Определение · № 4710/2022 · дело 3573/2022

По дело 3573 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4710 София, 17.05.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ХРИСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ГАЛИНА ХРИСТОВА по административно дело № 3573 / 2022 г. Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Лонг Ман Инвест” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, представлявано от управителя Д. Петкова, срещу Определение № 1936 от 09.03.2022 г. постановено по адм.дело № 1518/2022 г. от Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-2 от 01.01.2022 г. и производството по делото е прекратено. В частната жалба са развити подробни съображения за незаконосъобразност и се поддържат оплаквания за неправилност на определението, като постановено в нарушение на Конституцията на РБ, на материалния закон, включително в нарушение на правото на ЕС – Директива 2019/944/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05 юни 2019 г. относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС, респ. Директива 2009/72/ЕО от 13 юли 2009 г. относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2003/54/ЕО (отм.). В подкрепа на твърдяните нарушения се сочи практика на Съда на ЕС и на Върховния административен съд. Иска се отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в писмен отговор излага съображенията си за неоснователност на частната жалба, като се позовава на трайната практика на петчленни състави на ВАС, в които е прието, че постановените по чл. 31б, ал. 2 решения са необжалваеми, а подадените срещу тези решения жалби – недопустими. Върховният административен съд като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото намери за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Основният спорен въпрос е във връзка с употребения от законодателя, в нормата на чл. 31б, ал. 4 от Закона за енергетиката израз „влиза в сила”. Съгласно текста (обн. ДВ, бр. 38/2018 г., в сила от 08.05.2018 г., доп., бр. 41/2019 г., в сила от 21.05.2019 г.) „Решението за изменение на цените и премиите влиза в сила от деня на приемането му от комисията.“. Първостепенният съд, позовавайки се на практика на петчленни състави на ВАС е приел, че така употребеният израз означава, че законодателят е изключил възможността за обжалване на решението на регулаторния орган, с което „по необходимост“ изменя утвърдените цени на електрическата енергия, цените за достъп и/или пренос през електропреносната и/или електроразпределителните мрежи и цената и/или компонентата от цената по чл. 30, ал. 1, т. 17 (ЗЕ) по време на ценовия период, но не по-често от веднъж на календарно тримесечие (ал. 1), както и определените премии, но не по-често от веднъж на 6 месеца, при условие че е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия (ал. 2) като „приеме съкратени процедури и срокове“ (ал. 3). Съдът е счел, че решенията, взети при условията на чл. 31б, ал. 2 ЗЕ са „ … с по-малък интензитет – действието им във времето е ограничено и като краен ефект в по-малка степен засягат правата и интересите на техните адресати.“ Законодателят е установил необжалваемост на тези решения и „ … Това е в съответствие и с разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България“.“. Въз основа на тези си съждения съдът е направил извод за недопустимост на оспорването и е постановил своя акт. Определението е неправилно. На спорния по делото въпрос – относно тълкуването на употребения в нормата на чл. 31б, ал. 4 ЗЕ израз „влиза в сила“ първостепенният съд е дал неправилен отговор. Административният акт влиза в сила или когато не е бил обжалван, или когато е бил обжалван и е бил потвърден, или когато с изрична норма на закона е бил изключен от обжалване („не подлежи на обжалване“). Изразът „влиза в сила от деня на приемането му (т.е. постановяването му), употребен в чл. 31б, ал. 4 ЗЕ не е равнозначен на изрично изключване от контрол за законосъобразност с израза „не подлежи на обжалване“. Ако законодателят е имал воля да изключи актовете по чл. 31б, ал. 1 и ал. 2 от контрол за законосъобразност, то той би употребил израза „не подлежат на обжалване“, вместо „влизат в сила от деня на приемането им от комисията“, който израз противоречи както на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ, така и на чл. 37, § 16, предл. първо и § 17 от действащата към датата на приемане на текста на 31б ЗЕ (обн. ДВ, бр.20/2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Директива 2009/72/ЕО, така и на идентичните текстове на чл. 60, § 7, предл. първо и § 8 от действащата, считано от 01.01.2021 г.,съгласно чл. 73, Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС („ Решенията на регулаторните органи са напълно мотивирани и обосновани и подлежат на съдебен контрол.“ и „ Държавите-членки гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, съгласно които всяка страна, засегната от решение на регулаторния орган, има право да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от което и да е правителство.“). В цитираните норми на Директивите императивно и безусловно е посочено, че решенията на регулаторния орган подлежат на съдебен контрол, както и че всяка засегната страна от такова решение има право да го обжалва пред орган, който е независим от страните и от правителството, какъвто орган е съдът. Освен това по силата на постоянната практика на Съда на ЕС във всички случаи, когато, с оглед на тяхното съдържание, разпоредбите на дадена директива изглеждат безусловни и достатъчно точни, частноправните субекти имат основание да се позоват на тях пред националните юрисдикции срещу държавата, когато тя не е транспонирала в срок тази директива в националния правен ред или когато я е транспонирала неточно. В този смисъл е и сочената от частния жалбоподател практика на Съда на ЕС. При това положение, настоящият съдебен състав приема, че чл. 31б, ал. 4 противоречи на чл. 37, § 16 и 17 от Директива 2009/72/ЕО, респ. на чл. 60, § 7 и § 8 от Директива 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г., поради което последните имат директен ефект и се прилагат преимуществено. При тези съображения, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира обжалваното определение за неправилно, поради което следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Воден от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ Определение № 1936 от 09.03.2022 г. постановено по адм.дело № 1518/2022 г. от Административен съд София-град и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА