Определение · № 5542/2022 · дело 4436/2022

По дело 4436 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5542 София, 08.06.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в закрито заседание на осми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ТЕОДОРА НИКОЛОВА по административно дело № 4436 / 2022 г. Производство по чл.229 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по частна жалба на „Кандекс“ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление в гр.Варна, чрез адв.М. Ралчев, против Определение №1085 от 05.04.2022г. по адм.д.№2823 по описа за 2021г. на Административен съд Варна, с което е оставено без разглеждане искането на дружеството за възобновяване на административно-наказателното производство по наказателно постановление №350/2018/2019 от 19.02.2019г., издадено от с.д.директор на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ и за отмяна на постановлението и е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди, че прекратителното определение е неправилно. Нормата на чл.70 от ЗАНН е процесуално-правна и се прилага по отношение на всички искания за възобновяване на административно-наказателни производства, за които са налице законовите предпоставки по чл.70 и следващи ЗАНН, след влизане в сила на последните промени в ЗАНН. В случая основанието на искането за възобновяване е влязлото в сила на датата на постановяването му Решение №8396 от 12.07.2021г. по адм.д.№ 12540/2020г. на Върховния административен съд, състав на осмо отделение, а искането за възобновяване е подадено на 30.12.2021т. в рамките на 6-месечния преклузивен срок по чл. 71, ал.1, т.1 ЗАНН. Така, първоинстанционният съд е сезиран с допустимо искане за възобновяване, подадено от легитимирана страна, в посочения преклузивния срок за възобновяване на административно-наказателно производство по наказателно постановление, с което е наложена административна санкция на дружеството, подало искането. Излагат се и доводи по същество на искането за възобновяване. Иска се отмяна на определението, възобновяване на административно-наказателното производство по издаване на наказателното постановление и присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба не взема становище. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на частната жалба, направените в нея оплаквания и провери изцяло оспорения съдебен акт, намира частната жалба процесуално допустима като подадена от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт в преклузивния срок по чл.230, ал.1 АПК, а по същество-основателна, поради следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане от 30.12.2021г. на дружеството частен жалбоподател за възобновяване на административно-наказателното производство по наказателно постановление №350/2018/2019 от 19.02.2019г., издадено от с.д.директор на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 73 504,49лв., представляващи 100 % от размера на твърдените избегнати публични вземания по митническа декларация МНР №17BG002002Н0122813/29.09.2017г. В искането дружеството поддържа, че с Решение №32-44912 от 12.02.2019г. на с.д. директор на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ са му установени допълнителни публични задължения по 16бр. митнически декларации, между които и посочената по-горе по вноса на ръчни палетни колички (РПК) от Камбоджа. Това решение е оспорено пред АС Варна, който се произнесъл с Решение №899/10.07.2020г., изменено и допълнено с Решение №1308/15.09.2020г. по адм.д.№ 1206/2020г., с което отхвърлил жалбата относно установеното публично вземане по посочената митническа декларация. Решението на АС, в посочената част, било отменено с окончателно Решение №8396 от 12.07.2021г. по адм.д. № 12540/2020г. на Върховния административен съд, състав на осмо отделение и вместо него било постановено решение по същество, с което било отменено Решение №32-44912 от 12.02.2019г. и относно установените публични вземания във връзка с посочената митническа декларация. В искането дружеството поддържа, че е налице основание за възобновяване на административно-наказателното производство по смисъла на чл.70, ал.2, т.8 вр. чл.70, ал.1, т.1 от ЗАНН. За да остави без разглеждане искането за възобновяване и да прекрати производството, първоинстанционният съд е приел, че с измененията на ЗАНН, в сила от 23.12.2021г., искане за възобновяване на административно-наказателното производство, на основание чл.72, ал.1, т.2 ЗАНН, може да направи и лицето, по отношение на което е издаден актът по чл.70, ал.1 ЗАНН. Според съда, материално-правните основания за възобновяване на административно-наказателното производство и процесуалните правила за разглеждането им, въведени с тези изменения, имат приложение само за заварените производства поради липса на преходни разпоредби в ЗИД на ЗАНН, поради което искането за възобновяване е процесуално недопустимо и производството следва да се прекрати. Определението е правилно. Правните норми от раздел VIII на Глава трета от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с редакция ДВ бр.109/2020г. , в сила от 23.12.2021г., са процесуални норми. Те регламентират предмета, основанията, легитимираните лица, преклузивните срокове, компетентния съд и процесуалните правила за разглеждане на искания за възобновяване на административно-наказателните производства по издаване на актовете по чл.70, ал.1. Принцип в правото е действието на новите нормативни разпоредби занапред, освен ако с приемането им не е предвидено обратното им действие. Обратно действие (обратна сила) е налице, когато една обща правна норма преурежда правните последици от факти, който са се реализирали преди нейното влизане в сила. В случая искането за възобновяване до административния съд е подадено на 30.12.2021г. , при действието на посочената законова редакция, но с него се иска възобновяване на акт, издаден преди изменението на ЗАНН, на основание, възникнало също преди това изменение. Посоченото означава, че с искането за възобновяване, на практика, се иска прилагане на процесуалните норми, в посочената им редакция, по отношение на факти, възникнали преди влизането в сила на законовото изменение. Следователно, с искането се иска обратно действие на закона, което е недопустимо поради процесуалния характер на нормите и липсата на преходно правило в ЗИД на ЗАНН (ДВ бр.109/2020г. , в сила от 23.12.2021г.) за допускане на обратното им действие, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Предвид изложеното, оспореното определение като правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.236 вр. чл.221, ал.2, предл първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение №1085 от 05.04.2022г. по адм.д.№2823 по описа за 2021г. на Административен съд Варна. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА