Определение · № 5427/2022 · дело 3588/2022

6 юни 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
5427
Година на номера
2022
Дело №
3588/2022

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 3588 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5427 София, 06.06.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ПЕТКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР КЪНЧЕВ ТАНЯ ДАМЯНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ТАНЯ ДАМЯНОВА по административно дело № 3588 / 2022 г. Производството е по чл.229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна касационна жалба (по своята правна същност- частна жалба) на „Грейнстор БГ“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу определение №51/03.02.2022г., постановено по административно дело №18/2022 г. по описа на Административен съд – Враца, с което жалбата му против заповед №1897 от 21.12.2021г. на кмета на Община Враца, е оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено на основание чл.159, т.4 от АПК. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Моли се за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна - кметът на община Враца, депозира писмено възражение чрез процесуалния си представител, в което твърди, че жалбата е неоснователна и недоказана и излага конкретни доводи в тази връзка. Моли съда оспореният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен и претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становището на ответника във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна в производството, за която определението е неблагоприятно. Разгледана по същество, тя е основателна. Административен съд – Враца е сезиран с жалба, подадена от „Грейнстор БГ“ ЕООД против заповед №1897/21.12.2021г. на кмета на община Враца, с която е определен спечелил търга за отдаване под наем на имоти частна общинска собственост, представляващи земеделски земи от общинския поземлен фонд в землището на [населено място], общ. Бойчиновци, обл. Монтана. Правният си интерес от оспорването на тази заповед дружеството жалбоподател обосновава с обстоятелството, че е наемател на процесните имоти и с откриването на тръжна процедура за тях се накърняват правата му като наемател. Първоинстанционният съд приема, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването на заповедта за обявяване на спечелил търга кандидат. Мотивира извода си с обстоятелството, че жалбоподателят не е участник в търга, а всички права и интереси, които жалбоподателят счита, че тази заповед накърнява, се основават на твърденията му за наличие на валидно наемно правоотношение между него и общината. Първоинстанционният съд сочи, че споровете относно наемното правоотношение не могат да бъдат разрешени от административния съд в рамките на процеса по упражняване на контрол за законосъобразност на заповедта за обявяване на спечелил търга, а следва да намерят разрешение в общия исков процес, към който препраща и нормата на чл.15, ал.3 от ЗОбС. Поради това съдът е оставил без разглеждане жалбата на „Грейнстор БГ“ и е прекратил производството по делото на основание чл.159, т.4 от АПК. Така постановеното определение е неправилно. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването, установена от чл.120, ал.2 от Конституцията и доразвита в чл.147, ал.1 от АПК, за наличието на която съдът следи служебно. Наличието на правен интерес се преценява към момента на подаване на жалбата, сезираща съда с правния спор (ТР № 3/2003 по т.д.№ 1/2012г. на ВАС). Най-общо казано, неблагоприятното засягане на правната сфера на субектите е необходимото условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване. Това засягане може да се изразява в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; в невъзможност за тяхното упражняване; в създаване на правни задължения. В конкретната хипотеза с оспорения административен акт се определя участникът, спечелил търга за отдаване под наем на имоти частна общинска собственост. Този акт рефлектира пряко върху правната сфера на участниците в тръжната процедура, но константната съдебна практика приема, че той може да застраши и правната сфера на субекти, които не са участвали в тръжната процедура (например носители на вещни или облигационни права, които биха могли да бъдат засегнати от акта). В конкретния случай жалбоподателят обосновава правния си интерес с твърдението, че между него и общината съществува валидно наемно правоотношение относно имотите, чието отдаване под наем е предмет на търга. Сочи, че тези имоти не са свободни по смисъла на чл.14 от ЗОбС , поради което тръжната процедура е била опорочена още с откриването си. Съобразно правилото на чл.21, ал.5, предл. последно от АПК, волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаване на индивидуални административни актове, не са индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. В разпоредбите на ЗОбС не е уредено подобно изключение, поради което следва да се приеме, че заповедта на кмета за откриване на тръжна процедура за отдаване под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд не подлежи на самостоятелно обжалване, а оплакванията във връзка с нейната законосъобразност следва да бъдат заявени с оспорване на индивидуалния административен акт, с който приключва тръжната процедура, а именно заповедта за определяне на спечелилия търга. Настоящата хипотеза е именно такава. Частният жалбоподател твърди, че е наемател на процесните земеделски земи и срокът на сключения между него и общината договор за наем не е изтекъл, поради което тези земи не се явяват „свободни“ по смисъла на ЗОбС и с това обосновава правния си интерес от оспорването на заповедта, с която е приключила тръжната процедура за отдаване под наем на тези имоти. Поради това не е налице условието по чл.159, т.4 от АПК за оставяне на жалбата му без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане и решаване по същество на спора. Мотивиран така и на основание чл.235, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение №51/03.02.2022г., постановено по административно дело №18/2022 г. по описа на Административен съд – Враца. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводството по жалбата. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА

Други данни

В регистъра от
17.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026