Решение · № 5176/2022 · дело 10857/2021

По дело 10857 / 2021 РЕШЕНИЕ № 5176 София, 31.05.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в съдебно заседание на втори февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА ПЕТРОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА АГЛИКА АДАМОВА при секретар Ирена Кръстева и с участието на прокурора Маринела Тотева изслуша докладваното от председателя Жанета Петрова по административно дело № 10857 / 2021 г. Министерството на туризма е подало касационна жалба срещу решение № 2206/01.12.2020 г. по адм. дело № 2136/2020 г. по описа на Административния съд-Пловдив, с което е осъдено да заплати на „Тйва интернешанъл“ ЕООД със седалище и адрес на управление Пловдив сумата 860 лева (с изписана в скоби с думи сума от "осемстотин лева"), представляваща обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт наказателно постановление № Т-НП-4/23.05.2019 г., издадено от директора на дирекция „Управление на морските плажове” в Министерството на туризма, съставляващо заплатеното от "Тйва интернешанъл“ ЕООД адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, и разноски в размер на 395 лева. Направени са оплаквания за нищожност на обжалваното решение поради излагането на невярна фактическа обстановка, която не отговаря на действителната, и е поискано да бъде обявено за нищожно или отменено като неправилно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон с присъждане на направените разноски. Министерството на туризма е подало касационна жалба и срещу решение № 1711/03.09.2021 г. по адм. дело № 2136/2020 г. по описа на Административния съд – Пловдив, с което е допусната поправка на очевидни фактически грешки в решение № 2206 от 01.12.2020 г. Поискана е отмяната на решението поради нарушение на материалния закон със законните последици. Ответникът „Тйва интернешанъл “ ЕООД със седалище и адрес на управление Пловдив е поискал отхвърлянето на жалбите и присъждането на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решенията са правилни и следва да бъдат оставени в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта на касационните жалби и валидността и допустимостта на обжалваните съдебни решения, прие следното: Касационните жалби са подадени в срок, от надлежнa странa и са процесуално допустими. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на „Тйва интернешанъл“ ЕООД, с която срещу Министерството на туризма е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 860 лева за имуществена вреда, представляваща платеното в производството по обжалване на наказателно постановление № Т-НП-4/23.05.2019 г., издадено от директора на дирекция „Управление на морските плажове” в Министерството на туризма, адвокатското възнаграждение, заедно със законната лихва от предявяването на иска. В исковата молба се поддържа, че наказателно постановление № Т-НП-4/23.05.2019 г. на директора на дирекция „Управление на морските плажове” в Министерството на туризма, на "Тйва интернешанъл“ ЕООД" била наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушаване на задълженията на дружеството като наемател на морски плаж "Къмпинг Делфин", община Царево, на основание чл.10, ал.6 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. С решение №93\17.07.2019 г. по НАХД №170/2019 г. по описа на Районния съд-Царево, наказателното постановление било отменено. Решението не било обжалвано и влязло в сила на 21.08.2019 г. В хода на производството дружеството ползвало адвокатска защита по договор с адвокат Г. Николова, за която заплатило по банков път сумата 860 лева. Платеното възнаграждение представлявало имуществена загуба, която "Тйва интернешанъл“ ЕООД не би понесло, ако наказателното постановление не е било издадено. В мотивите на постановеното по делото решение административният съд приел за установено, че при извършена проверка на 14.06.2018г. ,около 11:00 часа, в заведение „Акаунт", находящо се в София, ул. „Акад. Жак Натан" №11, стопанисвано от „Интер Експрес Груп" ЕООД, били установени 43 (четиридесет и три) броя празни кутии от тютюн за наргиле марка „АL FAKHER" по 50 грама всяка, облепени с валиден бандерол за платен акциз в Република България. Констатирано било, че 41 броя от тях са облепени с бандерол с ненарушена цялост, поставен в данъчен склад на „Примекс-АВГ“ООД. За проверката бил съставен протокол №18DG5800A021238/14.06.2018г. по описа на Столична митница, към който по опис били иззети намерените 41 броя празни кутии от тютюн. Издадено било наказателно постановление, с което била ангажирана административно-наказателна отговорност на дружеството за административно нарушение на чл. 64, т. 4 ЗАДС, като била наложена санкция по реда на чл.121 ал.1 ЗАДС в размер на 2000 лева. На основание чл.124 ал.1 ЗАДС било иззето и намереното количество 41 броя кутии с тютюн за наргиле, а на основание чл.124а ал.1 ЗДДС по отношение на „Интер Експрес Груп" ЕООД била постановена и мярка „лишаване от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един месец“. Във връзка с подадената от „Интер Експрес Груп" ЕООД жалба срещу наказателното постановление дружеството сключило договор за правна защита и съдействие от 05.12.2018г. с адвокат Лайкова, на която заплатило в брой възнаграждение в размер на 400 лева. С решение №508/19.03.2019г. по адм. дело №8008/2018 г. по описа на Районния съд - Пловдив наказателното постановление било отменено. Решението било оставено в сила с решение №1426/ 25.06.2019 г. по КНАХ №1242/2019 г. по описа на Административния съд-Пловдив. В касационното производство ищецът заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева по договор за правна защита и съдействие от 17.04.2019 г. От правна страна административният съд приел, че искът е основателен. Налице били предпоставките по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Издаден бил незаконосъобразен административен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение, постановено по АНД №8008/2018 г. по описа на Районния съд – Пловдив, във връзка с който ищецът направил разходи за адвокатско възнаграждение. Тъй като в Закона за административните нарушения и административните наказания не бил предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатско възнаграждение представлявали имуществена вреда, за която Националната агенция по приходите дължала обезщетение, на основание чл.4 ЗОДОВ. Заплатеното адвокатско възнаграждение, общо в размер на 800 лева, не било прекомерно, поради което обезщетението не следвало да бъде намалявано. Ответникът следвало да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение общо, в размер на 800 лева, за имуществена вреда, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление по НАХД №8008/2018 г. по описа на Районния съд-Пловдив и за процесуално представителство по КАНД №1242/2019г. по описа на Административния съд-Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба. По тези съображения административният съд осъдил Министерството на туризма да заплати на „Тйва интернешанъл“ ЕООД сумата 860 лева (с изписана в скоби с думи сума от "осемстотин лева"), представляваща обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт наказателно постановление № Т-НП-4/23.05.2019 г., издадено от директора на дирекция „Управление на морските плажове” в Министерството на туризма, съставляващо заплатеното от "Тйва интернешанъл“ ЕООД адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска. С молба по делото от 13.01.2021 г. „Тйва интернешанъл“ ЕООД поискало от административния съд да постанови решение за поправка на допуснати очевидни фактически грешки в решение № 2206/01.12.2020 г. С решение № 1711 от 03.09.2021 г. по същото административно дело, съдът, на основание чл. 175, ал. 2 АПК, допуснал поправка в следния смисъл: „- на стр. 3, абз. първи на решението да се чете „НП № Т-НП-4/23.05.2019 г., издадено от директора на дирекция „Управление на морските плажове“ в МТ, отменено с влязло в сила решение по АНД № 1760/2019 г. по описа на РС – Царево“; - на стр. 4, 10-11 ред отдолу – нагоре вместо „АНД № 808/2018 г. по описа на РС – Пловдив“ да се чете „АНД № 170/2019 г. по описа на РС – Царево“; - на стр. 6 от решението – най-отгоре вместо „АНД № 808/2018 г. по описа на РС – Пловдив" да се чете „АНД № 170/2019 г. по описа на РС – Царево“; - на стр. 5, 15-16 ред отгоре – вместо „Национална агенция по приходите“, да се чете „Министерство на туризма – София“; - на стр. 5, ред 2-4 отдолу-нагоре както и в диспозитива на решението, изписаната в скоби сума „осемстотин“ лева, да се четат „860 лв. (осемстотин и шестдесет лева)“.“ Касационната инстанция намира, че решение № 2206/01.12.2020 г. по адм. дело № 2136/2020 г. на Административния съд – Пловдив не е нищожно. Постановено е от съд, на който е родово подсъдно, в законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдията. Административният съд е постановил недопустимо решение. Предметът на спора включва фактическите обстоятелства, които характеризират спорното материално право и формират обективните предели на силата на присъдено нещо. С обжалваното решение е формирана сила на присъдено нещо по повдигнатия правен спор, но решението не представлява единство от мотиви и диспозитив, както изисква чл.236, ал.2 ГПК. Изложените мотиви не дават отговор на исковата претенция, както е предявена, и не кореспондират с произнасянето на съда. Съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като е направил фактически констатации, които не съответстват на твърденията на ищеца и на събраните по делото доказателства. Нарушенията засягат вътрешното убеждение на съда, поради което решението не може да се поправи с постановяването на решение за поправка на очевидни фактически грешки, в което съдът е вписал други страни по спора, друг размер на присъденото обезщетение и е заместил технически едни с други фактически обстоятелства. В случая не става дума за грешки във външното изразяване на иначе правилно формираната воля на съда, а за погрешно формирано убеждение, при което изцяло са подменени фактическите констатации, които трябва да се основават на приетите за установени обстоятелства по делото (чл.235, ал.2 ГПК). . Поради това решение № 2206/01.12.2020 г. по адм. дело № 2136/2020 г. на Административния съд – Пловдив следва да се обезсили, а решение № 1711/03.09.2021 г. по същото дело, с което е допусната поправка на очевидни фактически грешки в решение № 2206 – да се отмени като неправилно. Делото следва да се върне на административния съд за постановяване на допустимо решение. Тъй като разглеждането на делото продължава, в съответствие с чл. 226, ал. 3 АПК разноски на страните за това производство не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение № 2206/01.12.2020 г. по адм. дело № 2136/2020 г. по описа на Административния съд – Пловдив. ОТМЕНЯ решение № 1711/03.09.2021 г. по адм. дело № 2136/2020 г. по описа на Административния съд – Пловдив за поправка на очевидни фактически грешки. ВРЪЩА на съда делото за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА /п/ АГЛИКА АДАМОВА