Решение · № 5469/2022 · дело 9617/2021

По дело 9617 / 2021 РЕШЕНИЕ № 5469 София, 07.06.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ЦВЕТКОВ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Владимир Йорданов изслуша докладваното от председателя Йордан Константинов по административно дело № 9617 / 2021 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. С решение № 197 от 09.08.2021г., постановено по адм.д. № 147/2021г. Административен съд – Кюстендил, е отхвърлил жалбата на „НЮ ЛОГИСТИК КЪМПАНИ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, [адрес], представлявано от управителя С. Ставрев, против ревизионен акт № Р – 22001020002353 – 091 – 001/04.01.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София , в частта потвърдена с решение № 457 от 25.03.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП”- гр. София. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Национална агенция по приходите разноски по делото в размер на 8 138лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „НЮ ЛОГИСТИК КЪМПАНИ“, ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, [адрес], представлявано от управителя С. Ставрев, преподписана от адв.М. Христова. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са наведени подробни доводи в тази насока. М. Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд – Кюстендил и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. София чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт Р. Кръстева взема становище за не основателност на подадената жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Кюстендил е отхвърлил жалбата на „НЮ ЛОГИСТИК КЪМПАНИ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, [адрес], представлявано от управителя С. Ставрев, против ревизионен акт № Р – 22001020002353 – 091 – 001/04.01.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София , в частта потвърдена с решение № 457 от 25.03.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП”- гр. София ,с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м.09,10 и 12 на 2019г. по доставки на „БГ Имобилиен“ ЕООД, „Брадър Тандем“ ЕООД и „Вива Ер“ ЕООД общо в размер на 460 750,01лв. и са начислени лихви за забава в размер на 50193,21лв. и е извършена корекция на данъчните основи за посочените данъчни периоди. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията, в това число издадените заповеди за възлагане на ревизия, извършените процесуални действия, констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по доставките на посочените три дружества. Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила, водещи до неговата отмяна. Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Систематизирани за целите на настоящето изложение мотивите в тази насока могат да бъдат сведени до следното: 1. Дадено е тълкуване на относимите разпоредби от ЗДДС относно възникване на право на данъчен кредит, като е акцентирано на значението на реалността на доставката като елемент от фактическия състав. 2. Съдът е извършил обсъждане на представените по делото писмени доказателства – фактури, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки. Изграден е извод, че от представените доказателства не може да бъде изграден еднозначен извод, че доставчици са разполагали с въпросните автомобили, за да могат да прехвърлят същите на задълженото лице. 3. Акцентирано е, че за част от автомобилите в хода на ревизията е установено, че са придобити от други субекти .- физически и юридически лица, които от своя страна са ги придобили от дружества, сочени като предходни доставчици. От това е обоснован извод, че въпросните фактури в тази си част са с невъзможен предмет. Посочено е, че по делото не доказано доставчиците да са разполагали със собствени или наети обекти, където да съхраняват автомобилите, като такъв не притежава и ревизираното дружество. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Кюстендил е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на „НЮ ЛОГИСТИК КЪМПАНИ“, ЕООД, [ЕИК] се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд основно поради допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен и констатациите на същия намират подкрепа в събраните по делото доказателства. Излагат се аргументи, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че предмет на доставка не са родово определени вещи, а индивидуално определени такива, поради което по силата на чл.24,ал.1 ЗЗД фактът на прехвърляне на собствеността настъпва с момента на подписването на договора, а не на предаването на вещта. Твърди се още, че изложените в ревизионния акт констатации, потвърдени и от първоинстанционния съд, относно невъзвикване на право на данъчен кредит – че доставчиците нямат материално-техническа и кадрова обезпеченост, нямат наети обекти, не са подавали декларации по ЗКПО , няма извършено плащане и прочие не от такова естество, че да попадат във фактически състав на възникване на правото на данъчен кредит и неправилно са кредитирани, в резултат на което неправилно е приложен и материалния закон. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за фактите, същите са правилно възприети и възпроизведени в първоинстанционното решение. Установено е, че за процесните данъчни периоди ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит по фактури издадени от доставчиците „БГ Имобилиен“ ЕООД, „Брадър Тандем“ ЕООД и „Вива Ер“ ЕООД общо в размер на 460 750,01лв. Въпросните фактури без изключение имат за предмет доставка на употребявани леки и/или товарни автомобили. В хода на ревизията са извършени множество процесуални действия относно изясняване реалността на въпросните доставки, като освен представените от задълженото лице писмени доказателства, са изискани такива от доставчиците, от служба КАТ при Национална дирекция на Полицията и прочие. Въз основа на така събраните доказателства органът по приходите е изградил констатации, че същите не отразяват реално извършени доставки. По същество доводите му се изразяват в това, че макар и да са налице данъчни фактури, с посочени в тях автомобили, придружени от сключени договори за продажба или стокови разписки, същите не отразяват реално извършени доставки, а зад стои една правна привидност, т.е. фактурирани са доставки, които не са извършени между страните, посочени като доставчик и получател във фактурите. Това е обосновано с това, че не са представени доказателства къде са съхранявани автомобилите, как са били транспортирани /предвид липсата на регистрация и невъзможност да бъдат предвижвани на собствен ход по пътищата на републиканската пътна мрежа/, липса на персонал на доставчиците, че някои от доставчиците са декларирани дейност, която е несъвместима с продажба на автомобили, че при справка в КАТ за немалка част от автомобилите е установено, че те са регистрирани и са собственост на физически и юридически лица, които са ги придобили от някои от дружествата, сочени като предходни доставчици. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че тези изводи на ревизиращите органи са обосновани на събраните в хода на ревизията доказателства и са изградени в съответствие и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК възприема този извод на първоинстанционния съд и го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно прилагане на материалния закон. В допълнение на изложеното от административния съд следва да бъде посочено следното : Съгласно чл.24,ал.1 ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ при договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. В конкретния случай представените от „Ню Логистик Къмпани“ ЕООД още в хода на ревизионното производство фактури и договори документират продажби на МПС, индивидуализирани с марка, модел и номер на шаси. С оглед на събраните по делото доказателства ревизиращите органи правилно са приели, че сключените договори за покупко-продажба са привидни /нищожни по смисъла на чл.26,ал.2, изр.1 ЗЗД, а издадените във връзка с тях фактури са безпредметни. Макар и изложените в тази насока обстоятелства да не са елемент на фактическия състав на възникване на правото на данъчен кредит, същите са годни такива да обосноват липсата на реални доставки. От една страна за немалка част от автомобилите е установено, че са собственост и са регистрирани в КАТ на физически и юридически лица в периоди, предхождащи датата на сключване на договорите за продажба и издаването на фактурите. Съгласно чл.16 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, при промяна на собствеността на регистрирано в страната превозно средство МВР и Нотариалната камера обменят по електронен път информация за превозното средство и сключения договор. При тази правна регламентация правилно е отхвърлено възражението на жалбоподателя, че системата на КАТ не отразява актуалните собственици на превозните средства. Отделно от това, при справката е посочено, че въпросните автомобили са придобити от юридически лица/дружества/, сочени като предходни доставчици на преките такива, което също е сериозен аргумент за привидност на документираните доставки. Макар и действително да не са елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит, изложените други обстоятелства също обосновават констатацията за липса на реални доставки. Нормално и логично е такова количество автомобили да бъдат съхранявани на определено място, да бъдат предавани на определено място, като отсъствието на доказателства в тази насока обосновава извода, че такива доставки реално не са извършвани. По аналогичен начин стои въпросът с начинът на транспортиране на автомобилите, предвид на простия факт, че поради липса на регистрация в КАТ същите не могат да се предвижват на собствен ход по пътищата на страната. Липсата на доказателства за извършено плащане по по-голяма част от фактите същите е индикатор, че зад тях не стоят реални сделки. Най-сетне косвен факт е и обстоятелството, че в хода на ревизията са оборени твърденията на задълженото лице, че с въпросните автомобили са извършени последващи доставки, като начисления данък е останал дължим по силата на нормата на чл.85 ЗДДС. Погледът върху доказателствата, документиращи доставките – фактури, договори за покупко-продажба или стокови разписки, приемо-предавателни протоколи, показва, че всички те са еднообразни или еднотипни и за тримата доставчици. Въпросната еднотипност е сериозно доказателство, че става въпрос за ново създадени документи, имащи за цел да получаване на данъчно предимство, а не за такива документиращи реално случили се икономически събития. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата, Административен съд – Кюстендил е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на основание чл161,ал.1 ДОПК дружеството-касатор следва да бъде осъдено да заплати на Националната агенция по приходите – София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д“ОДОП“-София, юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 7 639,43лв., определено при условията на чл.8,ал.1,т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 197 от 09.08.2021г. на Административен съд – Кюстендил, постановено по адм.д. № 147/2021г. ОСЪЖДА „НЮ ЛОГИСТИК КЪМПАНИ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, [адрес], представлявано от управителя С. Ставрев, да заплати на Национална агенция по приходите – София разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 7 639,43 /седем хиляди шестстотин тридесет и девет лева и четиридесет и три стотинки/лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА