Определение · № 6127/2022 · дело 3685/2022

22 юни 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
6127
Година на номера
2022
Дело №
3685/2022

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 3685 / 2022 Предишен акт Определение 11082 / 03.11.2021 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6127 София, 22.06.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА ЕМАНОИЛ МИТЕВ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА по административно дело № 3685 / 2022 г. Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Б. Станков и И. Назърски против определение № 11082 от 03.11.2021 г., постановено по адм. д. № 1134/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Сочат, че съставът на Върховния административен съд сам в определението си от 21.07.2021 г., постановено по делото, констатира и обосновава съмнение за противоречие на нормата на чл. 12, ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) с правото на ЕС, но въпреки направените от страните искания не отправя преюдициално запитване до СЕС и не излага собствени мотиви, за да обоснове съответствието на тази норма с правото на ЕС. Ответниците по тази жалба - „Балчик Белвю пропъртис“ ЕООД, "Балчик Белвю пропъртис 2“ ЕООД, „Ийгъл Рокс“ ООД и „Топола Панорама Вю“ ЕООД в писмено становище, поддържат, изложеното искане в частната жалба на Б. Станков и И. Назърски за отправяне на преюдициално запитване. Частна жалба против определение № 11082 от 03.11.2021 г., постановено по адм. д. № 1134/2018 г. по описа на Върховния административен съд е подадена и от „Балчик Белвю пропъртис“ ЕООД, "Балчик Белвю пропъртис 2“ ЕООД, „Ийгъл Рокс“ ООД и „Топола Панорама Вю“ ЕООД. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърдят, че съдът не се произнася по искането им за прогласяване на нищожността на оспорената заповед, като се позовават на решение № 14 от 04.11.2014 г. по к. д. № 12/2014г. на Конституционния съд на РБ. Срещу определението е депозирана и частна жалба от С. Борисова и Б. Борисов. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Молят за отмяната му. Частна жалба е депозирана и от „Лайтхаус голф енд спа хотел“ АД, „Червен камък“ ЕАД и „АЦК“ ООД като жалбоподателите твърдят, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Молят за отмяната му. Ответникът – министърът на околната среда и водите, в писмени становища, оспорва частните жалби и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците – Д. Петрунова, П. Петрунов, Т. Петрунова, Р. Петренов и Р. Анзова, в писмени становища, излагат доводи за основателност на частните жалби. Ответниците – „Калиакра инвест 1“ ЕООД и „Крам комплекс къмпани“ ЕООД не изразяват становище по частните жалби. Частните жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение съдът оставя без разглеждане жалбите на „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел" АД, "КАЛИАКРА ИНВЕСТ 1" ЕООД, "ЧЕРВЕН КАМЪК" ЕАД, "АЦК" ООД, "Балчик Белвю Пропъртис" ЕООД, "Балчик Белвю Пропъртис 2" ЕООД, "Ийгъл Рокс" ООД, "Топола Панорама Вю" ЕООД, С. Борисова, Б. Борисов, Д. Петрунова, П. Петрунов, Т. Петрунова, Р. Петрунов, Р. Анзова, "Крам Комплекс къмпани" ЕООД, Б. Станков и И. Назърски против заповед № РД-815/12.12.2017г. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл. 12, ал. 6 вр. чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 ЗБР за обявяване на защитена зона BG0000573 „Комплекс Калиакра” в землищата на с.Тюленово, община Шабла, област Добрич, с. Камен бряг, с. Свети Никола, с. Българево, гр. Каварна, с. Божурец, с. Топола, община Каварна, област Добрич и гр. Балчик, община Балчик, област Добрич, с обща площ от 483, 363 кв. км, от които 473, 272 кв. км. морски пространства и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът подробно описва мотивите на решение №14 от 12.10.2021 г., постановено по к.д.№14/2020 г., с което Конституционният съд отхвърля искането на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 12, ал. 7 вр. ал. 6 ЗБР, съгласно която заповедта за обявяване на съответната защитена зона е окончателна и не подлежи на обжалване и прави извод за недопустимост на жалбите. В първоинстанционното производство жалбоподателите твърдят, че нормата на чл. 12, ал. 7 ЗБР е в противоречие с чл. 17, ал. 1 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), съгласно който всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес. Жалбоподателите излагат съображения, че липсва законова регламентация за каквото и да било обезщетение по повод наложеното ограничение на правото на собственост. Твърдят несъответствие с чл. 47, § 1 и чл. 52, § 7 от хартата, съгласно които всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Разясненията, изготвени за да направляват тълкуването на настоящата Харта, се вземат надлежно под внимание от юрисдикциите на Съюза и на държавите-членки. Позовават се на чл. 51 ХОПЕС, съгласно който разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенциите на Съюза. Излагат съображения за допустимост на жалбата съобразно нормата на чл. 47, ал. 1 ХОПЕС, като се има предвид че ЗБР транспонира директиви на Европейския съюз, поради което съгласно чл. 51, § 1 ХОПЕС в настоящия случай следва да намери приложение и чл. 47, ал. 1 от същата. Позовават се на практика на Съда на Европейския съюз във връзка с правото на ефективни правни средства за защита пред съда и обосноват допустимостта на жалбата и на основание на чл. 19, § 1, ал. 2 от Договора за Европейския съюз. Правят искане съдът да приеме жалбата за допустима и да не прилага разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от ЗБР, като противоречаща на правото на Европейския съюз - чл. 19 от ДЕС и чл. 47 от ХОПЕС. Правят искане и за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, като процесуалният представител на „Лайтхаус голф енд спа хотел“ АД, „Червен камък“ ЕАД и „АЦК“ ООД в съдебно заседание по делото, проведено на 26.10.2020 г., сочи че на този етап на делото не са установени относимите факти и не са събрани съответните доказателства за отправянето на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съдът постановява определение, с което обявява, че ще се произнесе по исканията за преюдициално запитване и за отправяне на искане до Конституционния съд в закрито заседание. Тричленният състав на Върховния административен съд с определение № 15326 от 10.12.2020 г. установява противоречие на чл. 12, ал. 7 ЗБР с Конституцията и внася в Конституционния съд следния въпрос - „Противоречи ли нормата на чл. 12, ал. 7 ЗБР на разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 и на чл. 120, ал. 2 от Конституцията относно предвидената забрана за обжалване на заповедта на министъра на околната среда и водите за обявяване на защитена зона“. С решение № 14 от 12.10.2021 г., постановено по к. д. № 14/2020 г. искането за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 12, ал. 7 ЗБР е отхвърлено. В решението си Конституционния съд изрично посочва, че отговорност на компетентния национален съд е, когато в производството пред него прилага закон, транспониращ директива на ЕС, да изясни дали относимите съюзни правни норми налагат определено съдържание на приложимата национална правна уредба (включително по своя преценка да отправи преюдициално запитване до СЕС, ако има съмнения за смисъла на съюзната правна уредба или за нейната валидност), какво е съответстващото на правото на ЕС тълкуване на тези национални норми, както и дали тези норми не са несъвместими с правото на ЕС, при което следва да бъдат оставени неприложени, за да реши въпроса за приложимото от него право. Тричленният състав на Върховния административен съд не се произнася по исканията на жалбоподателите за неприлагане на разпоредбата на чл. 12, ал. 7 ЗБР като противоречаща и несъвместима с правото на ЕС, като в тази насока не са изложени каквито и да било мотиви в обжалваното определение. Не е налице и произнасяне относно направените искания за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. От изложеното следва, че обжалваното определение е постановено в нарушение на чл. 236 вр. чл. 172а, ал. 2 АПК, като единственото съображение за прекратяване на производството по делото е решението на Конституционния съд. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила водят и до нарушение на материалния закон. Липсата на мотиви препятстват настоящата съдебна инстанция да извърши контрол за законосъобразност на обжалваното определение, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне на тричленния състав на Върховния административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като съдът следва да се произнесе с изричен акт по направените искания, свързани с допустимостта на жалбите. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 11082 от 03.11.2021 г., постановено по адм.д. № 1134/2018 г. по описа на Върховния административен съд. ВРЪЩА делото на тричленния състав на Върховния административен съд, шесто отделение, за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ АННА ДИМИТРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА

Други данни

В регистъра от
17.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026