Определение · № 5151/2022 · дело 3972/2022

По дело 3972 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5151 София, 31.05.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ПЕТКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР КЪНЧЕВ ТАНЯ ДАМЯНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ТАНЯ ДАМЯНОВА по административно дело № 3972 / 2022 г. Производството е по чл.229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ИП Консултинг“ ЕООД- град София против определение № 838/02.02.2022г., постановено по административно дело № 2602/2022г. по описа на Административен съд- София-град. В частната жалба се релевират доводи за неправилност на определението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Поради това частният жалбоподател моли за отмяната на атакувания съдебен акт и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводството по него. Претендира направените съдебни разноски. Ответната страна- ръководителят на УО на ПРСР 2014-2020 не заявява становище по делото. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, насочена е срещу определение за прекратяване на производството, което подлежи на обжалване съобразно чл.229, ал.1, т.1 от АПК и от надлежна страна, за която оспореното определение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното определение АССГ е оставил без разглеждане като недопустима на основание чл.159, т.5 от АПК жалбата на „ИП Консултинг“ ЕООД срещу писмо-покана № 70-5797 от 21.12.2020г. на заместник-министъра на земеделието, в качеството му на ръководител на УО на ПРСР 2014-2020, в частта на обявените за недопустими и неодобрени за финансиране разходи по подаденото от „ИП Консултинг“ ЕООД проектно предложение, а образуваното съдебно производство е прекратено. За да постанови този акт, съдът е приел, че оспорената покана представлява административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като съдържа волеизявление на органа за редуциране на проектобюджета по проектното предложение поради недопустимост на част от предвидените в него разходи в размер на 709 200 лева. Съдът е констатирал, че поканата е връчена редовно на жалбоподателя на 21.12.2020г. чрез ИСУН, а жалбата срещу нея е подадена на 25.02.2021г. След като е преценил, че в поканата не се съдържа указание пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, съдът е приложил чл.140 от АПК, съгласно който срокът за обжалване се удължава на два месеца. Преценил е, че жалбата е подадена извън този срок, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото на основание чл.159, т.4 от АПК. Така постановеното определение е правилно и не страда от посочените в жалбата пороци. Неоснователно е поддържаното от жалбоподателя становище, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е извършил проверка относно просрочието на жалбата още при постъпването й в съда, а вместо това е дал указания, довели до извършването на редица процесуални действия от страните, които създават и обосновават обективното правно очакване, че съдът ще разреши възникналия правен спор. При извършената на основание чл.158 от АПК проверка относно редовността на жалбата, съдът е констатирал редица нередовности в подадена жалба с вх.№ 70-973 от 25.02.2021г.- същата не е била насочена до съда; не е бил идентифициран точно жалбоподателят, както и лицето което подава жалбата; не е бил посочен и административният акт или действие, които се обжалват. Към жалбата не са били приложени и доказателства за заплащане на държавна такса в размера, определен в чл.27, ал.6 от ЗУСЕСИФ. На жалбоподателя са дадени указания за отстраняване на посочените нередности с предупреждение, че при неизпълнението им, жалбата ще бъде оставена без разглеждане. Едва след отстраняване на посочените нередности, съдът е пристъпил към проверка на допустимостта на жалбата съобразно чл.159 от АПК. Ето защо следва да се приеме, че съдът е спазил установения в АПК ред относно проверката на редовността, а впоследствие и на допустимостта на жалбата и не е допуснал процесуално нарушение в тази връзка. Неоснователни са и доводите за материална незаконосъобразност на постановеното от АССГ определение. Волеизявлението на органа за корекция на проектобюджета, обективирано в поканата по чл.36, ал.2 от ЗУСЕСИФ, засяга пряко и интересите на жалбоподателя- кандидат за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, поради което има характер на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване. Доколкото в поканата не се съдържат указания относно начина и срока на обжалване на този акт, приложение следва да намери правилото на чл.140, ал.1 от АПК и актът може да бъде обжалван в двумесечен срок, който започва да тече от съобщаването му на страната. От доказателствата по делото се установява, че актът е съобщен на кандидата чрез ИСУН на 21.12.2020г. Поради това двумесечният срок за обжалване изтича на 21.02.2021г. (присъствен ден). Подадената на 25.02.2021г. жалба е просрочена, поради което правилно първоинстанционният съд я е оставил без разглеждане на основание чл.159, т.5 от АПК. Развитото от жалбоподателя становище, че двумесечният срок по чл.140, ал.1 се прибавя към четиринадесетдневният срок за обжалване по чл.149, ал.1 от АПК, не намира никаква правна опора в цитираните правни норми, чиято формулировка не дава никакво основание за подобно тълкуване. Законодателят указва, че при нередовно съобщаване на акта в хипотезата на чл.140, ал.1 от АПК, срокът за обжалване се удължава на два месеца. Използваната от законодателя формулировка е „се удължава на“, а не „се удължава с“ . Ето защо установеният в чл.140, ал.1 срок за обжалване е двумесечен. Не може да бъде споделено и второто становище на жалбоподателя относно приложението на чл.149, ал.3 от АПК. В частната жалба се сочи, че с молба от 08.01.2021г. жалбоподателят е поискал информация какви са конкретните мотиви и причини за наложената редукция на заявените за подпомагане разходи, както и информация в какъв срок и пред кого има право да възрази срещу така наложената редукция. Жалбоподателят счита, че цитираната молба следва да се счита за оспорване на акта по административен ред, но подобно становище не намира подкрепа в доказателствата по делото. От приложеното извлечение от ИСУН се установява, че жалбоподателят е поискал посочената по-горе информация в отговор на изпратено до него съобщение за приключилата оценка на получените проектни предложения и покана за представяне на доказателства за изпълнение на изискванията на бенефициент. В отговора не се съдържат нито оплаквания относно незаконосъобразността на извършената редукция на разходите, нито искане за отмяната на този акт. Поради това не може да се приеме, е изпратеният отговор на съобщението за връчване на поканата по чл.36, ал.2 от ЗУСЕСИФ представлява оспорване пред по-горестоящия административен орган по смисъла на чл.81 и следващите от АПК. Поради това в случая не може да намери приложение и нормата на чл.149, ал.3 от АПК. По изложените съображения определението на АССГ следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Предвид изхода на спора претенцията на частния жалбоподател за присъждане на направените в това производство разноски е неоснователна. Мотивиран така и на основание чл.235 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 838/02.02.2022г., постановено по административно дело № 2602/2022г. по описа на Административен съд - София-град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА