Определение · № 5935/2022 · дело 13470/2020

По дело 13470 / 2020 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5935 София, 16.06.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Пето отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА МАРИЯ НИКОЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА по административно дело № 13470 / 2020 г. Производството е по чл. 229, ал.1 от АПК. Образувано е по частна жалба на „Козият рог БГ“ ЕООД с [ЕИК], с адрес [населено място], общ. Павликени, обл. ВеликоТърново срещу определение № 407/06.11.2020 г. по адм. дело № 567/2020 г. на Административен съд (АС) - Велико Търново, с което на основание чл. 159, т. 5 АПК, поради просрочие е оставена без разглеждане жалба на дружеството против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ за произнасяне по заявление по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2019г. Частният жалбоподател се представлява от адв. Н. Кирчев. Същият излага доводи в подкрепа на това, че определението е неправилно и незаконосъобразно и като такова моли то да бъде отменено. Не претендира разноски. Ответната страна- изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ излага доводи за обоснованост, законосъобразност и правилност на обжалваното определение, постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Моли частната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е редовна и процесуално допустима. Същата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява следното: Дружеството „Козият рог БГ“ ЕООД е подало заявление за подпомагане от 15.04.2019 г. съгласно Наредба № 5/27.02.2009г. на Министерство на земеделието за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019 г. Поискано е подпомагане по схеми и мерки, подробно посочени в заявлението, като са приложени съответните декларации за запознаване, таблици за ползваните парцели и приложения, които касаят съответните мерки и схеми. След извършена административна проверка на кръстосано съответствие, видно от резултатите от автоматичните проверки на въведените в заявлението данни, е подадено коригирано заявление за подпомагане от 07.06.2019г. Впоследствие със заявление № 02-2600/3570 от 07.08.2020г., „Козият рог“ ЕООД е поискало от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да му бъдат заплатени сумите за подпомагане, след като при извършените административни и други проверки не са открити причини, поради които същите да не следват да бъдат изплатени. На 12.08.2020 г. заместник- изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ в писмо № 02-2600/3570 е отговорил, че предстои да се издадат уведомителни писма за оторизираните суми и/или наложени санкции по съответните мерки и схеми, за които е подадено заявление за подпомагане. В писмото си изпълнителният директор на ДФЗ е отбелязал, че същото не е индивидуален административен акт. За да постанови обжалваното определение, с което на осн. чл. 159, т. 5 АПК е оставил без разглеждане жалбата на „Козият рог БГ“ ЕООД и е прекратил производството, АС – Велико Търново е приел, че не са спазени сроковете по чл. 149, ал. 2 АПК като пропускането на същите погасява правото на обжалване, което се явява предпоставка за допустимостта на жалбата и разглеждането ѝ по същество от компетентния за това съд. Така постановеното определение е правилно като краен резултат, макар и настоящият съдебен състав да не споделя изцяло изводите на АС - Велико Търново. С определение от 23.03.2021г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд (ВАС) спира настоящето производство, поради отправени преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз (СЕС) във връзка с чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета и произнасянията по заявления за подпомагане по различни схеми. По повод запитванията са образувани дела № C – 160/2021 и № C-217/2021г., като съдебният състав счита, че решенията по същите са от съществено значение за правилното решаване на спора в настоящето производството. С решение от 28.04.2022г. по дело С-217/21 г. и С-160/21 г. съдът на Европейския съюз се произнася по отправените преюдициални запитвания, като след приключването на делата при СЕС, отпадат и процесуалните пречки за движение и разглеждане на подадената жалба, по която е образувано настоящото производство, и спряното на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. чл. 144 АПК производство следва да бъде възобновено. При така постановените решения на СЕС по отправените преюдициални запитвания, се извеждат следните правни изводи: Съгласно чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета „Плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, параграф 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година“ и след извършване на проверката на условията за допустимост. В тази връзка пункт № 37 от решението на СЕС регламентира, че не се изключва възможността в отделни случаи и при спазване на принципите на добра администрация и на полагане на дължимата грижа, тази проверка да бъде извършена след изтичане на посочения срок и поради това плащането, което може да бъде извършено едва след посочената проверка, да бъде направено след 30 – ти юни на календарната година, която следва тази на подаване на съответното заявление за подпомагане. Изхождайки от гореизложеното е и посоченото в пункт № 38 на решението от 28.04.2022г. на СЕС, а именно, че срокът по чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета не е императивен а инструктивен и поради тази причина не може да се приеме, че неплащането на помощ в този срок е равнозначно на мълчалив отказ по заявлението за подпомагане. С оглед изложените по-горе съображения, СЕС е постановил, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати поисканото от земеделски производител подпомагане, преди изтичане на определения срок, посочен в разпоредбата на чл. 75, § 1, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане, и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършване на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока. С оглед цитираните задължителни за съда изводи в решенията на СЕС, следва да се приеме, че оспореното определение на АС – Велико Търново е правилно като краен резултат и същото следва да бъде потвърдено с настоящото определение. Настоящият касационен състав не споделя посоченото в обжалвония съдебен акт основание за прекратяване по чл. 159, т. 5 АПК, доколкото от изложеното по - горе безспорно се установи, че не е налице формиран мълчалив отказ от страна на ДФ „Земеделие“, респективно - не може да се коментират срокове за обжалване срещу такъв. Водим от горното и на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 144 АПК във вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение ОПРЕДЕЛИ: ВЪЗОБНОВЯВА производството по адм. дело № 13470/2020 г. по описа на ВАС, тричленен състав, пето отделение. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 407/06.11.2020 г. по адм. дело № 567/2020 г. по описа на Административен съд /АС/ - Велико Търново. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА