Определение · № 5119/2022 · дело 4753/2022

30 май 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
5119
Година на номера
2022
Дело №
4753/2022

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 4753 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5119 София, 30.05.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: СИБИЛА СИМЕОНОВА ДОБРОМИР АНДРЕЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ по административно дело № 4753 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 185 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „ФЛАЙ2СКАЙ“ ООД, [ЕИК], срещу постановление № 51 от 13.04.2022 г. на Министерския съвет за допълнение на постановление № 454 от 2021 г. на Министерския съвет за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на министерството на транспорта и съобщенията за 2021 г., обн., ДВ, бр. 110 от 2021 г. Постановлението се оспорва в цялост, а в условията на евентуалност в частта по т. 2.3 и по т. 3.1 относно текста „текущо дължими към 31 декември 2019 г.“. С жалбата е възведено и особено искане за спиране на действието на оспорения подзаконов нормативен акт на основание чл. 166 от АПК. В подкрепа на искането са изложени аргументи в насока, че изпълнението му ще доведе до необратими вреди за държавата, за европейския пазар на въздушни превозвачи и на жалбоподателя. Ответникът представя административната преписка по приемане на постановлението, ведно със становище за неоснователност на искането за спиране на действието на оспорения подзаконов нормативен акт. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, като прецени данните по делото, намира, че искането за спиране на действието на оспорения нормативен административен акт е процесуално допустимо, като подадено в срок и от лице с правен интерес. Разгледано по същество, искането за спиране е неоснователно. Съгласно чл. 190, ал. 1 от АПК оспорването не спира действието на подзаконовия административен акт, освен ако съдът постанови друго. Това правомощие на съда е обвързано с преценка за наличие на обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 от АПК, предвид препращащата разпоредба на чл. 196 от АПК, т.е. следва да се установи евентуално настъпване на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия, като освен това защитата на частния интерес на жалбоподателя да може да бъде противопоставена на обществения интерес до степен да го преодолява. Искането за спиране на предварително изпълнение следва да е доказано и мотивирано на такива основания, които биха се противопоставили на защитените обществени и други интереси по чл. 60, ал. 1 от АПК, съгласно който предварителното изпълнение се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искане за спиране действието на подзаконов нормативен акт, преценява дали действието му може да причини такива вреди на адресата, които да бъдат противопоставени на презумирания с чл. 60, ал. 1 от АПК обществен интерес. Доказването е насрещно и доказателствената тежест лежи именно върху жалбоподателя, защото след като законодателят с оглед на обществения интерес и правната сигурност в разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от АПК е презюмирал наличието на предпоставки за незабавно действие на акта, в тежест на оспорващия е да установи липсата на такива предпоставки или възможността от действието му за него да настъпи значителна или трудно поправима вреда. В материалноправен аспект, вредата за молителя трябва да е имуществена, значителна или да има такова отражение за него, че той трудно да може да я поправи. Такива доводи в жалбата не са изложени и доказателства в тази насока не са представени. За да бъде уважено това искане не е достатъчно само твърдението, а е необходимо представяне на доказателства, че вредите са настъпили или съществува вероятна възможност да настъпят, ако оспорените текстове на подзаконовия нормативен акт бъдат изпълнени. Изложените оплаквания не са основание за спиране действието на акта до произнасянето на съда по законосъобразността му, тъй като твърдените вреди не са доказани. Освен това, доколкото в хипотезата на чл. 190, ал. 1 от АПК адресатите на акта са неопределяеми по дефиниция, неограничен брой субекти, преценката на основателността на искането за спиране на действието на разпоредба от подзаконов административен акт не се ограничава в рамките на хипотезата на чл. 166, ал. 2 от АПК, която предписва да се прецени възможността за неблагоприятен ефект само в правната сфера на жалбоподателя, а се налага да бъде извършена и върху това евентуалното неблагоприятно въздействие дали би рефлектирало в правната сфера и на други адресати, върху които се разпростира действието на акта, независимо, че не са страна в процеса. В този смисъл, обратно на застъпваната от жалбоподателя теза, със спиране на действието на оспореното постановление ще се препятства навременното предоставяне на финансова подкрепа за българските авиокомпании, респ. стабилизирането и осигуряването на жизнеспособност на останалите български компании. Мярката, обективирана в оспорваното постановление, е в съответствие с получено положително решение C(2022)1796 от 17.03.2022 г. по дело SA. 100321 (2022/N) на Европейската комисия за предоставяне на държавна помощ на български въздушни превозвачи. Спирането й би лишило всички български авиокомпании, потенциални получатели на финансова подкрепа, от възможността за излизане от тежката криза, предизвикана от пандемията от COVID-19. Предвид изложеното съдът приема, че законовата презумпция по чл. 166, ал. 2 от АПК не е оборена от жалбоподателя, поради което искането му за спиране на действието на подзаконовия нормативен акт следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Извън горното, при извършената служебна проверка настоящият съдебен състав констатира въз основа на информацията в деловодната система на Върховния административен съд, че по жалба на „Гъливеър“ ЕООД срещу постановление № 51 от 13.04.2022 г. на Министерския съвет за допълнение на постановление № 454 от 2021 г. на Министерския съвет за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на министерството на транспорта и съобщенията за 2021 г., обн., ДВ, бр. 110 от 2021 г., е образувано административно дело № 4140/2022 г. по описа на Върховния административен съд. Двете висящи дела имат връзка помежду си - предметът на оспорване е един и същ, както и ответникът – издателят на оспорения подзаконов нормативен акт е един и същ – Министерският съвет. Поради това е налице приложното поле на чл. 213 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно в съдебно-административното производство на основание чл. 144 от АПК, което налага съединяване на делата за съвместно разглеждане в общо производство и постановяване на общо решение по тях. Поради липсата на специално процесуално правило за това към кое от двете дела в подобна хипотеза трябва да се извърши присъединяването, следва да се приложи правилото на чл. 126, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и по-късно образуваното дело да се прекрати и да бъде присъединено към по-рано образуваното за разглеждане на жалбите в общо производство, което да продължи под номера на по-ранното дело - в случая под № 4140/2022 г. По изложените съображения трябва да бъде постановено прекратяване на производството по настоящото дело. Поради това, че производството по жалбата продължава под номера на делото, към което се присъединява настоящото дело, то не е налице преграждане на по-нататъшното развитие на производството. Същевременно не е предвидена изрична възможност за обжалване на определението за присъединяване, и по аргумент за обратното от чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 от АПК, определението за присъединяване не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Мотивиран така, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТХВЪРЛЯ искането на „ФЛАЙ2СКАЙ“ ООД, [ЕИК], за спиране на действието на постановление № 51 от 13.04.2022 г. на Министерския съвет за допълнение на постановление № 454/2021 г. на Министерския съвет за одобряване на допълнителните разходи по бюджета на министерството на транспорта и съобщенията за 2021 г., обн., ДВ, бр. 110 от 2021 г. Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 4753/2022 г. по описа на Върховния административен съд. ПРИСЪЕДИНЯВА административно дело № 4753/2022 г. по описа на Върховния административен съд към административно дело № 4140/2022 г. по описа на Върховния административен съд за разглеждане и решаване в едно общо производство под номер на делото № 4140/2022 г. Определението в тази част не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА /п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ

Други данни

В регистъра от
17.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026