Определение · № 5888/2022 · дело 5256/2022

По дело 5256 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5888 София, 15.06.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ КОЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА СТЕФКА КЕМАЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ГЕОРГИ КОЛЕВ по административно дело № 5256 / 2022 г. Производството е по чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано по частна жалба на „Линко ПЛК“ ЕООД, представлявано от управителя Г. Кузманов чрез адвокат М. Овагемова против определение № 705 от 05.05.2022 г. на Административен съд – гр. Бургас, постановено по адм. д. № 405/2022г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу отказ за издаване виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ на открит басейн до 70 куб.м. в УПИ XIII /ПИ с идентификатор 67800.8.1080 по КК/, м.Буджака, з-ще гр.Созопол, обективиран в писмо изх.№ УТ-2083-206-1/04.01.2022г. на главния архитект на Община Созопол и производството по делото е прекратено. В частната жалба се твърди неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение, Административен съд – гр. Бургас е приел, че е отпаднал правния интерес на жалбоподателя да иска издаване на виза за проектиране, тъй като си бил оттеглил заявлението. Съдът е счел, че оттеглянето на заявлението за издаване на виза е новонастъпил факт, с който съдът е длъжен да се съобрази. Посочил е, че не може да не бъде отчетено, че след постановяване на процесния отказ, но преди подаването на жалбата поставила началото на настоящото съдебно производство, жалбоподателят е заявил, че оттегля искането си за издаване на виза. С това е отпаднал правният му интерес да оспори процесния отказ, защото дори на практика да се установи, че този отказ е незаконосъобразен, съдът не може на основание чл.173, ал.З от АПК да задължи органа да издаде документа - виза за проектиране, тъй като заявителят сам се е отказал от заявлението си. Ако преписката бъде изпратена от съда за ново произнасяне на органа, производството следва да бъде прекратено на основание чл.56, ал.1 от АПК. Първоинстанционният съд е достигнал до извод, че настоящият случай попада в тази хипотеза и оттеглянето на искането за издаването на виза има пряко значение към предмета на спора - отказ да бъде издадена. Правният интерес да се иска отмяната на един административен акт, в случая отказ, се обуславя от непосредственото негативно въздействие в правната сфера на лицето до което се отнася този отказ. След изявеното нежелание на самия заявител визата да бъде издадена, направено преди подаването на жалбата за оспорването на постановения отказ до съда, вече не се установява негативно въздействие по отношение на заявителя поради оттегляне на надлежното сезиране на органа. Това обуславя отпадането на правния интерес на оспорващия да обжалва такъв отказ и е основание за прекратяване на производството. Определението е неправилно. От фактическа страна е установено, че със заявление рег.№ УТ-2083-206/30.12.2021г. „Линко ПЛК“ЕООД, представлявано от Г. Кузманов, чрез пълномощника Н. Кузманов, надлежно упълномощен с пълномощно с нотариална заверка на подписа, поискал от главния архитект на Община Созопол да му бъде издадена виза за проектиране на открит басейн до 70 куб.м. в /ПИ с идентификатор 67800.8.1080. По повод на заявлението, главният архитект издал оспорения в настоящото съдебно производство акт, обективиран в писмо изх.№ УТ-2083-206-1/04.01.2022година. В него посочил, че съгласно чл.16 от ЗУТ и влязъл в сила ПУП-ПРЗ със заповед № 8-Z-1122/04.09.2018г. за УПИ XVII-8236, собствениците на имота трябва да прехвърлят в полза на общината процесната част от площта на имотите си, определени с плана, а виза за проектиране ще бъде издадена след приключване на процедурата по чл.16 от ЗУТ. С това произнасяне органът фактически постановил отказ да удовлетвори заявлението и да издаде исканата виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ. В издадения акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба. Писмо изх.№ УТ-2083-206-1/04.01.2022г. било връчено на пълномощника на заявителя Н. Кузманов срещу подпис на 05.01.2022г., съгласно отбелязването в него. На същия ден „Линко ПЛК“ЕООД, чрез пълномощника Н. Кузманов подало искане рег.№ УТ-2083-206-2/05.01.2022г. в което заявило, че оттегля заявление рег.