Определение · № 5632/2022 · дело 3564/2022

По дело 3564 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5632 София, 09.06.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ГЕНКОВ ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ПЕТРОВА ЮЛИЯН КИРОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ПАНАЙОТ ГЕНКОВ по административно дело № 3564 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Марвик-Лисово“ ООД, „Марвик-Пъстрогор“ ЕООД, и „ЕМР Каолиново“ ЕАД, всички със седалище гр. София, чрез процесуалния им представител адв. А. Вълов, срещу определение № 1705/02.03.2022 г. постановено по адм. дело № 1206/2022 г. на Административен съд - София-град, Трето отделение, 61-ви състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружествата срещу решение № Ц-2 от 01.01.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и е прекратено производството по това дело. Твърди се неправилност на определението по развити в частната жалба подробни съображения се моли да бъде отменено, като делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. От ответника - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. Райков е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба и се моли да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила обжалваното определение. Претендира присъждане на разноски по делото в размер на едно юрисконсултско възнаграждение от всеки един от частните жалбоподатели. Настоящият състав на Върховния административен съд - Трето отделение, като взе предвид доводите на страните, мотивите на обжалвания съдебен акт и данните по делото, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в законоустановения в чл. 230 АПК 7 -дневен срок, от надлежно легитимирано лице, и като насочена срещу съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на производството, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е решение № Ц-2 от 01.01.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което изменя, считано от 01.01.2022 г., прогнозната пазарна цена за базов товар и съответно прогнозната пазарна цена по групи производители и премиите на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 Kw и над 500 Kw, определени от КЕВР с решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. Решението е взето на основание на чл. 31б, ал. 4 от ЗЕ, според което решението за изменение на цените и премиите влиза в сила от деня на приемането му от комисията. Според трайната практика на ВАС понятието „влиза в сила“ е употребено в смисъл на необжалваемост на решението. Влезлият в сила акт е този, който не подлежи на обжалване, не е бил обжалван в законния срок или който е бил обжалван, но е потвърден или изменен от съда. Единствената правна възможност в тази хипотеза е възобновяване производството по издаването му, по реда и на основанията, посочени в глава VII от АПК. С разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България изрично се допуска законодателно да бъде ограничена обжалваемостта на някои административни актове, в случая тези по чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ. За да остави жалбата без разглеждане като недопустима и да прекрати производството по делото, административният съд е приел, че разпоредбата на чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ предоставя възможност за изменение на определените премии, при условие, че е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период, спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия. Редът по чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ е изключение от правилото за неизменност на утвърдените премии, като регулатора има право да изменя същите, но не по-често от веднъж на 6 месеца при необходимост и при наличие на законоустановените предпоставки в нормата. Следователно, решението на КЕВР по чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ е с по-малък интензитет, действието му във времето е ограничено и като краен ефект това решение в по-малка степен засяга правата на неговите адресати. Затова, в този случай би могло да се приеме, че законодателят е имал предвид необжалваемост на това решение, като изключение от общия случай на обжалваемост на решенията на КЕВР. Така постановеното определение е правилно. Обоснован и правилен е направеният от съда извод, че на основание чл. 31б, ал. 4 от ЗЕ, решението за изменение на цените и премиите влиза в сила от деня на приемането му от комисията, а влезлият в сила акт е този, който не подлежи на обжалване, не е бил обжалван в законния срок или който е бил обжалван, но е потвърден или изменен от съда. Съгласно § 1, т. 23 от ДР на Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия „ценови период“ е период, през който цените остават непроменени от комисията - обикновено дванадесет месеца. В този смисъл нормата на чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ урежда изключение от правилото за неизменност на цените по време на регулаторния период и решенията, взети при условията на тази правна норма, са с по-малък интензитет - действието им във времето е ограничено и като краен ефект в по-малка степен засягат правата и интересите на техните адресати. По тези съображения, правилен е извода, че законодателят е установил необжалваемост на решенията по чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ, като изключение от общия случай на обжалваемост на актовете на КЕВР и с оглед възможността за това по смисъла на чл. 120, ал. 2, предложение последно от Конституцията на РБългария. Доколкото волята на законодателя може да бъде изведена от правилото на чл. 31б от ЗЕ, неоснователни са доводите на частния жалбоподател, основани на транспонираните в същия закон, § 16 и § 17 от чл. 37 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, които сами по себе си не налагат извод за допустимостта на жалбата, подадена пред първата инстанция. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че в случая са налице предпоставки за недопустимост на подадената жалба. Поради това законосъобразно същата е оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство е прекратено. Атакуваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на ответника следва да бъде уважено, но само в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 236 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - Трето отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1705/02.03.2022 г. на Административен съд - София-град, Трето отделение, 61-ви състав, постановено по адм. дело № 1206/2022 г. ОСЪЖДА „Марвик-Лисово“ ООД, „Марвик-Пъстрогор“ ЕООД, и „ЕМР Каолиново“ ЕАД, всички със седалище гр. София да заплатят на Комисията за енергийно и водно регулиране юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА /п/ ЮЛИЯН КИРОВ Особено мнение на съдия Любка Петрова Особено мнение на съдия Любка Петрова Подписвам настоящото определение с особено мнение, тъй като не съм съгласна с решаващия аргумент на състава, че решението на Комисията като краен ефект засяга в по-малка степен правата на неговите адресати. Преценката налице ли е или не правен интерес от оспорването не може да зависи от степента, в която правната сфера на оспорващия е засегната. Тя не може да зависи и от извършването на нарочна субективна преценка на тази степен във всеки отделен случай. Когато засягането е факт, изводът е за допустимост на оспорването, освен в изрично предвидените от закон случаи. Административният акт влиза в сила или когато не е бил обжалван, или когато е бил обжалван и е бил потвърден, или когато с изрична норма на закона е бил изключен от обжалване („не подлежи на обжалване“). Изразът „влиза в сила от деня на приемането му (т.е. постановяването му), употребен в чл. 31б, ал. 4 от ЗЕ не е равнозначен на изрично изключване от контрол за законосъобразност с израза „не подлежи на обжалване“. Ако законодателят е имал воля да изключи актовете по чл. 31б, ал. 1 и ал. 2 от контрол за законосъобразност, то той би употребил израза „не подлежат на обжалване“, вместо „влизат в сила от деня на приемането им от комисията“, който израз противоречи както на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, така и на чл. 37, § 16, предл. първо и § 17 от действащата към датата на приемане на текста на 31б от ЗЕ (обн. ДВ, бр.20/2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Директива 2009/72/ЕО, така и на идентичните текстове на чл. 60, § 7, предл. първо и § 8 от действащата, считано от 01.01.2021 г., съгласно чл. 73, Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС („Решенията на регулаторните органи са напълно мотивирани и обосновани и подлежат на съдебен контрол.“ и „Държавите-членки гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, съгласно които всяка страна, засегната от решение на регулаторния орган, има право да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от което и да е правителство.“). В цитираните норми на Директивите императивно и безусловно е посочено, че решенията на регулаторния орган подлежат на съдебен контрол, както и че всяка засегната страна от такова решение има право да го обжалва пред орган, който е независим от страните и от правителството, какъвто орган е съдът. Предвид постоянната практика на Съда на ЕС във всички случаи, когато, с оглед на тяхното съдържание, разпоредбите на дадена директива изглеждат безусловни и достатъчно точни, частноправните субекти имат основание да се позоват на тях пред националните юрисдикции срещу държавата, когато тя не е транспонирала в срок тази директива в националния правен ред или когато я е транспонирала неточно. В този смисъл е и сочената от частния жалбоподател практика на Съда на ЕС. Наред с това, за да е налице необжалваемост на решенията по чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ е необходимо тя да бъде изрично предвидена в закона (арг. от чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България). Необжалваемостта е изключение от общото правило, поради което е недопустимо да се извлича по тълкувателен път чрез граматическо тълкуване на разпоредбата. Използваната законодателна техника е очевидно непрецизна и ако разпоредбата на чл. 31б, ал. 4 от ЗЕ следва да се тълкува, то това може да е само в смисъл, който не ограничава правата на лицата за защита на засегнатия им от административния акт интерес. Ето защо, смятам, че разпоредените с решението последици се прилагат от деня на приемането му от Комисията, тоест че е налице допуснато негово предварително изпълнение по силата на закона. По тези съображения считам, че определението на първоинстанционния съд следваше да се отмени и делото следваше да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдия: