Решение · № 5952/2022 · дело 8705/2021
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 5952
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 8705/2021
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 8705 / 2021 РЕШЕНИЕ № 5952 София, 16.06.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕН ПЕТРОВА ВЕСЕЛА ПАВЛОВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Даниела Божкова изслуша докладваното от председателя Светлозара Анчева по административно дело № 8705 / 2021 г. Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на „Ади маркетинг и Ко“ АД – гр. София срещу решение № 2227/05.04.2021 г., постановено по адм. дело № 954/2020 г. по описа на Административен съд, София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р- 22222518001930 – 091 - 001/10.06.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 2007/02.12.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП за допълнително начислен ДДС поради непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) и извършена корекция по чл. 79, ал. 3 ЗДДС поради бракуване на стоки в общ размер на 1 829 568,39 лв. и начислени лихви – 400 154,43 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, на процесуалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че са налице доказателства, установяващи ВОД по смисъла на чл. 7, ал.1 ЗДДС – фактура за доставката с посочени в нея реквизити за доставката и страните по нея, транспортен документ и писмено потвърждение от получателя на доставката. Излага се оплакване от касатора, че съдът не е обсъдил и анализирал заключението на съдебно – счетоводната експертиза, като констатациите на вещото лице били напълно пренебрегнати без основание от страна на съда. В касационната жалба се твърди, че посоченото процесуално нарушение води до необоснованост на съдебното решение. Според касатора налице са всички законови предпоставки за осъществяване на доставката, вкл. и регистрирането на получателя за целите на ДДС в другата държава – членка и стоката е транспортирана, както и са налице всички документи, удостоверяващи извършения ВОД. Излага се и довод, че няма никакви доказателства, за да се приеме, че стоката е продадена на територията на страната, за да има основание да се приложи 20% ставка на ДДС. В касационната жалба са налице и оплаквания, че неправилно е прието в обжалваното решение, че незаконосъобразно е начислен допълнително ДДС поради непризнат брак на стоки с изтекъл срок на годност. Твърдението на касатора в тази насока е, че става въпрос за хранителни стоки, чийто срок на годност е изтекъл, поради което не е следвало да се начислява ДДС в размер на ползвания данъчен кредит. В касационната жалба се излага становище, че бракуваните стоки с изтекъл срок на годност са унищожени, за което са съставени и представени по делото писмени документи. В тази връзка оплакването е, че не са налице липси и няма правни основания за корекция на ползвания данъчен кредит. Твърди се, че съдът в нарушение на процесуалния закон не е обсъдил заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Т. Попова моли да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното решение да се остави в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното съдебно решение като правилно постановено при неналичие на релевираните касационни основания за отмяна, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от „Ади Маркетинг и Ко“ АД – гр. София срещу РА № Р – 22222518001930 – 091 – 001/10.06.2019 г., с който на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС поради непризнати ВОД за Чехия и извършена корекция на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС поради непризнато бракуване на стоки. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че по отношение на ВОД за да е реализиран фактическия състав на чл. 7, ал.1 ЗДДС, е необходимо да са налице следните условия: доставчикът да е регистриран по ЗДДС в България, както и получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в другата държава – членка и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава – членка, като е направен извод, че в случая този фактически състав не е осъществен. Посочено е от съда какви документи трябва да се представят съгласно чл. 45 ППЗДДС, за да се приеме, че наистина стоките кашкавал, извара, моцарела и моцарино) са доставени от територията на страната до другата държава – членка, която в процесния случай е Чехия, но това не е установено по делото. За безспорно съдът е приел, че са издадени фактури за доставката в Чехия на „AUGA S.R.O.“ и че посоченото дружество е регистрирано за целите на ДДС в посочената държава. Относно транспортирането на стоките съдът е обсъдил приложените към издадените от „Ади маркетинг и Ко“ АД фактури международни товарителници (CMR) с посочване на превозвача на стоките „Ригел Комерс“ ООД и регистрационния номер на превозното средство и ремаркето към него, съдът е приел, че предвид данните от Главна дирекция „Фискален контрол“ на датите в международните товарителници посоченият в тях превозвач „Ригел Комерс“ ООД е превозвал стоки до Швеция,, Франция и Швейцария с предмет на доставките – скариди, риба и дини с различни от ревизираното дружество изпращачи. В първоинстанционното решение е обсъдено, че от дадените писмени обяснения от представляващия чешкото дружество „AUGA S.R.O.“ – Н. Данчев се установява, че „Ади маркетинг и Ко“ АД е изпратил и са получени от посоченото дружество медицински стоки, натоварени от пристанище – Бургас и получени в Чехия на адрес в гр. Бърно, ул. „Милата Херакова“ № 5. От тези обяснения съдът е приел, че транспортирането на медицинските стоки до Чехия е станало с организиран от изпращача транспорт, но получателя е обяснил, че няма информация за превозвача на стоките, като това не се отнася до процесните стоки, които са различни от медицинските стоки. Въз основа на така установеното съдът е направил извод, че няма доказателства по делото за извършен ВОД по смисъла на чл. 7, ал.1 ЗДДС за посоченото чешко дружество на стоки – кашкавал, извара, моцарела и моцарино. В тази връзка е направен извод в обжалваното решение, че законосъобразно приходните органи на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 17, ал. 2 и чл. 67, ал.1 ЗДДС, са начислили на дружеството ДДС. По отношение на извършената корекция и начисляването на ЗДДС на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства за твърдяното от дружеството извършено бракуване на стоки поради изтекъл срок на годност. Съдът е приел, че само от представения от дружеството протокол за бракуване на материални запаси от 22.12.2016 г. за 57199,43 кг. странични животински продукти (кашкавал, суроватка и калиата), не се установява, че фактически такова е извършено. За твърденията на дружеството, че с транспорт на „Транс Смет“ ЕООД бракуваните стоки са извозени, съдът е приел, че това не е така, като се е позовал на данни на СДВР, от които се установило, че превозното средство на посочения превозвач е лек автомобил „Нисан Мурано“ и е направен извод от съда, че посоченото количество стоки не може да бъде извозено с този автомобил. Не са приети за верни и твърденията на „Транс Смет“ ЕООД, че стоките били транспортирани за Гърция и Италия от „Авто Елит Транспорт“ ЕООД, но съдът е установил от данните по делото, че посоченият превозвач не притежава транспортни средства. От друга страна жалбоподателят е представил фактури, издадени от „Екарисаж Варна“ ЕООД, като съдът е приел, че са неотносими към изписаните бракувани стоки на стойност 178 099,80 лв. Направен е извод, че не е доказано бракуването на стоките, както и не е доказано от жалбоподателя наличието на хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС, поради което правилно приходните органи са извършили корекция по чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Обжалваното решение е правилно постановено. По отношение на ВОД за Чехия: За доказването на реално осъществени ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС следва да се установи транспортирането на стоките от или за сметка на доставчика – регистрирано по ЗДДС лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава – членка. В този смисъл само при такова установяване с безспорни доказателства може доставчикът да се възползва от нулева ставка на ДДС съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Обосновано в обжалваното решение съдът е приел, че за настоящия случай е относима разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. „а“ ППЗДДС – алтернативно представяне на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или друго упълномощено от него лице, а спорът се свежда до това дали те съдържат всички необходими реквизити съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Правилно в обжалвания съдебен акт е направен анализ на представените CMR, в които като превозвач е посочен „Ригел Комерс“ ООД, но за който е установено, че на посочените в представените товарителници дати, същият е превозвал до Швеция, Франция и Швейцария стоки, различни от процесните и от други изпращачи, а не от „Ади маркетинг и Ко“ АД. По този начин е опровергано отразеното в процесните CMR, че стоките физически са напуснали територията на страната и са пристигнали в Чехия. По същия начин следва да се третират и писмените потвърждения, в които не се съдържат всички необходими и посочени от законодателя реквизити. От обясненията на представляващия чешкото дружество „AUGA S.R.O.