№ УТ-2083-206/30.12.2021г. При тези данни съдът неправилно е приел, че жалбоподателят е оттеглил своето искане за издаване на исканата виза за проектиране и за него не бил налице правен интерес от обжалване. Видно от данните по делото, волеизявление, обективирано в искане с вх. № УТ-2083-206-2/05.01.2022 г., направено от пълномощник на жалбоподателя, е с текст: "Изтеглям заявление, вх. № УТ-2083-206/30.12.2021 г.". Видно е, а и съдът е констатирал в мотивите си, че това искане е постъпило след постановяване на обжалвания отказ, който е с дата 04.01.2022 г. Видно е, също така, че с обективираното в този документ волеизявление не е направен отказ от правото на обжалване на вече издадения административен акт. Засегнатото от индивидуалния административен акт дружество е упражнило правото си на жалба в указания от закона срок за отмяна на отказа като незаконосъобразен. Изводът на съда, че с подаването на искане, вх. № УТ-2083-206-2 от 05.01.2022 г., е отпаднал правният интерес на дружеството от търсената защита, е неправилен. В случая то не е годно да произведе правните последици на оттегляне на заявлението за издаване на оспорената заповед. Ако от заявлението за издаване на административен акт произтича задължението на административния орган да го разгледа и да се произнесе, то оттеглянето на заявлението е действие, насочено към обратното. Във втория случай за административният орган, при условията на обвързана компетентност, възниква задължението да не се произнася и да прекрати производството на основание чл. 56, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 56, ал. 1 от АПК, административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго. Ето защо, по аналогия от чл. 56 АПК, възможността за десезиране стои за заявителя само до произнасянето на административния орган, тъй като само до този момент производството по издаване на административния акт може да бъде прекратено. Ако заявлението бъде оттеглено след произнасянето по него /какъвто е настоящият случай/, от оттеглянето не произтичат каквито и да били административно-производствени задължения за административния орган. Законът не му вменява такива задължения, а и липсва законова възможност за обезсилване от административния орган на постановения от него административен акт, с което би се постигнал ефектът на десезирането в подобни случаи. На следващо място, неправилен е изводът на съда, че няма пречка при подаването на ново заявление от жалбоподателя органът да се произнесе, като следва да има предвид, че за процесния поземлен имот има влязла в сила заповед за одобряване на подробен устройствен план - план за застрояване. Настоящата инстанция не споделя и този извод, тъй като за заинтересуваното лице не е безразлично дали започналото по негова инициатива административно производство ще приключи с прекратяване (на осн. чл. 56, ал. 1 АПК), или с влязъл в сила административен акт ще бъде отречено правото му да поиска снабдяване с виза за проектиране във всеки един бъдещ момент. В тази връзка, следва да се посочи, че евентуалното влизане в сила на отказа на главния архитект на община Созопол за издаване на скица-виза, обосновава на основание чл. 27. ал. 1. т. 1 АПК, недопустимост на всяко негово бъдещо искане със същия предмет - издаване на скица - виза за проектиране на строеж по чл. 41, ал. 2 ЗУТ - открит басейн в собствения на дружеството имот - УПИ XIII по плана на м. Буджака, община Созопол. Това означава, че за всяко бъдещо такова искане от жалбоподателя административният орган изобщо няма да дължи произнасяне, поради което за дружеството е налице правен интерес от обжалване на административния акт. Предвид изложеното определението следва да се отмени като неправилно, а делото да се върне на Административен съд - Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия. При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него разноски в настоящото съдебно производство, които са в общ размер на 350 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 705 от 05.05.2022 г. на Административен съд – гр. Бургас, постановено по адм. д. № 405/2022година. ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. ОСЪЖДА Община Созопол да заплати на „Линко ПЛК“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: град Бургас, [адрес] представлявано от управителя Г. Кузманов, съдебно-деловодни разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лева. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА