Определение · № 5961/2022 · дело 3403/2022

16 юни 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
5961
Година на номера
2022
Дело №
3403/2022

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 3403 / 2022 Предишен акт Определение 2111 / 07.03.2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5961 София, 16.06.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА ЦАНЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ДИМИТРОВ ТЕОДОРА НИКОЛОВА ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА МАРИЯ РАДЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя БИСЕРКА ЦАНЕВА по административно дело № 3403 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Варварски минерални бани" ЕООД, [ЕИК], със седалище гр. София, бул. „Гоце Делчев“, бл. 102, вх. Д-Е, срещу определение № 2111 от 07.03.2022 г. по адм. дело № 1433/2022 г. по описа на Върховен административен съд, Трето отделение. С него е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу решение № 74 от 29.05.2018 г. на Министъра на околната среда и водите (МОСВ) за предоставяне на Община Септември безвъзмездно за управление и ползване на находище на минерална вода- изключителна държавна собственост и производството по делото е прекратено.В частната жалба са изложени доводи срещу заключението на решаващия състав за липса на правен интерес от обжалване на процесното решение на МОСВ като нищожно. Развити са подробни аргументи свързани с качеството му на титуляр на разрешителни за водовземане на минерална вода от сондажи № 3 и № 6, находище „Варвара“ и са посочени конкретни обстоятелства като значително увеличената годишна такса за използване на водния ресурс и това, че с административния акт са делегирани правомощия на местния орган на власт, които се отразяват и на дружеството. Според жалбоподателя, последните засягат пряко и непосредствено правата и интересите на дружеството и това налага извод за процесуална допустимост на жалбата. Отправя искане за отмяна на определението като делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата. Ответникът - Министърът на околната среда и водите, чрез юрк. С. Николова, в писмен отговор оспорва жалбата в цялост и моли обжалваното определение да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Счита, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка и е направил обоснована преценка, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорването. Според доводите, издаденото решение № 74 от 29.05.2018 г. от МОСВ не засяга по никакъв начин правата и законните интереси на дружеството в качеството му на титуляр на разрешително за водовземане от минерална вода № 01610088 от 30.06.2008 г., издадено от МОСВ, изменено с решение № РР-1143/08.03.2011 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски регион“ (ИБР) и продължено с решение № РР-3168/28.09.2017 г., служебно изменено с решение № 017/25.09.2020 г. на временно изпълняващия длъжността кмет на Община Септември и решения за изменение № 036/23.02.2021 г. и за отнемане № РО-1/25.11.2021 г. на заместващия кмета на Община Септември. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна срещу подлежащ на контрол за законосъобразност съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Върховния административен съд е било образувано по жалба на „Варварски минерални бани“ ЕООД с искане за прогласяване нищожността на решение № 74 от 29.05.2018 г., издадено от МОСВ, с което на основание § 133, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите (ЗВ) на Община Септември е предоставено безвъзмездно управление и ползване със срок до 01.01.2036 г. на находище на минерална вода, изключителна държавна собственост - № 15 от приложение № 2 на ЗВ „Варвара“, с. Варвара, включително водовземните съоръжения – сондаж № 3, сондаж № 4, сондаж № 5 и сондаж № 6, каптиран естествен извор № 1 „Варвара“ и каптиран естествен извор № 2 „Ветрен дол“, като предоставените права и задължения на Кмета на Община Септември в тази връзка са изброени в т.т. 2-9 от решението. За да постанови обжалваното определение решаващият състав е приел, че дружеството не е успяло да обоснове наличието на правен интерес от оспорване на решението на МОСВ от 29.05.2018 г. С последното не са засегнати пряко и непосредствено дружествени права, свободи или законни интереси, нито са породени задължения. Като правни мотиви в подкрепа на този извод са посочени разпоредбите на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБългария и чл. 147 от АПК, според които гражданите и юридическите лица, включително организациите, могат да обжалват всички засягащи ги административни актове. В заключение е посочено, че нито една от разглежданите предпоставки не е налице, тъй като с процесното решение се уреждат правоотношения между държавата и общината. С тези мотиви на основание чл. 159, т. 4 от АПК жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Поставеният за разрешаване правен спор е свързан с резултата от извършената съдебна проверка за присъствие на абсолютна процесуална предпоставка за образуване и водене на делото – наличие на правен интерес за „Варварски минерални бани“ ЕООД от прогласяване нищожността на решение № 74 от 29.05.2018 г. на МОСВ. От фактическа страна са налице достатъчно доказателства, които установяват релевантните за разрешаването на спора обстоятелства и същите не се оспорват. Дружеството е титуляр на разрешителни за водовземане на минерална вода № 01610088 от 30.06.2008 г. на МОСВ и № 31610009 от 22.03.2011 г. за сондажи № 3 и № 6 в с. Варвара, Община Септември, изменяни и удължавани със съответните решение на директора на БДИБР със срок до 22.03.2026 г. и до 30.07.2028 г., преди прекратяване на разрешителното от 30.06.2008 г. с решение за отнемане № РО-1/25.11.2021 г. на заместващия кмета на Община Септември. Посочените в частната жалба съдебни дела № 3353/2019 г. на ВАС, № 11879/2019 г. на ВАС и № 7868/2021 г. на ВАС с предмет оспорване на Тарифата за таксите за издаване на разрешително за водовземане и таксите за водовземане от находище на минерална вода „Варвара“, безвъзмездно предоставено от държавата на Община Септември за ползване и управление за срок от 25 години, приета с решения на Общински съвет гр. Септември, са служебно известни на съда, както и резултатите от адм. дело № 12035/2018 г. на петчленен състав на ВАС, с което е оставено в сила определение № 10474 от 09.08.2018 г. по адм. дело № 9140/2018 г. за прекратяване производството по обжалване законосъобразността на решение № 74 от 29.05.2018 г. на МОСВ. Затова на първо място, по дефиниция правният интерес от прогласяване на нищожността на акта не е налице, ако съдът вече се е произнесъл относно законосъобразността на конкретния административен акт, имплицитно съдържащ в себе си проверката на решаващия състав за неговата нищожност съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК. Както е прието единодушно в тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т. дело № 1/2012 г. на ОСК на ВАС, влезлият в сила съдебен акт преклудира и правото по чл. 149, ал. 5 от АПК да се иска обявяването на нищожност без ограничение във времето. В процесния случай това право не е преклудирано предвид липсата на данни за разглеждането на конкретния спор по същество от ВАС. С издаването си нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени. Никой не е длъжен да съобразява своето правно или фактическо поведение с подобен акт. Съдържащите се в тази категория административни актове пороци или закононарушения са толкова тежки и имат такова естество, че не могат да бъдат санирани по никакъв друг начин. Правилно в прекратителното съдебно определение е прието, че разрешаването на главния въпрос е свързан с тълкуването на разпоредбите на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и чл. 147, ал. 1 от АПК. Трябва да се допълни обаче, че от гледна точка на вида на наведения порок на акта, тълкуването е следвало да се извърши с оглед възможността същият изобщо да породи каквито и да са правни последици между държавата и Община Септември, съответно създаващо властнически отношения между общината и последващите ползватели на находището на минерална вода в с. Варвара, включено в списъка на находищата на минерални води, изключителна държавна собственост, които могат да се предоставят на общините за управление и ползване (публикуван в интернет на страницата на МОСВ на 29.12.2017 г.). Обективната промяна на страните по административното правоотношение между държавата и общината, по силата на решение № 74 от 29.05.2018 г. на МОСВ, налага извода, че това се отразява и е от значение за упражняването на съдебния контрол по отношение на актовете, издавани от Кмета на Община Септември в изпълнение на делегираните му правомощия по компетентност от орган на централната власт (към тях се отнасят не само издадените в настоящия случай решения №№ 017/25.09.2020 г., 036/23.02.2021 г. и РО-1/25.11.2021 г. от името на Кмета на общината). От разпоредбата на § 133, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗВ също може да бъде извлечен аргумент в тази насока. Съгласно закона: „Министърът на околната среда и водите може да предостави безвъзмездно за управление и ползване на съответните общини за срок 25 години от влизането в сила на този закон минералните води от находищата или от обособен участък от находище по приложение № 2 към чл. 14, т. 2, от които не са предоставени: … т. 3 разрешителни за ползване на повече от 51 на сто от утвърдените експлоатационни ресурси на находището.“. Буквалното и логическото тълкуване на условието по т. 3 налага извода, че предоставянето на повече от 51 на сто от утвърдените експлоатационни ресурси на съответното находище или на обособен участък по приложение № 2 на титуляри, преди вземане на решение за делегиране на правомощията на съответните общини, прави невъзможно законосъобразното предоставяне за управление и ползване на обектите впоследствие , което обуславя пряк интерес за притежателя на разрешението за ползване на сондаж №3, предоставен преди издаване на процесното решение за предоставяне за управление и стопанисване на същия обект от Община Септември.Следователно, ако един значителен ресурс от съответното находище е бил предоставен преди делегиране на правомощията, общественият интерес налага забрана за промяна на субекта в лицето на органа, на който Конституцията и закона първоначално възлагат тази функция. Отнесени към фактите по делото, преди прекратяване на разрешителното за водовземане № 01610088 от 30.06.2008 г. с решение за отнемане № РО-1/25.11.2021 г. на заместващия кмета на Община Септември, „Варварски минерални бани“ ЕООД е титуляр на разрешителни за водовземане от минерална вода за сондажи на минерална вода № 3 и № 6 в с. Варвара с удължен по надлежния ред срок до 22.03.2026 г. и до 30.07.2028 г. Обстоятелствата по делото обуславят не само хипотетични и потенциални, но и преки интереси и правото на дружеството да защити този интерес от незаконността на всички актове на централната и местната администрации, които се отнасят до придобитите временни права върху конкретните обекти, представляващи изключителна държавна собственост по смисъла на чл. 18 от Конституцията. Разгледани по отделно, доводите на ответика в отговора на частната жалба не обосновават подкрепяната от негова страна позиция за липса на правен интерес от обжалване на решение № 74 от 29.05.2018 г. на МОСВ поради нищожност. Компетентен да се произнесе по въпросите и аргументите за действието на административния акт е единствено първоинстанционният състав на ВАС. Предмет на настоящото дело е само направената в резултат на стеснително тълкуване констатация за липса на „засягане“ на правата и интересите на жалбоподателя. В тази връзка следва да се изтъкне, че Конституционният съд изяснил понятието „засягане“ в решение № 21 от 26.10.1995 г. по к. д. № 18 от 1995 г., според което: „разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията трябва да се тълкува в неразривна връзка и с чл. 56 от Конституцията. В чл. 56 е уредено основното право на защита на всеки гражданин „когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси". Административният акт „засяга“ по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното основание за включване на административния акт в кръга на съдебно обжалваемите актове. Практически това „засягане“ се обективира в нарушаване на правна норма от по-висок ранг, която обжалваният административен акт нарушава. Същевременно това материалноправно основание легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт. Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени.“. При положение, че процесното решение на МОСВ не е изключено изрично от обжалване по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, дори стриктно тълкуване на хипотезата на застрашаване на правата, свободите и законните интереси по чл. 147, ал. 1 от АПК, води до обратно на направеното от първоинстанционния състав заключение. Фактът, че даден административен акт не предизвиква директно негативни последици в правната сфера на оспорващия, не води сам по себе си до извод за пълна липса на правен интерес от неговото оспорване. Обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на същия тричленен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената жалба от „Варварски минерални бани" ЕООД. Водим от горното Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 2111 от 07.03.2022 г. по адм. дело № 1433/2022 г. по описа на Върховен административен съд, Трето отделение, с което производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес за жалбоподателя. ВРЪЩА делото на тричленния състав на ВАС за последващи процесуални действия. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА /п/ МАРИЯ РАДЕВА Особено мнение на съдиите Теодора Николова и Искра Александрова Не споделяме мнението на мнозинството от съдебния състав, че жалбоподателят „Варварски минерални бани“ЕООД е доказал наличие на пряк и личен правен интерес от оспорване на Решение №74 от 29.05.2018г. на министъра на околната среда и водите като абсолютна положителна процесуална предпоставка за съдебното оспорване на акта. Поради това, не сме съгласни, че оспореното пред нас прекратително определение е неправилно и подлежи на отмяна. 1.С обжалваното пред тричленния състав на ВАС Решение № 74 от 29.05.2018 г., издадено от министъра на околната среда и водите (Решение № 74 от 29.05.2018 г.), (Решение №74) на основание пар. 133, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ЗИД на ЗВ, ДВ бр.61 от 2010г., в сила от 01.01.2010г., доп. ДВ бр.55 от 2018г., в сила от 06.07.2018г.) и във връзка със Списъка на находищата на минерални води – изключителна държавна собственост, които може да бъдат предоставени безвъзмездно на общините за управление и ползване, публикуван на интернет страницата на Министерство на околната среда и водите на 29.12.2017 г., Заявление на кмета на Община Септември до министъра на околната среда и водите с вх. № 05-08-3802 от 22.01.2018 г. и Решение на Общински съвет – Септември № 896 от 04.01.2018 г., е постановено предоставянето за срок до 01.01.2036 г. безвъзмездно на Община Септември за управление и ползване, находище на минерална вода, изключителна държавна собственост - № 15 от Приложение № 2 на ЗВ „Варвара“, с. Варвара, Община Септември, Област Пазарджик, включително водовземните съоръжения – сондаж № 3, сондаж № 4, сондаж № 5, сондаж № 6, каптиран естествен извор № 1 „Варвара“ и каптиран естествен извор № 2 „Ветрен дол“ (т. 1 от решението). Съгласно т. 2 от решението кметът на Община Септември управлява предоставената минерална вода от находище „Варвара“ в съответствие с изискванията на ЗВ и Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорския район. По т. 3 (т. 3.1. – т. 3.11.) от решението са разписани конкретни задължения на кмета на Община Септември във връзка със стопанисване на находище „Варвара“ - в съответствие с изискванията, определени в ЗВ и в Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. По т. 4 от решението са разписани правомощията на кмета на Община Септември при въвеждане в експлоатация на нови водовземни съоръжения и/или при промяна в схемата на експлоатация на находището, По т. 5 - от решението е установено задължение на кмета на Община Септември да провежда мониторинг на количеството и качеството на минералната вода. Точка 6 от решението касае решението на Общински съвет за ползване на минералната вода от находище „Варвара“; т. 7 – касае правомощията на кмета на Община Септември във връзка с ползването на минералната вода от находище „Варвара“ чрез водовземните съоръжения сондаж № 3, сондаж № 4, сондаж № 5 и сондаж № 6, каптиран естествен извор № 1 „Варвара“ и каптиран естествен извор № 2 „Ветрен дол“; По т.6 и 7 от решението са регламентирани други правомощия на кмета на община Септември в рамките на предоставеното му безвъзмездно право на управление и ползване; По т. 8 са определени условия за осъществяване на ползването от Община Септември на минералната вода от находище „Варвара“; Точка 9 от решението определя, че таксата за водовземане за минералната вода от находището по издадените от кмета разрешителни се заплаща по сметката на община Септември; Точка 10 от решението определя правомощията на директора на Дирекция „Източнобеломорски район“ по контрол относно упражняване на правата и задълженията на Община Септември за управление и ползване на минералната вода от находище „Варвара“ и изпълнението на условията в издадените разрешителни за водовземане от водовземните съоръжения. Съгласно т. 11 правото на Община Септември за управление и ползване на минералната вода на находище „Варвара“ се погасява при неупражняването му за срок 5 години от датата на постановяване на решението. 2. От простия прочит на съдържанието на оспореното решение е видно, че то има за адресати кмета на Община Септември, община Септември и директора на Дирекция „Източнобеломорски район“. Разбира се, макар жалбоподателят да не е адресат на оспорения административен акт, той би могъл да бъде засегнат от него, което би обосновало правния интерес от оспорването на Решение №74. 3. За да обоснове такова засягане жалбоподателят е изтъкнал три обстоятелства : първо – титуляр е на разрешително за водовземане на минерална вода от 30.06.2008г., издадено от минисъра на околната среда и водите, изменено с последващо решение на директора на Басейнова дирекция Източно-беломорски район; решение за продължаване на срока на действие на разрешителното, изменено с решения на временно изпълняващ длъжността кмет и на заместващия кмета на община Септември; второ – поради незаконосъобразно издавани от общинския съвет при община Септември подзаконови актове – тарифи за таксите за водовземане за ползване на воден обект, жалбоподателят заплаща два пъти по-високи цени за ползване на обществения ресурс. Оспорването на последния от тези актове пред съда още е висящо и в това производство жалбоподателят е поискал упражняване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на Решение № 74, което му дава право да оспори и пряко решението на МОСВ; трето-с Решение №РО-1/25.11.2021г. по заместване на кмета на община Септември е отнето разрешителното му за водоползване от 30.06.2008г. Това решение също е било оспорено по съдебен ред и в това производство жалбоподателят също е поискал упражняване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на Решение № 74, което му дава право да оспори и пряко решението на МОСВ. Останалото изложение в жалбата до тричленния състав е посветено на оплаквания за нищожност на Решение №74, основани на твърдения за противоконституционност на разпоредбата на параграф 133 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ЗИД на ЗВ, ДВ бр.61 от 2010г., в сила от 01.01.2010г., доп. ДВ бр.55 от 2018г., в сила от 06.07.2018г.). Няма съмнение, че оплакванията за нищожност на Решение №74, като оплакване по съществото на оспорването и част от преценката за законосъобразност на оспорения акт нямат никакво отношение към процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата до тричленния състав, първа от които е наличие на правен интерес за оспорващия. 4. Нито едно от посочените по-горе три обстоятелства не обосновава направения извод от мнозинството на съдебния състав за наличие на пряк и личен правен интерес за жалбоподателя за оспорване на Решение №74. Това е така, защото: Съгласно чл.147, алинея първа АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите права, чиито свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Оспореното Решение №74 акт явно не създава задължения за жалбоподателя. То не нарушава, нито застрашава директно (пряко), никакви негови права, свободи и законни интереси. 4.1.Съгласно чл.50, ал.1 и ал.2 от ЗВ разрешително се издава за водовземане и за ползване на воден обект; за издаване на разрешителните за водовземане и за ползване на воден обект се заплащат такси. По силата на разрешителното на жалбоподателя от 30.06.2008г. (към настоящия момент отменено) той има право да използва обществен ресурс-публична държавна собственост като в замяна на това дължи такса за това ползване. Тези основни права и задължения на жалбоподателя по никакъв начин не се променят с издаването на Решение №74. Следователно, съдържанието на правоотношението по използване от жалбоподателя на воден обект публичната държавна собственост не се засяга от промяната на публичния субект, който упражнява правото на управление и ползване на процесното находище на минерални води. С тази промяна не се засягат и издадените разрешения за водоползване. Затова притежаването на разрешение за водоползване, само по себе си, не обоснова правен интерес за жалбоподателя. 4.2. Издаването на незаконосъобразни тарифи за таксите за водовземане също не обуславя обсъжданата процесуална предпоставка за допустимост. Не подлежи на съмнение, че компетентността на административния орган, включително и нормативната му компетентност, не може да произтича от административен акт, а е предвидена в законова правна норма. В случая, компетентността на общинския съвет за издаване на такъв подзаконов нормативен акт не произтича от оспореното Решение №74, а от Закона за водите, който в §133, алинея 10, т.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗВ (ЗИД на ЗВ, ДВ бр.61 от 2010г., в сила от 01.01.2010г., доп. ДВ бр.55 от 2018г., в сила от 06.07.2018г.) съдържа законова делегация в полза на общинския съвет за издаване на посочения нормативен акт. Затова евентуалната отмяна на оспореното Решение №74, няма да рефлектира по никакъв начин върху компетентността на общинския съвет да определи нормативно дължимите от жалбоподателя такси за водовземане. Това е така и защото при съобразяване на разпоредбата на чл.192а, изречение първо, АПК (Нов – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), компетентността на органа за издаване на подзаконовия нормативен акт се преценява към момента на издаването му. Следователно, евентуалната отмяна на Решение №74, няма да повлияе на компетентността на издателя на нормативния акт към момента на издаването му. На последно място, но не и по значение, тарифата за таксите като подзаконов нормативен административен акт, който определя нормативно размера на задълженията му за такси за водовземане, подлежи на оспорване от жалбоподателя и този именно административен акт засяга пряко правата на жалбоподателя (както е прието и с определение №8989 от 13.06.2019г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, по адм.д.№ 3353/2019г.). Жалбоподателят не само има гарантирано право на защита против незаконосъобразните тарифи, чрез оспорването им, но дори е реализирал това право чрез отмяната им по съдебен ред. 4.3. Изложеното по-горе, важи напълно и относно това, че издаването на Решение №РО-1/25.11.2021г. по заместване на кмета на община Септември, с което е отнето разрешителното от 30.06.2008г. на жалбоподателя за водоползване не обосновава за жалбоподателя правен интерес да оспорва Решение №74. Решението от 25.11.2021г. е индивидуален административен акт, който пряко засяга правната сфера на жалбоподателя, защото му отнема правото да ползва обществения ресурс, публична държавна собственост. Доводите за противоконституционност на законовите разпоредби, които определят компетентността на административния орган, издал този индивидуален административен акт, на общо основание могат да се предявят в процеса по оспорване на решението за отнемане на разрешението за водоползване. Изложеното, според нас, обосновава ясно извода, че Решение №74 по никакъв начин не засяга правната сфера на жалбоподателя, а ако се приема, че има такова засягане, то изобщо не може да се определи като пряко. Направеният от нас извод има опора и в класически текстове на доктрината по административен процес. Така например, при изясняване на изискването правният интерес от оспорване на административен акт да е пряк, акад.Петко Стайнов пише, че интересът да бъде и пряк значи „ че със самото отменение на обжалвания акт направо ще се отстрани настъпилата вече и сигурно настъпваща вече щета от изпълнението на административния акт (италикът е на автора), така че исканата отмяна…ще доведе до едно непосредствено, действително и незабавно удовлетворение на лицето.“ (П.Стайнов, „Административно правосъдие“, фототипно издание, издателство на БАН, 1993г., дял четвърти, глава четвърта, §3, IV, стр.561). съдия Теодора Николова: съдия Искра Александрова:

Други данни

В регистъра от
17.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026