“ – Н. Данчев се установява, че от касатора са изпратени за Чехия медицински стоки, а не хранителни стоки, които потвърждават приетото от съда, че няма безспорни доказателства за извършени ВОД така, както са декларирани от касационния жалбоподател. Липсата на безспорни доказателства, че посоченият в международните товарителници превозвач не е превозил до Чехия кашкавал, извара, моцарела и моцарино, също доказва, че ВОД не е осъществен по смисъла на чл. 7, ал.1 ЗДДС. В касационната жалба липсват конкретни оплаквания за извършените нарушения от първоинстанционния съд, поради което неправилно се твърди, че е изпълнен фактическия състав на чл. 7, ал.1 ЗДДС. След като няма категорични доказателства, че именно посочените във фактурите стоки са изпратени и получени в Чехия от „AUGA S.R.O.“, то неоснователно касаторът излага оплакване, че липсват доказателства стоката да е продадена на територията на страната. След като касационният жалбоподател не е установил осъществяването на ВОД на процесните стоки, то се приема, че е налице основание същите да се обложат с 20 %, все едно, че са продадени на територията на страната – арг. от чл. 82, ал.1 и чл. 86, ал. 1 и с във връзка с чл. 67, ал.1 ЗДДС. В тази част решението не страда от сочените от касационния жалбоподател пороци и следва на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. По отношение корекцията по чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Обосновано в съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че не е доказано, че са бракувани стоки поради изтекъл срок на годност. Представянето на протокола от 22.12.2016 г. за бракуване на 57199,43 кг. странични животински продукти (кашкавал, суроватка и калиата) не установява какъв е бил срокът на годност на тези продукти, нито че такъв срок е изтекъл към момента на съставянето на цитирания протокол. Няма и данни кога процесните стоки са заприходени, съотв. изписани, за да се извърши преценката дали са годни хранителни продукти или не. Следва да се възприемат и мотивите на съда, че не е доказано, че посоченото количество стоки, за което се твърди, че е извозено от „Транс Смет“ ЕООД предвид, че дружеството притежава автомобил „Нисан Мурано“ и с него не могат да бъдат транспортирани количества от 57199,43 кг. от т. нар. странични животински продукти, предвид установеното от ревизията, че не се касае за товарен автомобил, годен да превозва такива продукти, а е лек автомобил. Разнопосочни са и твърденията на касационния жалбоподател пред ревизиращите органи и пред първоинстанционния съд, че бракуваните стоки са изпратени в Гърция и Италия, както и че транспортирането до тези държави е извършено от „Авто Елит Транспорт ЕООД, за който е установено по делото, че не притежава транспортни средства, а и представляващия това дружество е отрекъл да е извършвал доставки на „Транс Смет“ ЕООД“ или на касационния жалбоподател. Правилно съдът е посочил, че липсват каквито и да било доказателства, че е спазена нормативната уредба за унищожаване на процесните стоки предвид представените фактури, издадени от „Екарисаж Варна“ ЕООД, респ. разпоредбите на чл. 20 и 21а от Закона за храните. Не е доказано по делото от касатора и, че е налице хипотезата на чл. 80, ал. 2,. т. 5 ЗДДС – бракуване на стоки поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт, за да се приеме, че не се прилага правилото по чл. 79, ал. 3 ЗДДС. В този смисъл законосъобразно и приходните органи, а впоследствие и първостепенния съд са приели, че е налице хипотезата за извършване на корекция съгласно чл. 79, ал. 3 ЗДДС и е начислен допълнителен ДДС, като няма спор по делото, че дружеството е упражнило правото на данъчен кредит на процесните стоки. Необсъждането на заключението на съдебно – счетоводната експертиза, каквото оплакване се съдържа в касационната жалба не води до други изводи, тъй като с него е извършено само преизчисление по искане на жалбоподателя и затова това необсъждане не се е отразило на правилността на обжалваното решение. Предвид изложеното и в тази част решението не страда от пороците, сочени в касационната жалба, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от юриск. Попова, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 16 219,17 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2227/05.04.2021 г., постановено по адм. дело № 954/2020 г. по описа на Административен съд, София - град. ОСЪЖДА „Ади маркетинг и Ко“ АД – гр. София да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 16 219,17 лв. за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА
Други данни
- В регистъра от
- 17.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026