Определение · № 4754/2022 · дело 579/2022

По дело 579 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4754 София, 18.05.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ГЕНКОВ ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ПЕТРОВА ЮЛИЯН КИРОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ПАНАЙОТ ГЕНКОВ по административно дело № 579 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 , във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по частна жалба от „Храброво Уинд 2“ ЕООД със седалище в гр. Варна, чрез адв. К. Линкова, против определение № 5933 от 11.08.2021 г. по адм. дело № 7642/2021 г. на Административен съд – София-град, Първо отделение, 36 състав, с което е оставено без разглеждане, искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на решение № Ц-18 от 18.06.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта му по т. 1 считано от 01.07.2013 г., относно преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от вятърни електрически централи, с инсталирана мощност над 1 MW, в размер на 122,50 лв./MWh без ДДС. Частният жалбоподател счита, че определението противоречи на материалноправните разпоредби, административнопроизводствените правила и е необосновано. По подробно развити съображения, вкл. и позоваване на чл. 37, ал. 17 от Директива 2009/72/ЕС, моли да бъде отменено. О т ответника - Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), гр. София е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендират се разноски в размер на едно юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е надлежно подадена в срока по чл. 166, ал. 3 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - София град, по което е постановено обжалваното определение, е по реда на чл. 166, ал. 4 АПК . Жалбоподателят е поискал от съда да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт по съображения, че от изпълнението ще претърпят трудно поправими вреди. Съдът е извършил задължителната служебна проверка за допустимостта на искането. За целта е анализирал нормата на Закона за енергетиката (ЗЕ). Съобразил е, че оспореният административен акт не попада сред изрично уредените в разпоредбата изключения, поради което за него в цялост е приложима законовата забрана за разглеждане на искане на спиране на изпълнението. По тези съображения е оставил искането без разглеждане, като процесуално недопустимо. Така постановеното определение е правилно. Предмет на оспорване е Решение № Ц - 18 от 18.06.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което, считано от 01.07.2013 г. е определена преференциална цена, без ДДС, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи с инсталирана мощност над 1MW в размер на 122,50 лв./MWh, при нетно специфично производство в размер на 2325 kWh/kW. Дружеството - жалбоподател е подало на основание чл. 166, ал. 3 и ал. 4 , във връзка с ал. 2 от АПК , искане за спиране на допуснатото по силата на закона - чл. 13, ал. 9 от ЗЕ незабавно предварителното изпълнение на процесния административен акт. Като основен аргумент е посочено обстоятелството, че прилагането на така постановеното от КЕВР нетно специфично производство във връзка с изкупуването на електрическата енергия, произведена от централата на жалбоподателя, ще причини на същия значителна и трудно поправима вреда. Обоснован и правилен е извода на административния съд за недопустимост на искането за спиране изпълнението на оспорено по съдебен ред решение, освен по отношение на решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи. Обжалваният административен акт попада в обхвата на забраната по чл. 13, ал. 9 от ЗЕ за спиране на изпълнението по съдебен ред, поради което по отношение на него не може да намери приложение общата норма на чл. 166, ал. 4 от АПК . След като самият законодател със специалната разпоредба на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ е обявил недопустимост на исканията за спиране на изпълнението на оспорено по съдебен ред решение, то не може да се разгледа от съда по реда на АПК. По-конкретно, претендираното спиране на допуснатото по силата на законова разпоредба предварително изпълнение на административния акт е допустимо само при наличието на някоя от изрично и изчерпателно формулирани хипотези, визирани в текста на чл. 13, ал. 9, изречение трето от ЗЕ , а именно: по отношение на решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи. Правилно решаващият съд е приел, че оспорената част от обжалвания административен акт на КЕВР не е сред изключенията, посочени в чл. 13, ал. 9, изречение трето от ЗЕ , с оглед на което искането за спиране изпълнението му при оспорването му по съдебен ред е недопустимо, защото е налице действаща правна норма, която изключва съдебния контрол върху законовото разпореждане за предварително изпълнение. В тази връзка, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая предварителното изпълнение на Решение № Ц-18 от 18.06.2021 г. на КЕВР произтича от Закона за енергетиката, като същото не е допуснато по преценка на регулаторния орган съобразно заложените в чл. 60, ал. 1 от АПК критерии. Съгласно изричната разпоредба на чл. 13, ал. 9, изр. трето от Закона за енергетиката, искането за спиране на изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е недопустимо, освен по отношение на решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензни и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи. По аргумент от чл. 13, ал. 9 от ЗЕ, обжалването на решението на КЕВР по реда на АПК, не спира изпълнението на решението. Нормата на чл. 13, ал. 9, изречение трето от ЗЕ се явява специална по отношение на АПК, същата предвижда забрана за съдебен контрол и обуславя неприложимост на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК, освен в случаите на решения на Комисията, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензни и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи. Само в описаните хипотези е допустимо разглеждане на искане за спиране на предварително изпълнение на съответното решение на Комисията и изследване налице ли са основанията на закона за това. На следващо място, настоящата инстанция намира, че неоснователно частният жалбоподател твърди неспазване от страна на националния законодател на изискването на чл. 37, ал. 17 от Директива 2009/72/ЕО . Тя задължава държавите-членки, на национално равнище да осигурят подходящи механизми, съгласно които всяка страна, засегната от решение на регулаторен орган да го обжалва пред орган, независим от заинтересованите страни. Директивата е транспонирана в националното законодателство с разпоредбата на чл. 13, ал. 9, предложение първо от ЗЕ , уреждащо на законово ниво правната възможност за обжалване на решенията, включително и мълчаливите откази на комисията по реда на АПК. Обстоятелството, че е изключено от обжалване само предварителното изпълнение, не съставлява неправилно транспониране на директивата, тъй като цялостният съдебен контрол за законосъобразността на административния акт ще бъде осъществен в развиващото се по същество съдебно производство. При това националното законодателство е уредило въпроса и за имуществената отговорност на административния орган в хипотезата на отмяна на незаконосъобразен административен акт. По възражението за нищожност на Решение № Ц - 18 от 18.06.2021 г. на КЕВР, настоящата инстанция счита, че дали един административен акт е нищожен или не, е въпрос при разглеждане на спора по същество, в каквато насока решаващият първоинстанционен съд следва да вземе отношение по доводите на страните, относими към контрола за законосъобразност на оспорения акт. Като краен извод следва да се посочи, че спиране на допуснатото по силата на законова разпоредба предварително изпълнение на административния акт е допустимо само при наличието на някоя от хипотезите предвидени в чл. 13, ал. 9 ЗЕ , каквито в случая не са налице. Не се споделя становището на частния жалбоподател, че обратното действие на обжалваното решение № Ц – 18 от 18.06.2021 г. на КЕВР на практика има характер на санкция спрямо ВтЕЦ, изразяваща се в неблагоприятни последици за него. Твърдяното неправомерно упражняване на правомощието на КЕВР за определяне на нетното специфично производство на електрическа енергия на производителите от ВЕИ поради бездействие да изпълни отменителното влязло в сила съдебно решение, е въпрос по съществото на правния спор. Видно е, че с обжалваното решение се „определя цена“, а не се налага „санкция“, за да се приеме, че попада в изключението на чл. 13, ал. 9, изр. трето от ЗЕ. Неоснователно е и твърдението, че жалбоподателят, а и другите производители са поставени в ситуацията на предварително изпълнение на два административния акта, определящи едни и същи преференциални цени, не само защото първият акт за определяне на цени е бил отменен, но и защото такава хипотеза не е предвидена в цитираното неколкократно вече законово изключение. По тези съображения, обжалваното определение на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на ответника следва да бъде уважено, като „Храброво Уинд 2“ ЕООД следва да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски по делото в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ , към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК , изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК , Върховният административен съд, Трето отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5933 от 11.08.2021 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. дело № 7642/2021г. ОСЪЖДА „ХРАБРОВО УИНД 2” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране, гр. София, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА /п/ ЮЛИЯН КИРОВ