Определение · № 5694/2022 · дело 5119/2022

По дело 5119 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5694 София, 13.06.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ МИТКОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ЗЛАТКОВА ЛОЗАН ПАНОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ЕМИЛИЯ МИТКОВА по административно дело № 5119 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния процес (АПК). Образувано е по частна жалба на „Милениум - 9“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Б. Петров срещу определение № 3564/04.05.2022 г., постановено по адм. дело № 4000/2022 г. по описа Административен съд – София - град, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № BG16RFOP002-2.095-6915/22.03.2022 г., издаден от началник сектор „Проверки“ в НАП, потвърден с решение № АУПДВ-2/15.04.2022 г. на директора на ТД на НАП – София. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението. Ответната страна по частната жалба - директора на ТД на НАП – София не изразява становище. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на частната жалба и изложените в нея основания за отмяна и предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 230, ал. 1 от АПК, подадена е от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение на административния съд искането на „Милениум - 9“ ЕООД за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на АУПДВ № BG16RFOP002-2.095-6915/22.03.2022 г., издаден от началник сектор „Проверки“ в НАП е отхвърлено като неоснователно и недоказано. До този извод съдът е достигнал като е приел, че от страна на дружеството е посочено само, че е налице реалната възможност за причиняване на значителни и трудно поправими вреди на търговското дружество, на неговите служители и контрагенти, като не са ангажирани доказателства за това. Съставът счита, че следва изрично да се посочи в какво ще се изразят тези вреди, да се конкретизират същите, както и обстоятелствата, поради които лицето ги определя като значителни или пък трудно поправими. Съдът излага в мотивите си, че няма данни дружеството да изпитва остър недостиг на парични средства, който от своя страна да застрашава упражняването на дейността му. За да спре предварителното изпълнение, първоинстанционният съд приема, че следва да се установи, че е налице основание със същата степен на значимост на заложения от закона държавен и обществен интерес – т.е. допуснатото предварително изпълнение да застрашава със същата или в по-висока степен интересите на засегнатото лице. При липсата на писмени доказателства в тази насока и при прилагане на правилата за доказателствена тежест в процеса, съдът обосновава извод, че от предварителното изпълнение на оспорения акт за оспорващото дружество няма да бъдат нарушени значително защитими и значими правни интереси, противопоставими на държавния и обществения интерес и искането на „Милениум - 9“ ЕООД е отхвърлено като неоснователно. Настоящият състав на Върховния административен съд счита така постановеното определение за правилно. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил доводите на жалбоподателя и законосъобразно е приел, че същите не обосновават причиняване на значителна или труднопоправима вреда за дружеството. По силата на чл. 26б, ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците неправомерно получени средства, недължимо платени и надплатени суми се възстановяват ведно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания от датата на получаване на средствата до датата на възстановяването им, като вземанията за възстановяване са публични държавни вземания и актовете по чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се издават от органи по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Последното изречение на разпоредбата предвижда, че обжалването на актовете не спира изпълнението им. Спирането на допуснато по силата на чл. 26б, ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците предварително изпълнение е по реда на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Алинея 2 на цитираната разпоредба предписва, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Нормативното предписание налага извод, че искането за спиране изпълнението на акта следва да е мотивирано с реалната възможност за настъпване на имуществена или неимуществена вреда за жалбоподателя, която при условията на алтернативност може да е значителна или трудно поправима. Настъпването на вредата следва да е достатъчно вероятно, като за това настъпване, както и за възможния й размер, трябва да бъдат представени доказателства. В тежест на оспорващия в случая е да докаже, че допуснатото предварително изпълнение би му причинило значителна или труднопоправима вреда, която да е противопоставима на обществения интерес, заради който законодателят по силата на закона е допуснал предварителното изпълнение с презумпция, че съществуват някои от предвидените в чл. 60, ал. 1 от АПК основания за защита на обществен интерес. В настоящия случай, твърдението за настъпването на конкретни вреди не е подкрепено с никакви доказателства по делото. Искането, с което е сезиран съдът не съдържа фактически обстоятелства, които да обосновават наличието на вреда. Не се навеждат и конкретни фактически основания, обосноваващи твърденията на дружеството и в тази връзка общо заявеното твърдение в частната жалба за наличие на възможност за причиняване на значителни и трудно поправими вреди на търговското дружество, на неговите служители и контрагенти, изразяващи се в невъзможност за посрещане на разходите за дейността на предприятието, без да са ангажирани доказателства за това, включително и такива досежно финансовото състояние на юридическото лице, не обосновават настъпването на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на оспорения акт. Не са налице и нови обстоятелства, предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, поради което се налага изводът, че липсата й е достатъчно основание за отхвърляне на искането на дружеството. С оглед на изложеното, определението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното Върховният административен съд, първо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3564/04.05.2022 г., постановено по адм. дело № 4000/2022 г. по описа Административен съд – София – град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА /п/ ЛОЗАН ПАНОВ