Определение · № 6144/2022 · дело 5326/2022

По дело 5326 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6144 София, 22.06.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ ТОДОРОВА ДЕСИСЛАВА СТОЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЮЛИЯ ТОДОРОВА по административно дело № 5326 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на медицински център „Епика“ ООД, [ЕИК], действащ чрез процесуален представител адв. К. Новиков, против Определение №2493 от 28.03.2022 г., постановено по административно дело №2820/2022 г., по описа на Административен съд София - град. С него е оставена без разглеждане жалбата на „Епика“ ООД срещу Заповед № ЗКС-0037 от 02.03.2022 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата и производството по делото е прекратено. В частната жалба се твърди, че обжалваната заповед има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и следователно подлежи на съдебен контрол. Невъзможността да бъде обжалвана пред административния съд, лишава страната да получи справедлив съдебен процес и ограничава правото й на защита. Поради това частният жалбоподател претендира обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, в срока по чл. 232 от АПК, не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за нея съдебен акт. След като разгледа подадената частна жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на „Епика“ ООД срещу Заповед № ЗКС-0037 от 02.03.2022 г., на изп. директор на ИАЛ, с която е определен поименният състав на служителите, които да извършат проверка в лечебно заведение за извънболнична помощ на територията на гр. София за установяване спазването разпоредбите на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и подзаконовата правна уредба. В заповедта е определен редът, начинът и времето, в което да бъде извършена проверката, като е наредено резултатите от нея да бъдат обективирани в нарочен доклад. С процесното Определение № 2493 от 28.03.2022 г. на Административен съд София - град е оставена без разглеждане жалбата на дружеството и производството по делото е прекратено. За да се обоснове административният съд е приел, че заповедта представлява вътрешнослужебен акт, който е част от процедурата, по която ще бъде постановен краен административен акт, приключващ проверката, който би засягал правата на адресата и ще подлежи на съдебен контрол. Определението е правилно. Видно от данните по делото и приложената административна преписка, процесната заповед е част от процедурата по държавен контрол на лекарствените продукти, посочена в Глава тринадесета от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Според чл. 267 от ЗЛПХМ Министерството на здравеопазването ръководи държавния контрол върху лекарствените продукти. Непосредственото ръководство се осъществява от главния държавен здравен инспектор, от председателя на съвета по чл. 258, ал. 1 от ЗЛПХМ, от изпълнителния директор на ИАЛ и от директорите на РЗИ. В правомощията на изпълнителния директор на ИАЛ е да издаде заповед по чл. 267, ал. 4 от ЗЛПХМ, с която да определи длъжностни лица - инспектори и експерти, които да осъществят непосредствения контрол върху лекарствените продукти. Длъжностните лица изготвят доклад за всяка извършена инспекция. В зависимост от установеното нарушение изпълнителният директор на ИАЛ или съответният директор на РЗИ, има право да: разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението; изисква от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението по ал. 1, т. 1 на чл. 267 от ЗЛПХМ и при необходимост да го задължи да направи декларацията обществено достояние; разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение по ал. 1, т. 1 на чл. 267 от ЗЛПХМ и при необходимост да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние. При така очертаната нормативна рамка е видно, че заповедта, с която е определен поименния състав на служителите, които да извършат проверка в лечебно заведение за извънболнична помощ на територията на гр. София, за установяване спазването разпоредбите на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, представлява акт свързан с производството по издаване на крайния административен акт, а според чл. 21, ал. 5 от АПК волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на административен акт, не са индивидуални административни актове. На това основание обжалваната заповед не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Първоинстанционният административен съд при извършената преценка за допустимост на жалбата, обосновано е достигнал до извод, че Заповед №ЗКС-0037 от 02.03.2022 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, не представлява индивидуален административен акт, като се е аргументирал с посоченото в чл. 21, ал. 5 от АПК. Налице е хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК и оспорването пред съда е процесуално недопустимо. По изложените съображения обжалваното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, ОПРЕДЕЛИ : ОСТАВЯ В СИЛА Определение №2493 от 28.03.2022 г., постановено по административно дело №2820/2022 г., по описа на Административен съд София - град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА