Определение · № 6291/2022 · дело 6747/2021

По дело 6747 / 2021 Следващ акт Следващ акт Определение: 10127 / 10.11.2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6291 София, 27.06.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Пето отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ДРАЖЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ЙОВКА ДРАЖЕВА по административно дело № 6747 / 2021 г. Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на „Адлер БГ" АД, представлявано от изпълнителния директор М. Илиев, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 126, чрез процесуален представител, срещу Решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати (САЩ) санкции на български лица. Навежда се довод за нищожност на решението поради липса на правно основание за издаване на акта, липса на материална компетентност на издателя на акта, който е централен орган на изпълнителната власт с обща компетентност и поради това с оспореното решение е издадено по въпрос, извън материалната компетентност. Недопустимо МС се е намесил в правоотношенията между публичноправни и частноправни субекти. Няма валидно правно основание по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като липсва изработена нормативна рамка, в която държавата да предприема действия в случай на санкции, наложени от трета на ЕС страна. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради липса на правно основание. Посочените в решение № 441/04.06.2021 г. на МС на Република България разпоредби на чл. 105, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 и ал. 3, чл. 8, ал. 1 и ал. 3 и чл. 24 от Устройствения правилник на МС и неговата администрация /УМПС/, не представляват правно основание за издаване на акт със съдържание и последици като оспорения. Налице е съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, тъй като МС не е спазил заложените в Глава Трета „Организация на работата на Министерски съвет“ от Устройствения правилник на МС и неговата администрация процедури за внасяне на предложението за разглеждане, вкл. изготвянето на доклад от вносителя и други документи по реда на чл. 35 от УМПС. Освен това решението на МС няма мотиви по смисъла на чл. 59 от АПК. Разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от АПК не освобождава МС от задължението за изясняване на факти и обстоятелства като гаранция за постановяване на акт в съответствие със закона. Изготвянето на санкционни списъци на физически и юридически лица, както и ограничаването им до достъп до държавни и общински администрации и ведомства е тежко нарушение на основните правни принципи, залегнали в Конституцията на Република България, Хартата за основните права на Европейския съюз, Европейската конвенция за правата на човека и международни договори. Иска прогласяване на Решение № 441/04.06.2021 г. на МС на Република България за нищожно, алтернативно да го отмени като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и поддържа становище за нейната недопустимост, тъй като оспореното решение няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а е вътрешноведомствен такъв, с организационен характер. Решението на Министерския съвет не е едностранно властническо волеизявление, насочено пряко към правната сфера на други правни субекти, извън органите и ведомствата посочени в т. 1 и т. 6 от него. Липсва правен интерес за жалбоподателя да оспорва на решението, тъй като последният не е адресат на оспорвания акт, не е посочен в него, с акта не се засягат непосредствено негови права и интереси, нито се вменяват задължения. С оспореното решение се регулират отношения между държавни органи и ведомства, поради което жалбоподателят не е носител на субективното процесуално право на оспорване по съдебен ред. Развива съображение, че дори и да има някакви последици за жалбоподателя, те произтичат от наложените санкции от Министерство на финансите на САЩ, а не от оспорваното решение на Министерския съвет. Оспорва обосноваването на правния интерес на жалбоподателя с включването му в списъка, съставен в изпълнение на решението, като счита, че същият не е предмет на делото, а е отделен административен акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол. В условия на евентуалност оспорва жалбата като неоснователна с твърдение, че оспореното решение е взето съобразно компетентността на Министерския съвет по чл. 105 от Конституцията на Република България, във връзка със задълженията на страната по Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията, част от вътрешното право, както и във връзка с упражняването от страна на Министерския съвет на правата на държавата в публичните предприятия съгласно чл. 13 от Закона за публичните предприятия. Посочва, че американският закон „Магнитски“ не е включен в списъка на нормативните актове, срещу чието действие са предприети мерки и защита от Регламент № 2271/96 г. относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира жалбата за недопустима по следните съображения: Оспореното решение на МС има разпоредителна част в шест точки, както следва: 1. С т. 1 е създадена постоянна работна група с участието на представители на Министерството на външните работи, Министерството на финансите, Държавната агенция „Национална сигурност“ и Националната агенция за приходите, която да изготви списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ. В три подточки са посочени асоциираните лица, които следва да бъдат включени в него. 2. С т. 2 от решението е предвидено поименният състав на работната група да се определи със заповед на министъра на финансите по предложение, направено в еднодневен срок от ръководителите на ведомствата по т. 1 от решението. 3. С т. 3 е възложено списъкът да се публикува и поддържа на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите. 4. С т.4 от решението е възложено на Държавната агенция „Национална сигурност“ и Националната агенция за приходите да предприемат постоянни мерки за установяване степента на свързаност на лица с лицата от списъка по т. 1 и да предлагат на постоянната работна група допълване на списъка в случай, че се установи свързаност или изключване от списъка на лица в случай, че свързаността е прекратена. 5. С т. 5 е определен министърът на финансите да наблюдава дейността на работната група по т. 1 и да отговаря за резултатите от нейната работа пред правителството. 6. С т. 6 от решението се възлага на министрите и другите органи на изпълнителната власт да предприемат незабавни мерки с цел администрациите и ведомствата, държавните и общинските предприятия, търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала и дружествата, които те контролират, както и други лица, които упражняват правата на държавата, да прекратят отношенията си с лицата от списъка по т. 1 и да не влизат в нови взаимоотношения. Обжалваното решение на МС е вътрешноведомствен акт от категорията напосочените в чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК. В частта по т.т. 2, 4 и 5 решението създава права и задължения само за органи и организации подчинени на издателя на акта, поради което и предвид чл. 2, ал. 2, т. 3 , пр. 1 АПК остава извън приложното поле на кодекса и съдебен контрол е недопустим. Наличието на административен акт по смисъла на чл. 21, чл. 65 и чл. 75 от АПК е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на право на оспорване пред съд, а липсата му е основание за прекратяване на делото на основание чл. 159, т. 1 АПК. В частта по т.т. 1, 3 и 6 решението на МС макар и да е вътрешноведомствен акт засяга права, свободи и законни интереси за лицата от списъка по т. 1 поради включването им в този списък в изпълнение на решението, публикуването и поддържането на списъка на интернет страниците по т. 3, задължаването на субектите по т. 6 да предприемат мерките за прекратяване на отношенията и препятстването на нови отношения с лицата от списъка. Включването на дружеството в изготвения списък под № 1 като подлежащо на рестриктивни мерки по OFAC, води до засягане на права и законни интереси на жалбоподателя, тъй като с решението се забранява на държавните органи на Република България да имат каквито и да е правоотношения с лицата включени в списъка, т.е. попадането на определено лице в изготвения от помощния орган списък по т. 1 от Решение № 441/04.06.2021 г., на МС влече негативни правни последици свързани с взаимоотношенията му с администрацията на Република България, вкл. и с финансови такива. Това обосновава правния интерес от търсената съдебна защита, макар списъкът да е изготвен от помощен орган и в изпълнение на акта на Министерския съвет. С решение № 5292/1.06.2022 г. по адм.д.№ 2168/ 2022 г. по описа на ВАС, Първа колегия, петчленен състав е оставено в сила решение № 1007/03.02.2022 г., постановено по адм. дело № 8112/2021 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение, в частта, с която по жалба на физическо лице е обявена нищожността на Решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица в т. 1, т. 3 и т. 6. Съгласно чл.177, ал.1 от АПК решението има сила за страните по делото, а когато оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Силата на пресъдено нещо означава непререшаемост на спора, т.е. нито същият съд, нито друг съд не може да се произнася и да решава втори път веднъж взетото решение по спорния въпрос между страните по делото, докато действието на отменителното или изменително решение по отношение на всички означава задължителност на самото правно действие на съдебното решение като държавен акт и определя до кого се отнася тази задължителност. С отмяната на административен акт се отнема правнозадължителната сила на административния акт, неговите правни последици се заличават от момента на издаването му, като това има действие по отношение на всички и означава, че администрацията не трябва да прилага отменения административен акт. С обявяването на административен акт за нищожен се приема, че правното положение не се е променяло с издаването на този административен акт и поради това няма основание да се търси защита пред съд, за да бъде отново обявена нищожността по жалба на друг правен субект. Предвид целта на законовата разпоредба, следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК обхваща и хипотезата, когато съдът обявява нищожност на оспорен пред него административен акт, защото макар и да няма конститутивно действие, съдебното решение слага край на презумпцията за законосъобразност на издадения административен акт с установяване наличието на толкова тежък порок, който води до нищожност. Целта на търсената защита е постигната в предходно съдебно производство с влязъл в сила съдебен акт. Установена е липса на компетентност на издателя на акта, което означава, че решението на МС в посочените точки не е източник на права и задължения за преките му адресати, а това изключва възможността за засягане на правната сфера на жалбоподателя в настоящото съдебно производство. Няма основание за осъществяване на действията по т. 1, 3 и 6 от решението на МС, с които се създава възможност да се нарушават или застрашат права, свободи и законни интереси на лица извън администрацията. След започването на съдебното производство е отпаднал предмета на защита, което е основание за прекратяване на делото. С оглед изхода на делото на жалбоподателя се дължат деловодни разноски на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 143, ал. 3 АПК в размер 50 лева. Воден от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение от 2.03.2022 г., с което е даден ход по същество. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на "АДЛЕР БГ" АД срещу решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати (САЩ) санкции на български лица и ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 6747/2021 г. по описа на Върховния административен съд. ОСЪЖДА Министерския съвет на Република България да заплати на "АДЛЕР БГ" АД деловодни разноски в размер 50 /петдесет/ лева. Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА /п/ ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА