Определение · № 5436/2022 · дело 4052/2022

По дело 4052 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5436 София, 07.06.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕНА ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ДРАГАНОВА ТАНЯ КОМСАЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията РОСИЦА ДРАГАНОВА по административно дело № 4052 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „СИНЕЛАНД“ ЕООД, [ЕИК], чрез упълномощения адв. Л. Джоргова, против Определение № 1758 от 03.03.2022 г., постановено по адм.дело № 12818/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу отказ на заместник-кмета на Столична община, обективиран в писмо с рег. № СФИ21-ТД26-5746(1)/06.12.2021 г. и в писмо с рег. № СФИ21-ТД26-5745(1)/06.12.2021 г., за разглеждане, приемане и уважаване на Декларации по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМТЦУПСО) за определяне на дължима такса битови отпадъци на имоти, находящи се в гр. София, [улица] и в гр. София, [улица], като недопустима и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на закона. Оспорва изводите на съда, че не е налице подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Моли настоящия съд да отмени обжалваното определение и върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – заместник-кмет на Столична община, чрез процесуален представител в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „СИНЕЛАНД“ ЕООД срещу отказ на заместник-кмета на Столична община, обективиран в писмо с рег. № СФИ21-ТД26-5746(1)/06.12.2021 г. и в писмо с рег. № СФИ21-ТД26-5745(1)/06.12.2021 г., за разглеждане, приемане и уважаване на Декларации по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО за определяне на дължима такса битови отпадъци на имоти, находящи се в гр. София, [улица] и в гр. София, [улица]. От фактическа страна съдът е установил, че от дружеството са подадени декларации за посочените имоти по реда на чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и са приложени декларации по чл. 23 НОАМТЦУПСО. С обжалваните писма с рег. № СФИ21-ТД26-5746(1)/06.12.2021 г. и с рег. № СФИ21-ТД26-5745(1)/06.12.2021 г. от заместник-кмета на Столична община то е уведомено каква е законово регламентираната процедура, по която следва да бъдат заявени от новия собственик на имот реда и начина за предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и сроковете за това. След служебната проверка за допустимост на оспорването по чл. 159 АПК, съставът на Административен съд София - град е формирал решаващия си извод за недопустимост на жалбата. Изложил е мотиви, че обжалваните писма са уведомителни и не представляват индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, поради което не подлежат на административен и съдебен контрол. Обжалваното определение е правилно. От данните по делото е видно, че с оспорените писма заместник-кмета на Столична община е уведомил „СИНЕЛАНД“ ЕООД какъв е законово предвиденият ред, за да се постигне целения от него правен резултат, като е изразено становище, че съгласно цитираните законови разпоредби, декларациите му по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО за определяне на дължима такса битови отпадъци на имоти, находящи се в гр. София, [улица] и в гр. София, [улица] за текущата година са просрочени. При така установеното съдържание на оспорените писма, административният съд правилно е приел, че те не представляват индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Според тази разпоредба индивидуален административен акт е изричното или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации /§1, т. 2 от ДР на АПК/. Съществените белези, които определят издадения акт от административен орган като индивидуален административен акт е властническият характер на волеизявлението, насочеността - адресатите на този акт, дали с него се непосредствено се създават права или задължения, или се засягат права, свободи или законни интереси. В случая обжалваните пред административния съд писма са с информативен характер и не са издадени след сезиране от дружеството на компетентния административен орган за издаване на индивидуален административен акт, с който се определят задълженията му за местни данъци и такси, съответно не попада в хипотезата на чл. 21, ал. 1 АПК. Обжалваните писма не съдържат волеизявление в тази насока и като такива те не създават права или задължения и не засягат непосредствено права, свободи или законни интереси. Както е посочено в обжалваното определение, редът за установяване на дължимите суми за местни данъци и такси и съответно за решаване на спора между страните за своевременното подаване на декларациите по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО за определяне на дължима такса битови отпадъци на имоти, находящи се в гр. София, [улица] и в гр. София, [улица], е дружеството да подаде искане по чл. 107, ал. 3 ДОПК за издаване на АУЗД за установяване на задължения по ЗМДТ за спорната година по отношение на имотите. В производството по евентуалното му обжалване дружеството ще може да защити правата си. Наличието на годен за атакуване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на съдебно производство от категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на съдебното производство съгласно чл. 159, т. 1 АПК. Като е приел, че оспорените писма не носят белезите на индивидуален административен акт и оспорването им пред административния съд е процесуално недопустимо, Административен съд София – град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1758 от 03.03.2022 г., постановено по адм.дело № 12818/2021 г. по описа на Административен съд София – град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА /п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА