Определение · № 5875/2022 · дело 5252/2022

По дело 5252 / 2022 Следващ акт Следващ акт Определение: 11752 / 19.12.2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5875 София, 15.06.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЕТА МИЛЕВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА по административно дело № 5252 / 2022 г. Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на сдружение с нестопанска цел - Сдружение „Да спасим Дом Младост“ против определение № 960 от 29.03.2022 г., постановено по адм. дело № 162/2022 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което са оставени без разглеждане жалби и уточняващи молби, депозирани от И. Русев, К. Георгиева, Р. Апостолова, М. Николова, М. Динкова, С. Петков, Д. Петкова, В. Трендафилова, Й. Йорданов, Н. Балтаджиев, Г. Минков, ЮЛНЦОПД Сдружение „Да спасим Дом Младост“ против заповед № 18-7979 от 19.07.2021 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.Варна за изменение на КККР, състоящо се в отразяване на УПИ ІV – „за жилищно строителство“, кв.5 по плана на 26-ти м.р., гр. Варна и нанасяне на нови обекти ПИ с идентификатор 10135.3513.2047; ПИ с идентификатор 10135.3513.2048; сгради с идентификатор 10135.3513.2047.7 и 10135.3513.2047.8 и заличава от КККР ПИ с идентификатор 10135.3513.1819 и сгради с идентификатори 10135.3513.1819.7 и 10135.3513.1819.8 и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост и моли за отмяната му. Ответникът – началникът на Служба по геодезия картография и кадастър – Варна не изразява становище по частната жалба. Ответникът – „Дом Младост“ ЕООД, в писмено становище, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Частната жалба на Сдружение „Да спасим Дом Младост“ е недопустима в частта, в която се обжалва определението, с което на основание чл. 158, ал. 3 и чл. 159, ал. 4 от АПК са оставени без разглеждане жалбите и уточняващи молби на И. Русев, К. Георгиева, Р. Апостолова, М. Николова, М. Динкова, С. Петков, Д. Петкова, В. Трендафилова, Й. Йорданов, Н. Балтаджиев и Г. Минков против заповед № 18-7979 от 19.07.2021 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Варна за изменение на КККР и производството по делото е прекратено по отношение на изброените физически лица. Оспореното в тази част определение № 960/29.03.2022 г., с което е прекратено производството по адм. д. № 162/2022 г. касае единствено изброените поименно по-горе физически лица, поради което за частния жалбоподател Сдружение „Да спасим Дом Младост“ обжалваното определение не е неблагоприятно. С частната жалба Сдружение „Да спасим Дом Младост“ упражнява чужди права, което е недопустимо, поради което в тази част жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част следва да се прекрати. В останалата й част, а именно в частта на определението, с което жалбата на Сдружение „Да спасим Дом Младост“ против заповед № 18-7979 от 19.07.2021 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Варна за изменение на КККР, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.230 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: За да остави без разглеждане жалбата на сдружението против оспорената заповед и прекрати производството по делото съдът излага съображения, че жалбоподателя не ангажира доказателства, установяващи правния му интерес от оспорване на заповедта, поради което прави извод за недопустимост на жалбата. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. С разпореждане № 2487 от 24.02.2022 (л.132) жалбата на Сдружение „Да спасим дом Младост" е оставена без движение като на жалбоподателя са дадени указания за ангажиране на доказателства, установяващи правния интерес от оспорването. В дадения от съда срок с молба от 01.03.2022 г. (л. 138) пълномощникът на жалбоподателя иска по делото да бъде присъединен Д. Стойчев от гр. Варна като посочва, че при промяна предназначението на имота липсва одобрение от МЗ, поради което изтъква, че всички административни актове са нищожни и поради доказана обществена значимост и интерес, съдът да определи кръга на заинтересованите лица, а именно целия град и да оповести публично обжалване. С разпореждане № 2903/04.03.2022 г. (л.149) съдът дава отново указания на сдружението да представи доказателства за наличие на правен интерес от оспорването. До постановяване на обжалваното определение указанията на съда не са изпълнени. При тези данни изводът на съда за недопустимост на жалбата, е законосъобразен. Правилно съдът приема, че в производството оспорване на заповед за изменение на КК и КР заинтересувани страни са лицата, които черпят права от постановеният в административното производство краен акт и тези, в чиято правна сфера този акт поражда негативни правни последици. Съгласно § 1, т. 13 ДР ЗКИР заинтересувани лица са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. Нормата на чл. 2, ал. 5, изр. 2 ЗКИР регламентира, че данните по ал. 2, т. 1, 2 и 4, а именно данните за правото на собственост върху недвижимите имоти; данните за другите вещни права върху недвижимите имоти и данните за зони на ограничения върху поземлените имоти са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, доколкото източникът на тези данни има доказателствено значение. От представените по делото доказателства безспорно е установено, че имот с идентификатор 10135.3513.1819 е собственост на „Дом Младост“ ЕООД, а жалбоподателят въпреки дадените многократно указания от съда не представя доказателства за собственост на имот, засегнат от разработката, поради което за същия не е налице правен интерес от оспорването, което обосновава недопустимост на жалбата. Неоснователни са доводите на жалбоподателят за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, които не са конкретизирани спрямо обжалвания съдебен акт, а са посочени такива, които са неотносими. Изтъкнатият от Сдружението довод за наличие на правен интерес и активна легитимация, обоснован с качеството му на „засегната общественост“, на основание чл. 9, §. 2 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуската конвенция) и § 1, т. 25 от ДР на ЗООС не може да бъде споделен. Понятието „засегната общественост“ по смисъла на § 1, т. 25, вр. с т. 24 от ДР на ЗООС е различно от понятието „заинтересовани лица“ по § 1, т. 13 ДР ЗКИР и по чл. 147, ал. 1 от АПК. Сдружението, доколкото отговаря на това понятие по ЗООС, може да оспорва решения, които касаят околната среда, но не и заповедта, с която се одобрява изменение на КККР за собствен на друга страна имот, по отношение на която не се явява заинтересовано лице. Орхуската конвенция е ратифицирана от РБ със закон (обнародван ДВ. бр.91/14.10.2003 г.) и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България съставлява част от вътрешното ни право, но това не означава автоматично признаване правото на съдебно оспорване на всеки субект, който се позовава на тази Конвенция. Цитираните от частния жалбоподател разпоредби предоставят правна възможност, но не изключват доказването на пряк и непосредствен правен интерес, съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията и § 1, т. 13 ДР ЗКИР. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 228 АПК, следва да се осъди ЮЛНЦОПД Сдружение „Да спасим Дом Младост“ да заплати на ответникът „Дом Младост“ ЕООД сумата 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Сдружение „Да спасим Дом Младост“ против определение № 960 от 29.03.2022 г., постановено по адм. д. № 162/2022 г. по описа на Административен съд гр. Варна в частта му,с която жалбите на И. Русев, К. Георгиева, Р. Апостолова, М. Николова, М. Динкова, С. Петков, Д. Петкова, В. Трендафилова, Й. Йорданов, Н. Балтаджиев и Г. Минков против заповед № 18-7979 от 19.07.2021 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Варна, са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 5252/2022 г. по описа на Върховния административен съд в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 960 от 29.03.2022 г., постановено по адм.д. № 162/2022 г. по описа на Административен съд гр.Варна в останалата му част. ОСЪЖДА Юридическо лице с нестопанска цел Сдружение „Да спасим Дом Младост“, [ЕИК], да заплати на „Дом Младост“ ЕООД, [ЕИК], сумата 600 лв. (шестстотин лева), представляваща направени по делото разноски в настоящото производство. Определението в частта му, с която жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено може да се обжалва с частна жалба в 7- мо дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА