактури са намерили отражение в дневниците за продажби и в справките декларации по ЗДДС на посочения доставчик. По повод процесните доставки, от страна на "Сиенит строителна група" АД са представени копия на фактурите; копия на договор (споразумение с подизпълнителя) с "Джи Еф Конструкшън" ООД от 26.03.2018 г., според което, дружеството е ангажирано да извърши монтаж на подовите плочки в проекта, подробно описан в Приложение А; копия на 5 бр. платежни нареждания; справка за извършени плащания към дружеството; заповедна книга № ЗЗ5/02.05.2017 г. за обект "Частична реконструкция, ново фасадно оформление и текущ ремонт на търговски център МОЛ "Галерия" – гр. Пловдив; книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа (начален инструктаж) на обект "Частична реконструкция, преустройство, ново фасадно оформление и текущ ремонт на магазин за промишлени стоки"; списък на работниците на "Джи Еф Конструкшън" ООД. Съгласно посоченото споразумение „Джи Еф Конструкшън“ ООД, следва да представи всички работни дейности, оборудването и останалите съоръжения, необходими за завършването на следната дейност по монтажа на плочките по пода в определените зони на проекта – според спецификациите, заложени в приложение А и графика на проекта – приложение Б. По повод изискани допълнително от органите по приходите документи, описани подробно в констативната част на ревизионния доклад (стр. 54 - стр. 55), дружеството е представило отговор, според който, поради проблеми с комуникацията и отсъствието на управителя на горепосоченото дружество, няма разписан протокол за приемане на извършените строително-монтажни работи; поради тази причина авансовите плащания по договор са признати от дружеството след окончателното приемане на извършената работа, от възложителя през м. март 2019 г.; епикът от 5 човека е съставен от миналите преди това начален инструктаж служители на "Джи Еф Конструкшън" ООД. От събраните по делото доказателства не се установява реалното извършване на услугите, посочени в процесните фактури. Изводите си настоящата съдебна инстанция съобразява с обстоятелството, че редовното счетоводно отразяване на фактурите не представлява доказателство за реалност на доставката по същите (всъщност ревизионният акт не съдържа констатации на органите по приходите в тази насока, които са послужили за отказа на правото на приспадане на данъчен кредит). Не се отразява като определящо за правото на приспадане на данъчен кредит и обстоятелството дали доставчикът е начислил ДДС в предвидените за това срокове (изводите на органите по приходите не са обосновани с това обстоятелство), както и не се обосновани с обстоятелството каква е последващата реализация на услугите по процесните фактури, дали същите са използвани за последващи облагаеми доставки, както и с обстоятелството дали е било извършено плащане по процесните фактури. Всъщност това е обстоятелство, по което страните не спорят, не се установява подобен спор да е съществувал между страните както по време на ревизионното производство, така и по време на оспорването на ревизионния акт по административен ред, така и в производството пред първата съдебна инстанция. Доказателства за плащане по процесните фактури са представени в хода на ревизионното производство. Това, което определя предмета на спора е относно наличието на реалност на доставката по процесните фактури, като отговорът на този въпрос следва да бъде даден след анализ на събраните по делото доказателства и приложимите правни разпоредби. Това е така предвид и обстоятелството, че самият факт на издаване на фактурите, тяхното счетоводно отразяване в съответните регистри и извършването на плащане по тях не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице реалност на доставките по същите. Това е обстоятелство, което несъмнено произтича от анализа на приложимите правни разпоредби, регламентиращи предпоставките относно правото на приспадане на данъчен кредит. Правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Следователно, правото на приспадане на данъчен кредит във всеки случай предполага наличието на осъществена доставка на стоки или услуги. Освен това чл. 68, ал. 1 от ЗДДС предполага правото на приспадане на данъчен кредит за получени от лицето стоки или услуги по облагаема доставка. Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на чл. 178 от директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и членове 238, 239 и 240. От своя страна, съгласно чл. 168, б. а” доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. Следователно, и съгласно чл. 178, вр. чл. 168 от директивата съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалния доставчик на доставката на стока или услуга. В тази връзка, както се посочи и по-горе, самото издаване на фактурите не е достатъчно, за да обоснове реалност на документираните с тях доставки на услуги. В тази връзка при изследване на обстоятелството дали по отношение на жалбоподателя е налице правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури следва да се съобрази и обстоятелството, че законодателят в никакъв случай не предпоставя признаването на разходите само с формалното им документално оформяне, ако то не е свързано с реални стопански операции, както е в процесния случай. При една реално осъществена стопанска операция, данъчно задължените лица трябва да я оформят и документално в счетоводствата си и тогава ще е налице както реално осъществена доставка, така и нейното документално оформяне. Другата хипотеза не намира опора в закона - недоказана реална доставка, но доказване на нейното документално оформяне в счетоводството. В тази хипотеза първият въпрос, който се поставя - документалното оформяне предпоставя