Определение · № 5471/2022 · дело 5034/2022
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 5471
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 5034/2022
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 5034 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5471 София, 07.06.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА ЦАНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА НИКОЛОВА ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ МАРИЯ РАДЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ТЕОДОРА НИКОЛОВА по административно дело № 5034 / 2022 г. Производството е по реда на гл. ХIII от Административно-процесуални кодекс (АПК). Образувано по частна жалба на „Гъливеър“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр.София, [улица], представлявано от управителя Георги Колев, приподписана от адв.Матеина, срещу определение от 09.05.2022г. на Върховния административен съд, състав на осмо отделение по адм. д. № 4140 по описа за 2022г., с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на действието на Постановление № 51 от 13.04.2022 г. на Министерски съвет (ПМС) за допълнение на Постановление № 454/2021 г. на Министерски съвет за одобряване на допълнителните разходи по бюджета на министерството на транспорта и съобщенията за 2021 г., обн., ДВ, бр. 110 от 2021 г. Според частния жалбоподател в жалбата му до тричленния съдебен състав срещу нормативния административен акт са обосновани вредите от действието на акта, изразени в условия за предоставяне на безвъзмездна държавна помощ, които са дискриминационни, несъразмерни и фаворизиращи конкретни авиационни оператори, което води до нарушаване на конкуренцията и изкривяването на съответния пазар на авиоуслуги. Иска отмяна на определението и разпореждане на спиране на действието на оспореното постановление. Ответникът по частната жалба – Министерски съвет на Република България, чрез правен съветник в дирекция „Правна“ И. Георгиева, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Обосновано съдът приел, че жалбоподателят не е установил обстоятелства по чл.166, ал.2 АПК, които да налагат спиране на изпълнението на подзаконовия нормативен акт. Европейската комисия (ЕК) вече се е произнесла за съвместимостта на предоставената с оспореното постановление държавна помощ с вътрешния пазар, поради което доводите за нарушаване на конкуренцията също са неоснователни. Евентуалното спиране на изпълнението на нормативния акт би осуетило мярка за подкрепа на българските авиокомпании поради сериозните затруднения на икономиката в резултат на пандемията от COVID-19. Иска оставяне в сила на оспореното определение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на частната жалба, направените в нея оплаквания, становищата на страните и провери изцяло оспорения съдебен акт, намира за установено следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл.230 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното: С оспореното пред тричленния състав на ВАС Постановление № 51 от 13.04.2022 г. на Министерски съвет на Република България е допълнено Постановление № 454/2021 г. на Министерски съвет за одобряване на допълнителните разходи по бюджета на министерството на транспорта и съобщенията за 2021 г. в размер до 60 000 000 лв. за предоставяне на безвъзмездни средства на въздушните превозвачи с оперативен лиценз на въздушен превозвач на Общността с разрешение за превоз на пътници, издаден от главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", съгласно чл. 109 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. Промените с ПМС № 51/13.04.2022 г. са предприети след постановяване на решение С (2022) 1796 от 17.03.2022 г. по дело SA.100321 (2022/N) от Европейската комисия за одобряване на държавната помощ за предоставяне на безвъзмездните финансови средства на въздушните превозвачи с оперативен лиценз на въздушен превозвач на Общността. С ПМС № 51/13.04.2022 г. за допълнение на ПМС № 454/2021 г. се приемат условията и реда за предоставяне на определените безвъзмездни финансови средства от държавата за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19. В жалбата си до първостепенния съд, жалбоподателят сочи факти и обстоятелства, свързани с опасения, че няма да отговаря на критериите за получаване на държавна подкрепа след икономическите трудности в резултат на пандемията от COVID-19, но за сметка на това други икономически оператори на същия пазар ще получат държавна помощ, което ще им даде конкурентно предимство. Жалбоподателят не конкретизира тези си опасения нито размера на евентуалните вреди, които би претърпял в резултат на действието на оспорения подзаконов акт. Хипотетично той твърди, че макар ЕК да се е произнесла положително по съвместимостта на държавната помощ, тя вероятно е била въведена в заблуждение относно целта на предоставяната помощ и не й е бил предоставен икономически анализ за ефектите на помощта. Обосновано, при това, тричленният състав е приел, че без конкретна прогноза и индивидуализация на евентуалните вреди не може да се съпостави евентуалното нарушаване на частен интерес с охранявания с оспорения акт обществен интерес. Доколкото става дума за мярка на помощ със срок на действие до 30.06.2022г. евентуалното спиране на изпълнението би обезсмислило изобщо нормативните промени. Основателно тричленният състав е приел, че по реда на искане за спиране на изпълнението могат да се релевират само вреди, причинени на самия искател, който не може да бъде своеобразен процесуален субституент на други лица за защита на вредите, причинени в тяхната правна сфера. При препращането от чл. 196 АПК предпоставките за спиране на действието на нормативния административен акт по чл. 190, ал. 1 АПК са тези за спиране на изпълнението на индивидуалните административни актове по чл. 166, ал. 2 АПК. Жалбоподателят не твърди и не установява възможното настъпване на вреди от категорията на тези по чл. 166, ал. 2 АПК, които да са в причинна връзка с действието на оспорения от него нормативен административен акт, както правилно е приел и тричленният състав на ВАС. Тежестта на доказване е върху лицето, което иска спиране на предварителното изпълнение, защото предвиждайки предварителното изпълнение на подзаконовия нормативен акт, законът е презюмирал наличието на значим обществен интерес, защитата на който налага предварителното изпълнение по силата на закона. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта следва да се докажат от оспорващия. При отсъствието на предпоставките за спирането на действието на акта, правилно е разпореден отказ за спиране на изпълнението му от първостепенния съд. Водим от горното и на основание чл.236 вр. чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение от 09.05.2022г. на Върховния административен съд, състав на осмо отделение, по адм. д. № 4140 по описа за 2022г. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ МАРИЯ РАДЕВА
Други данни
- В регистъра от
- 17.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026