Определение · № 6276/2022 · дело 5881/2022

По дело 5881 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6276 София, 24.06.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ХИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА МОТОВА СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ТАТЯНА ХИНОВА по административно дело № 5881 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), приложими на основание чл. 216а, ал. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от "БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ" ЕООД, [ЕИК], чрез адв. Р. Русев, срещу определение № 412 от 26.05.2022 г. по преписка № КЗК-307/2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Поддържане на републиканските пътища на територията на ЮГОЗАПАДЕН РАЙОН, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, по обособени позиции, както следва: обособена позиция № 1 – ОПУ БЛАГОЕВГРАД; обособена позиция № 2 – ОПУ КЮСТЕНДИЛ; обособена позиция № 3 – ОПУ ПЕРНИК; обособена позиция № 4 – ОПУ СОФИЯ“, открита с Решение № F209496/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет /УС/ на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), изменено с Решение № F220211/19.04.2022 г., и с УИН в ЦАИС ЕОП 00040-2022-0030. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и необосновано като се релевират нарушения на материалния закон. Иска се отмяна на определението и налагане на временна мярка "спиране на процедурата". Моли да бъдат присъдени сторените пред ВАС разноски. Ответната страна - Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомена по реда на чл. 232 от АПК, приложим на основание чл.216а, ал.3 от ЗОП, не изразява становище по частната жалба. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 216а, ал. 1 от ЗОП. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С определение № 412 от 26.05.2022 г. на КЗК по преписка № КЗК-307/2022 г. е оставено без уважение искането на "БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ" ЕООД за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Поддържане на републиканските пътища на територията на ЮГОЗАПАДЕН РАЙОН, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, по обособени позиции, както следва: обособена позиция № 1 – ОПУ БЛАГОЕВГРАД; обособена позиция № 2 – ОПУ КЮСТЕНДИЛ; обособена позиция № 3 – ОПУ ПЕРНИК; обособена позиция № 4 – ОПУ СОФИЯ“, открита с Решение № F209496/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет /УС/ на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), изменено с Решение № F220211/19.04.2022 г., и с УИН в ЦАИС ЕОП 00040-2022-0030. За да постанови обжалваното определение КЗК е приела, че жалбоподателят, който претендира налагане на временна мярка "спиране на процедурата", следва да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, които да налагат спиране на процедурата, като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. Прието е, че в случая „БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ“ ЕООД не е изложило обосновани и относими мотиви и не са представени доказателства, от които да става ясно, че интересът на жалбоподателя или общественият интерес ще бъдат увредени по начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез спиране на процедурата. Пред КЗК са изложени аргументи относно законосъобразността на цялата процедура по възлагане. КЗК е посочила, че евентуална незаконосъобразност на обжалваното решение не е достатъчно основание за обосноваване на извод, че интересите на жалбоподателя или на обществото като цяло ще бъдат накърнени от продължаване на процедурата. Към момента на произнасяне по искането за спиране на процедурата Комисията не следвало да се произнася по безспорен и категоричен начин относно извършени нарушения при издаването на обжалваното решение за откриване. Прието е, че обосноваването на искането за налагане на временна мярка с „вероятната основателност“ на твърдените нарушения и хипотетичност от настъпване на сериозни вреди за обществото в следствие на тези вероятни нарушения не е сред основанията в ЗОП за спиране на процедурата по възлагане на обществената поръчка. Кредитирането на тези аргументи създавало възможност за предубеденост на състава на Комисията и обезсмисля разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от ЗОП, че произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. Посочено е становището на възложителя относно необходимостта от своевременно провеждане и възлагане на обществената поръчка, като са обсъдени възможните последици за всички интереси с оглед поддържането на републиканските пътища на територията на Югозападен район. Според КЗК спирането на процедурата би рефлектирало негативно върху интересите на обществото, доколкото забавянето ѝ би довело до отлагане във времето на сключването на договор за възлагане на обществената поръчка и изпълнение на необходимите дейности, предмет на поръчката, тъй като обжалваното решение на АПИ засягало значими интереси и неограничен брой лица, които имат приоритет пред интереса на жалбоподателя. Допълнителна гаранция за защита на интересите на жалбоподателя и потенциалните участници в настоящата процедура е законовата забрана възложителят да сключи договор с избрания за изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата. По тези съображения искането на жалбоподателя за налагане на временна мярка "спиране" е преценено като неоснователно и е оставено без уважение от КЗК. Определението е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Твърденията в частната жалба в този смисъл са неоснователни и релевират на изложените и обсъдени от КЗК оплаквания по първоначалната жалба на дружеството срещу оспореното решение на възложителя. При произнасянето си КЗК е взела предвид разпоредбите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП, като е преценила възможните последици с оглед интересите на участниците, възложителя и обществения интерес, и мотивирано е отказала налагането на временната мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от ЗОП, при произнасяне по искане за налагане на временна мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка, КЗК преценява възможните последици от налагане на мярката за всички интереси, които могат да се увредят въз основа на твърденията в жалбата, становището на възложителя и приложените от страните доказателства. В чл. 204, ал. 3 от ЗОП е регламентирано, че КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. В конкретния случай КЗК правилно е извършила дължимата преценка съобразно обстоятелствата по чл. 204, ал. 2 от ЗОП и възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, произтичащи от предмета на поръчката - поддържането на републиканските пътища на територията на Югозападен район (текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации). КЗК обосновано е приела, че мярката „спиране“ не следва да бъде наложена, тъй като спирането би предизвикало значително по-големи вреди за засегнатите страни, вкл. за възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й, които са единствено в интерес на жалбоподателя. Твърдението на жалбоподателя, че поддържането на пътната мрежа в района е обезпечено и няма опасност за живота и здравето на хората не компенсира задълженията на АПИ по осигуряването на изпълнители, безопасното преминаване и намаляване на риска от произшествия по републиканските пътища на територията на Югозападен район в страната. Настоящият съдебен състав приема, че спирането на процедурата препятства възможността на възложителя да изпълнява законоустановените си задължения по подобряване безопасността на движението по пътищата, с цел опазване на здравето и живота на гражданите, както и осигуряване на безопасност за живота и здравето на пътуващите през републиканската пътна мрежа лица. Следва да се даде превес на защита на обществения интерес пред евентуално увреждане на интереса на жалбоподателя. Несъмнено е, че изпълнението на предмета на настоящата поръчка ще подобри и обезопаси пътната инфраструктура и благоприятства подобряването ма достъпа по републиканската мрежа, което има значение за регионалното развитие, икономиката, туризма и сигурността. Законодателят е презумирал наличието на значим обществен интерес, като не е предвидил суспензивен ефект при оспорване на решението за откриване. Жалбоподателят от своя страна се е възползвал от предоставеното му право по чл. 203, ал. 2 от ЗОП да поиска налагане на мярката "спиране на процедурата", но той следва да обоснове и мотивира искането си. Съдът констатира, че в частната жалба жалбоподателят се позовава на извършени нарушения на ЗОП при издаване на атакувания акт на възложителя, относно които Комисията правилно е счела, че на този етап от производството е недопустимо да се произнасяне и да предреши спора по същество. Поради това в конкретната хипотеза не може да се изведе обосновано заключение, доколко и в каква степен довършването на процедурата би накърнило интересите на жалбоподателя или на обществото като цяло. По отношение на развитото от частния жалбоподател оплакване, че законосъобразната процедура по възлагане защитава не само интереса на жалбоподателя, но и обществения, тъй като финансирането на пътното поддържане се осигурява от държавния бюджет, съдът счита, че същото е неотносимо към мотивирането за налагане на временна мярка „спиране“, тъй като това изискване се отнася до всяка възлагателна процедура по реда на ЗОП. Ако се сподели тезата на жалбоподателя, тогава би следвало да се спре всяка една процедура за възлагане на обществена поръчка, защото по отношение на всички процедури е налице безспорно изискване да бъдат законосъобразно открити и проведени. В случая КЗК правилно се е мотивирала и със специфичния предмет на обществената поръчка, който е свързан с поддържането на републиканските пътища на територията на Югозападен район - текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации. Комисията законосъобразно е отчела специфичния предмет на обществената поръчка, в резултат на което е извела вярно заключение, че спирането на процедурата ще се отрази отрицателно върху интересите на обществото, понеже забавянето ще доведе до необосновано отлагане във времето на сключването на договор за възлагане на обществената поръчка. Правилно е съобразена от КЗК императивната норма на чл. 112, ал. 8 ЗОП, че възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата. При продължаването на процедурата с постановяване на решение за определяне на изпълнител интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени до окончателното решаване на спора по същество. В случая отново следва да се сподели извода на КЗК, основан на чл. 204, ал. 4 ЗОП, според която произнасянето по искането за налагане на временната мярка, не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. По изложените доводи, настоящият съдебен състав счита, че определението на КЗК е правилно и при постановяването му не са допуснати визираните в частната жалба пороци, които да съставляват основания за неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претендираните от жалбоподателя разноски не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 216а, ал. 1 от ЗОП, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 412 от 26.05.2022 г. по преписка № КЗК-307/2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАТЯНА ХИНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА /п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