Определение · № 5115/2022 · дело 4562/2022
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 5115
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 4562/2022
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 4562 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5115 София, 30.05.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ ТОДОРОВА ДЕСИСЛАВА СТОЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДЕСИСЛАВА СТОЕВА по административно дело № 4562 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „Гъливеър“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], представлявано от управителя Г. Колев против Заповед №РД-08-199/05.05.2022 г. на министъра на транспорта и съобщенията за одобрение за предоставянето на безвъзмездни средства в общ размер на 56 039 291, 04 лева на допустимите кандидати и отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на недопустимите кандидати по Схема SA.100321(2022/N).В т. IV от процесната заповед е допуснато предварително изпълнение. Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на заповедта, поради което моли същата да бъде отменена, както и да бъде спряно допуснатото от органа предварително изпълнение на акта. По делото е постъпило писмено становище от министъра на транспорта и съобщенията, в което поддържа становище за неоснователност на жалбата и на отправеното искане за спиране изпълнението на заповедта. При служебна проверка на делото, настоящият състав констатира, че жалбата, с която е сезиран, не е родово подсъдна на Върховния административен съд като първа инстанция. Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата и за нея съдът следи служебно. В чл. 132, ал. 2, т. 1 - 4 и т. 8 от АПК, законодателят е изброил актовете, които подлежат на съдебно оспорване пред Върховния административен съд като първа инстанция. Според чл. 132, ал. 2, т. 2, предложение първо от АПК (ред. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. В чл. 105, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България са регламентирани правомощията на Министерски съвет, които са: да ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите; да осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили. Министрите, съгл. чл. 108, ал. 3 от Конституцията на Република България, ръководят отделни министерства, освен ако Народното събрание реши друго. В съответствие с посочените в Конституцията правомощия на Министерски съвет и на министрите, Конституционният съд в Решение №8 от 23 април 2018 г. по конституционно дело № 13 от 2017 г. е приел следното: "Идеята на конституционния законодател е Върховният административен съд да осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на тези актове на Министерския съвет и министрите, които могат да бъдат определени като административни актове и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актовете, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционноустановените им правомощия по ръководството на държавното управление, които актове могат да засягат, както публичния интерес, така също и права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Извън вложените в тълкувателната разпоредба разум и логика е да се приеме, че задължението за пряк контрол за законност обхваща и актовете, издавани от Министерски съвет и от министрите, с които макар да се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, не се осъществяват властнически правомощия, произтичащи от Конституцията". В настоящия случай издадената от министъра на транспорта и съобщенията заповед е в изпълнение на чл. 1, чл. 1а и § 2 от Постановление № 454 на Министерския съвет от 2021 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за 2021 г. (обн., ДВ, бр. 110 от 2021 г., доп., бр. 31 от 2022 г.) и т. 2.3 от Приложението към Постановление № 454 на Министерския съвет от 2021 г., § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 51 на Министерския съвет от 13 април 2022 г. за допълнение на Постановление № 454 на Министерския съвет от 2021 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за 2021 г. (обн., ДВ, бр. 31 от 2022 г.), чл. 60, чл. 132, ал. 2, т. 2 и чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Решение С(2022)1796 от 17.03.2022 г. по дело SA. 100321 (2022/N) от Европейската комисия относно съвместимостта на помощта с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква „б“ от Договора за функционирането на Европейския съюз. С оспорената заповед се предоставя одобрената от ЕК държавна помощ за определени юридически лица и същевременно се отказва такава на дружеството – жалбоподател в рамките на ведомството. Със заповедта се одобрява изплащането на безвъзмездни средства в общ размер на 56 039 291,04 (петдесет и шест милиона тридесет и девет хиляди и двеста деветдесет и един лева и четири стотинки) лева на допустимите кандидати, след извършен от оценителната комисия, назначена със Заповед № РД-08-179/20.04.2022 г. на министъра на транспорта и съобщенията, подбор (оценка за административно съответствие и допустимост) на заявленията за кандидатстване по Схема SA. 100321 (2022/N) за предоставяне от държавата на безвъзмездни средства на въздушните превозвачи с оперативен лиценз на превозвач на Общността с разрешение за превоз на пътници, издаден от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, съгласно Приложение № 1. С нея обаче се и отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на недопустимите кандидати, съгласно Приложение № 2. Ето защо, при предоставяне на безвъзмездни средства на определена категория правни субекти, съответно при формиран отказ същите да бъдат предоставени на заявителите, министърът на транспорта и съобщенията действа като администратор на държавни помощи и по своята същност тази му дейност не попада в категорията актове, които са израз на политическа концепция за управление. Тази констатация се извежда и от понятието за „администратор“ по смисъла на чл. 9 от Закона за държавните помощи. Това е лице, което предоставя или управлява, включително разработва държавна помощ или минимална помощ, освен когато в закон е предвидено друго. Когато държавната помощ или минималната помощ се предоставя с акт на Министерския съвет, администратор на помощта е министърът или друг публичен орган, който е отговорен за изпълнението на съответната държавна политика в сектора, в който помощта се предоставя, както е в настоящата хипотеза. По този начин може да се заключи, че макар и с акта да се засягат права и законни интереси на юридическо лице, то той не е издаден от министъра на транспорта и съобщенията при упражняване на конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление (в този смисъл са и мотивите на Решение №5 от 19 април 2019 г. по конституционно дело № 12 от 2018 г. на Конституционния съд, обн. ДВ, бр.36 от 3 май 2019 година). Предвид изложеното, оспорването, с което е сезиран настоящият състав, не е родово подсъдно на Върховния административен съд, а на административните съдилища, съгласно чл. 132, ал. 1 АПК. При условие, че посоченият в акта адресат има седалище в гр. София, то на основание чл. 133, ал. 1, изр. първо от АПК, делото е местно подсъдно на Административен съд София - град, който е компетентен да разгледа спора, както и да се произнесе по направеното искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Производството по адм. дело №4562/2022 г. по описа на Върховния административен съд следва да се прекрати и на основание чл. 135, ал. 2 АПК да се изпрати на надлежния съд. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по адм. дело №4562/2022 г. по описа на Върховния административен съд. ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд София – град. ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните по делото. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
Други данни
- В регистъра от
- 17.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026