ли реална доставка или без значение дали такава е осъществена. В този случай правилният отговор ще бъде винаги отрицателен, тъй като законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци изисква преди всичко доказателства за реалност на доставката, а след това и правилното й счетоводно оформяне. От събраните по делото доказателства не се доказа реалността на доставките по процесните фактури. Действително, процесните фактури са издадени, същите са представени като доказателство по спора, това е и обстоятелство, по което страните не спорят. Както и се посочи по-горе в мотивите на настоящото решение, за признаване правото на приспадане на данъчен кредит съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалният доставчик на доставката на стока или услуга. В тази връзка се прави и извода, че от събраните по делото доказателства не може да се установи, че именно търговските дружества, посочени като доставчик на услугите по процесните фактури са извършили посочените доставки на услуги. Както се посочи и по-горе в мотивите на настоящото решение спорен по делото е въпросът за реалното получаване на фактурираните доставки на услуги от жалбоподателя именно от посочените търговски дружества, а от събраните по делото доказателства несъмнено се установява обстоятелството, че това не е така. Няма представени доказателства за притежавани собствени, както и наети активи за извършване на услугата. Реалността на доставките по процесните фактури би следвало да бъде преценявана с оглед на обстоятелството, че реалното извършване на услугите предполага наличието на доказателства за това, а именно наличието на подготвени трудови договори и длъжностни характеристики, осъществено деклариране пред НАП на сключените и прекратени трудови договори, наличието на изготвени ежемесечни и годишни декларации за внесените осигуровки, регистрация в инспекцията по труда, наличието на изготвени трудови досиета, изготвени справки за стаж и осигурителни доходи. Действително, отказът за право на приспадане на данъчен кредит не би могъл да бъде основан с липсата на представена информация от страна на предходен доставчик. Данъчнозадълженото лице, което иска приспадане на ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените за това условия. То е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки и, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчнозадълженото лице е придобило стоки и услуги, за които е платило ДДС (в този смисъл решение на съда на Европейския съюз от 21 ноември 2018 г. по дело С-664/16). Такива доказателства не са представени от жалбоподателя в хода на ревизионното производство, не са представени в хода на производството пред тази съдебна инстанция. От събраните по делото доказателства се установява, че органите по приходите са предприели всички възможни процесуални средства, както и че са събрали всички относими доказателства относно установяване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Други процесуални средства, различни от осъществените и предприети от органите по приходите, всъщност не съществуват и не са предвидени в ДОПК. Следователно юридическият факт, с който законът свързва задължението на доставчика за начисляване на ДДС и от друга страна възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е възникването на данъчното събитие. Съобразно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС данъчно събитие е доставката на услуги, извършена от данъчнозадължени лица по този закон, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост или друго вещно право върху стоката, а според чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС), като съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и за регистрираното лице възниква задължение да го начисли. Субективното право на получателя по доставката да приспадне заплатения от него на доставчика ДДС като данъчен кредит не може да възникне, ако не е доказано по несъмнен начин, че фактурираните стоки са доставени и фактурираните услуги са реално осъществени. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква на основание чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС, само когато доставката, по която това право се претендира, е реално извършена. Съотнесени към събраните по делото доказателства, тези изводи, обосновават извода за недоказана реалност на доставките по процесните фактури. Следователно данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че услугите действително са му били доставени от лицето, посочено като доставчик за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС, което обстоятелство не беше доказано в производството пред тази съдебна инстанция. Освен това според постоянната съдебна практика, тъй като отказът да се признае право на приспадане представлява изключение от основния принцип, какъвто се явява това право, данъчните органи трябва надлежно да установят обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е извършило измама или знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама. След това националните юрисдикции следва да проверят дали съответните данъчни органи са установили наличието на такива обективни данни (в този смисъл решения от 12 април 2018 г., Biosafe —Indústria de Reciclagens, C-8/17, т. 39 и от 16 октомври 2019 г., Glencore Agriculture Hungary, C-189/18, т. 36). В този смисъл, ако поради извършени от издателя на фактурата или от други оператори нагоре по веригата данъчни измами или нарушения данъчната администрация сметне, че реално не е извършена сделката, която е отразена във фактурата и с която се обосновава правото на приспадане, за да може да откаже да признае въпросното право, тя трябва да установи — въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя по фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави — че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС, обстоятелство, което този съд следва да провери (в този смисъл определение от 10 ноември 2016 г., Signum Alfa Sped, C-446/15, непубликувано). Тъй като правото на Съюза не предвижда правила относно реда и условията за събиране на доказателства в областта на измамите с ДДС, тези обективни данни трябва да бъдат установени от данъчната администрация в съответствие с правилата за доказване, предвидени в националното право. Тези правила обаче не трябва да накърняват ефективността на правото на Съюза (в този смисъл решения от 17 декември 2015 г., WebMindLicenses, C-419/14, т. 65 и от 16 октомври 2019 г., Glencore Agriculture). Няма писмени доказателства, от които да може да се установи как страните по договора са влезли в контакт, по какъв начин именно тези търговски дружества, издатели на процесните фактури, са били избрани за доставчици. Няма писмени доказателства относно това какви са били изискванията на жалбоподателя, или доказателства за проведени разговори между страните по договорите относно начина на формиране на цената за изпълнението на услугите, което прави възможен извода за липсата от страна на жалбоподателя на направена оценка на риска, който би възникнал при неизпълнението на договорите. Установява се, че жалбоподателят не е предприел всички тези разумни мерки, които по никакъв начин не биха могли да бъдат определени като непропорционални. Разумно и, не в противоречие с добрата търговска практика е, жалбоподателят да е направил проучване, по отношение на компаниите, с които договаря доставката на определени услуги, разумно и не непропорционално е изискването да посети офисите на компаниите, които избира за свои доставчици, разумното е да проследи историята на създаването на съответната компания. И това е обстоятелство, което несъмнено би било проверено от всеки добър търговец, и обстоятелство, което несъмнено не изисква усилия, които надвишават разумните такива. Дружеството не е предприело минималните стъпки, за да защити икономическите си интереси, и по този начин максимално да минимизира риска за участието си в данъчна измама. Не може да се приеме, че жалбоподателят е направил всички необходимото, за да се увери, че сделките, по които е страна не са част от измама с ДДС. При това положение следва да се приеме, че жалбоподателят губи правото си на приспадане на ДДС, но не като наказание за негова небрежност, а именно защото не са постигнати обективните критерии за правото на приспадане. Както се посочи и по-горе в мотивите на това решение, правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде „данъчнозадължено лице“ по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата — да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане на ДДС, които се приравняват на формални изисквания, член 178, буква a) от посочената директива предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и с членове 238—240 от нея (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). От това следва, че посочването на доставчика във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, представлява формално условие за упражняването на това право. Качеството „данъчнозадължено лице“ на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). По отношение на последиците от липсата на установяване на действителния доставчик на съответните стоки или услуги следва да се припомни, че режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. Следователно общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. Както Съдът на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Макар член 273, първа алинея от Директива 2006/112 да предвижда, че държавите членки могат да наложат — наред с предвидените в тази директива задължения — и други задължения, които те считат за необходими за осигуряване на правилното събиране на ДДС и предотвратяване на избягването на данъчно облагане, приетите от държавите членки мерки все пак не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели. Поради това съответните мерки не могат да бъдат използвани по такъв начин, че систематично да поставят под въпрос правото на приспадане на ДДС, а следователно и неутралността на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). Така Съдът на Европейския съюз е приел, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20. Следователно, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Това би могло обаче да не е така, ако вследствие на нарушението на формалните изисквания се възпрепятства представянето на сигурни доказателства за изпълнението на материалноправните изисквания (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Такъв би могъл да е случаят, когато във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, не е посочен действителният доставчик, ако това възпрепятства установяването на този доставчик, а оттам и определянето дали той има качеството на данъчнозадължено лице, тъй като това качество представлява едно от материалноправните условия за правото на приспадане на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). В този контекст следва да се подчертае, от една страна, че данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане. От това следва, че именно данъчнозадълженото лице, което упражнява правото на приспадане на ДДС, по принцип трябва да докаже, че доставчикът на стоките или услугите, във връзка с които е упражнено това право, е имал качеството на данъчнозадължено лице. Следователно данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват по-специално документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчнозадълженото лице е придобило стоки и услуги и за които е платило ДДС. Що се отнася до тежестта на доказване на качеството на данъчнозадължено лице на доставчика, следва да се направи разграничение между установяването, от една страна, на изпълнението на това материалноправно условие за правото на приспадане на ДДС и от друга страна, на наличието на измама с ДДС. Затова, макар от искащото да упражни правото си на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице по принцип да не може да се изисква — в контекста на борбата с измамите с ДДС — да проверява дали доставчикът на съответните стоки или услуги има качеството на данъчнозадължено лице, това не се отнася за случаите, когато установяването на това качество е необходимо, за да се провери дали е изпълнено това материалноправно условие за правото на приспадане. В последната хипотеза данъчнозадълженото лице следва да установи въз основа на обективни доказателства, че доставчикът има качеството на данъчнозадължено лице, освен ако данъчната администрация не разполага с необходимите данни, за да провери дали е изпълнено това материалноправно условие за правото на приспадане на ДДС. В процесния случай не съществува спор по отношение на обстоятелството, че са изпълнени формалните изисквания. От събраните по делото доказателства, обаче не се установява изпълнението на материално правните изисквания, доколкото на данъчната администрация не са били представени необходимите доказателства, за да провери тези изисквания. Данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане. Следва да се съобрази и обстоятелството, че фактурите документират и извършването на доставки по превозване на отпадъци, без да са представени доказателства относно използваната техника за транспортирането на отпадъците, тяхното складиране и натоварване. Неизяснено остава и обстоятелството как и кога са били доставени процесните стоки в обекта (материалите, необходими за извършване на СМР), лицата, които са извършили натоварването, разтоварването на стоките, документ за извършен транспорт на стоките, транспортното средство, с което е бил извършен транспорта на стоките, разходите за извършения транспорт, не се установява къде са били складирани стоките до тяхното евентуално превозване, не са представени доказателства за произхода на процесните стоки. В дневниците за покупки и в дневниците за продажби не са включени фактури, които да удостоверявят извършването на товаро-разтоварна дейност. По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит, както се посочи и по-горе в мотивите на това съдебно решение следва да са изпълнени определени материално правни изисквания – и те са – наличието на данъчнозадължено лице (условие, което е изпълнено в процесния случай), наличие на доставка (условие, което не е изпълнено в процесния случай) и използване на тази доставка на стока или услуга за икономическата дейност на данъчнозадълженото лице (условие, което не може да се приеме за изпълнено именно с оглед на обстоятелството, че следва да е налице връзка между доставените стоки или услуги и тяхното използване за икономическата дейност на лицето, доколкото такава връзка не се установява да е налице). Изискването за тази връзка произтича именно от нормата на чл. 168 от директивата за ДДС, съгласно който получените стоки (реално доставените стоки или услуги) следва да се използват за целите на облагаемите сделки на данъчно задълженото лице. От събраните по делото доказателства не се установява дали СМР действително са били изпълнени от дружеството, посочено като изпълнител, дали същите са били приети по съответния за това ред, определен в Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, съставени ли са необходимите по тази наредба актове и протоколи. Съгласно чл. 1, ал. 4 от посочената наредба съставените и оформени съгласно изискванията на тази наредба актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите. При условие, че се претендира, че възложителят е възложил извършването на тези СМР, то същият е следвало да разполага с посочените документи, и ако СМР са били действително извършени, да ги представи като доказателства по делото. Настоящата инстанция съобразява и обстоятелството, че значителна част от СМР, съгласно клаузите на коментираните по-горе договори би следвало да се извърши въз основа на проекти, които възложителят по договорите (жалбоподател в производството пред настоящата съдебна инстанция) е следвало да предостави на изпълнителите. Такива проекти не са представени като доказателства по спора. Така направените изводи за липсата на доказателства не могат да бъдат отречени от изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя за липсата на комуникация с управителя на дружеството, посочено като доставчик. Издадените фактури не доказват наличието на доставка, ако не са представени доказателства за наличието на техника, с която са били извършени посочените услуги, наличието на вложен труд, кадрови потенциал. Действително, настоящата съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че предметът на правния спор не се определя и не следва да се изследва обстоятелството относно изпълнението на сключените договори, доколкото предметът на спора се определя от това дали услугите, документирани с процесните фактури са били извършени. Но доказателства в тази насока не са представени – както и се посочи по-горе в мотивите на това съдебно решение не може да се установи обстоятелството кога е била предадена съответната техника, кога същата е била върната, за което обстоятелство би следвало да бъдат съставени съответните приемо-предавателни протоколи, не се установяват лицата, които са извършили услугите. Правилно първоинстанционният съд е обосновал изводите си с изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. В съдебно-техническата експертиза, по отношение последващите доставки на СМР, е посочено, че споразумението между "Сиенит строителна група" АД и "Джи Еф Конструкшън" ООД е за "монтаж на нова подова настилка с плочки в цялата зона за продажба на дребно на проекта, по-подробно описани в Приложение А". След цялостното извършване на този вид работи, в т. нар. "зона за продажба на дребно" може да бъде извършен монтаж по обзавеждането и оборудването на отделните магазини. Относно СМР по договор от 31.01.2018 г. между "Стейтсвю файннас България" ООД, възложител, и "Сиенит строителна група" АД, изпълнител, експертът е констатирал, че по делото не са представени протоколи за отчитане на извършени видове и количества от "Сиенит строителна група" АД към възложителя на обекта "Стейтсвю файнанс България" ООД, както и не е представена и фактура № 1ЗЗ1/02.11.2018 г. Наличен е само протокол обр. 15, според който всички СМР са извършени. Установено е също така, че по делото не са представени КСС към договора за възлагане на изпълнението от "Стейтсвю файнанс България" ООД на "Сиенит строителна група" АД, както и протоколи обр. 19 за отчитане на изпълнени СМР или друг вид приемо-предавателни между възложителя и изпълнителя. Експертизата е посочила, че не разполага с техническа информация, от която да направи изводи за необходимите материали, машини, оборудване и трудов ресурс за изпълнение на обекта. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в процесния случай е изпълнено строителство, доколкото са налице готови строителни обекти, но строителната услуга не е изпълнена от соченият доставчик на „Сиенит строителна група" АД – "Джи Еф Конструкшън", както и от „Необилд Инженеринг“ ООД. Обосновани са изводите, че представеният договор за възлагане на СМР с възложител "Сиенит строителна група" АД и подизпълнител "Джи Еф конструкшън" ООД е схематичен и не съдържат конкретика относно съществените си елементи. Така в Приложение А липсват конкретни данни за заложено количество; в Приложение Б липсва график на работата, а Приложение Г е празно. Не може да се установи вида на строителната услуга и начина на формиране на договорната цена, размера на цената, срока на изпълнението. Общо е договорено "извършване на СМР на конкретен строителен обект", при което не се установяват конкретни цени, предвид липсата на КСС. Не са представени количествено-стойностни сметки или други документи, от които да може да се установи конкретен вид на услугата и начин на формиране на стойността й. Не са установени данни за предварително съгласуване на цени за конкретни строителни дейности. Наличието единствено на фактура, без изобщо да е съставен акт – образец 19 за извършени СМР, както невъзможността да се извърши съпоставка на данните по тях (тъй като в договора изобщо липсва посочен вид строителна услуга) не е достатъчно, за да обоснове и докаже реално изпълнение на строителна услуга, изразяваща се в положен труд. Не е достатъчно в тази насока наличието на справки от самото ревизираното лице, с които признава извършените от "Джи Еф Конструкшън" ООД СМР, при липсата на актове – образец 19, издадени от подизпълнителя към ревизираното лице, както и приемо-предавателни протоколи за извършена работа, което е дало основание на съдебно-техническата експеертиза да даде заключението, че при наличието на акт обр. 15, всички СМР са извършени предвид одобрените проекти. Техническата експертиза е анализирала писмените доказателства, констатирала е, че липсват приемо-предавателни протоколи и протоколи обр. 19, по отношение СМР, изпълнени от "Дж Еф Конструкшън" ООД, и поставеният към експерта въпрос, съществуват ли на място и изпълнени ли са СМР, не е довел до изясняване на делото от фактическа страна, тъй като спорът е, от кого са изпълнени строителните услуги, с оглед основния предмет на дейност на ревизираното лице и качеството му на главен изпълнител на обектите, на които доставчикът е бил подизпълнител. Чрез поставените на съдебно-техническата експертиза въпроси относно количествата вложени материали, налице ли е резултат от СМР-тата, т. е. използват ли се за последващи доставки, съответстват ли описаните в договора и приложенията към осъществени от подизпълнителя СМР, с тези, отчетени по актове и фактури не се доказват релевантните факти относно авторството на престираната строителна услуга, изразяваща се във влагане на труд от физически лица. В този смисъл експертизата е категорична – по делото не е представена онази част от Приложение А, в което са заложени спецификациите и части от проекта, а останалите, представени по делото приложения не внасят яснота за количеството СМР, възложени на "Джи Еф Конструкшън" ООД, както и, че при изпълнението на обекта не са съставяни приемо-предавателни протоколи от типа обр. 19, в които са описани всички изпълнени от "Джи Еф Конструкшън" ООД СМР в определен период от време, които са двустранно признати и да послужат за издаване на процесните фактури. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника, поради което на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 5250 лв. Искане за присъждане на разноски е направено от жалбоподателя по спора, но с оглед на изхода на спора, на него не се дължат разноски. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1883/15.10.2021 г., постановено по адм. д. № 282/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. ОСЪЖДА „Сиенит строителна група“ АД да заплати в полза на Националната агенция за приходите възнаграждение за юрисконсулт в размер на 5250 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА