Определение · № 7054/2022 · дело 5383/2022

По дело 5383 / 2022 Предишен акт Определение по хода на делото / 04.05.2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7054 София, 13.07.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ХИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГЪРБАТОВА ИВАН РАДЕНКОВ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА ЛОЗАН ПАНОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДИАНА ГЪРБАТОВА по административно дело № 5383 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „РЕБЕЛ” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена чрез упълномощен адв. А. Цветкова, против определение от 04.05.2022 г., постановено от Върховния административен съд, осмо отделение, по адм.д. № 7904 / 2021г. Частният жалбоподател оспорва извода на съда за наличие на основание за спиране на съдебното производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 228 и чл. 144 АПК. Развива тезата, че преценката, дали решението на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по образуваното и висящо дело С-343/2021г. по преюдициалното запитване, отправено от Върховния административен съд по адм.дело №9205/2020 г. по описа на същия съд, за тълкуване на норми на общностното право е приложимо за решаването на идентичен с процесния правен спор, може да бъде извършена само след задълбочен анализ, както на обстоятелството дали действително става дума за сходна фактическа обстановка, така и доколко тълкуването на нормата на чл. 45, § 4 от Регламент (ЕО) №1974/2006 по направеното вече запитване би могло да намери приложение към конкретния спор. Счита, че произнасянето на СЕС по отправеното запитване няма да има значение за правилното решаване на адм.д. № 7904/2021г. по описа на ВАС, поради което претендира отмяна на обжалваното определение и продължаване на съдебното производство с решаване спора по същество. Ответникът заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, не изразява становище по частната жалба по реда на чл. 232 АПК. Като прецени фактите по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира частната жалба на „РЕБЕЛ” ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния 7 - дневен срок, визиран в нормата на чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение от 04.05.2022 г. е спряно съдебното производство по адм. дело № 7904/2021г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение, до приключване с влязъл в сила акт на производството по дело С-343/2021 на Съда на Европейския съюз, образувано по отправено до него преюдициално запитване по адм.дело № 9205/2020 г. по описа на ВАС. За да достигне до този резултат тричленният състав на Върховния административен съд се е позовал на разпоредбите на чл. 229, ал.1,т. 4 ГПК, вр. с чл. 228 и чл.144 АПК и е приел, че в конкретния случай е налице основание за спиране на образуваното пред него касационно производство, защото пред Съда на Европейския съюз вече е образувано и е висящо производство С-343/2021г. по преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд по адм.дело №9205/2020 г. за тълкуване на норми на общностното право, приложими за решаването на идентичен с процесния правен спор. Решаващият съдебен състав е констатирал, че е сезиран с касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 3696 от 08.06.2021 г. постановено от Административен съд- София- град, по адм.д.№253/ 2020 г., поправено с решения за поправка на очевидна фактическа грешка № 3875 от 14.06.2021 г. и № 4093 от 22.06.2021 г., с които е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №01-2600/670 от 14.11.2019 г., с който по отношение на „РЕБЕЛ” ООД е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания”/АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г. за кампании 2012 г.; 2013 г.; 2014 г.; 2015 г. и 2016 г., в размер на 19 325.58 лв. Касационният съдебен състав е преценил, че в текста на процесния АУПДВ са вписани следните правни основания: чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "в" във вр. чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. на министъра на земеделието и храните за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2007-2013 г.; чл. 59, ал. 1 и 2 АПК във вр. с чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗПЗП. Освен това издателят на оспорения АУПДВ е посочил чл.5, §1 и 2 и §3, предложение първо и чл.18, §1, б.“б“ от Регламент (ЕС)№65/2011г. на Комисията от 27 януари 2011г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони и чл.80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. При осъществената служебна проверка съставът на осмо отделение на Върховния административен съд е установил, че в Съда на Европейския съюз е образувано и е висящо производство С-343/2021г. по преюдициалното запитване, отправено от Върховен административен съд по адм.дело №9205/2020 г. по описа на същия съд за тълкуване на норми на общностното право, които са приложими за решаването на идентичен с настоящия правен спор. Оттук е изведено заключение, че е налице необходимост от спиране на касационното производство по адм.д. № 7904/2021г. по описа на Върховен административен съд на основание чл.229, ал.1,т. 4 ГПК, вр. с чл. 228 и чл.144 АПК. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото тричленният съдебен състав точно е констатирал описаните по- горе правни основания и правилно е съобразил обстоятелството, че като фактическо основание за издаване на процесния АУПДВ №01-2600/670 от 14.11.2019 г. и на уведомително писмо изх. № 01-2600/670 от 12.03.2019г. издателят е посочил нарушение на изискването агроекологичните дейности и направления да се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишния период от поемане на агроекологичното задължение, което условие е регламентирано в чл. 24, ал.1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР за периода от 2007-2013 г. В обжалвания съдебен акт е посочено предходно определение от 19.05.2021г., постановено от осмо отделение на Върховния административен съд, по адм.д. № 9205/2020г. с което е отправено преюдициално запитване до СЕС съгласно чл.267, §1, буква „б” от Договора за функциониране на Европейския съюз със следните въпроси: "1./ Тълкуването на член 45, §4 от Регламент (ЕО) №1974/2006 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №1698/2005 позволява ли да се приеме, че в случай като настоящия е налице „преразпределение на стопанството“ или „мерки за комасация“, поради които бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите задължения? 2./ Ако отговорът на първия въпрос е положителен, при липса на предприемане на необходимите мерки от страна на държавата–членка за приспособяване на задълженията на бенефициера към новото положение на стопанството, налице ли е основание да не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който се е изпълнявало задължението? 3./ Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, как следва да се тълкува, при установените в производството по същество факти, разпоредбата на чл.31 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. и какъв е характерът на срока по чл.75, §2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета?" и е спряно производството по административно дело № 9205/2020 г. по описа на Върховния административен съд до произнасянето на Съда на Европейския съюз. При тези данни петчленният състав на Върховния административен съд намира, че в конкретната хипотеза е налице основание за постановеното спиране на съдебното производство, защото съобразно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим в административния процес на основание чл. 144 АПК, съдът спира производство, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Според мотивите на тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. на ВКС-ОСГТК по т. д. 1/2017 г. не всяка връзка между две висящи дела може да служи като основание за спиране, а точно определена зависимост, при която задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение по обуславящото дело. В тълкувателното решение са посочени и мотивите на тълкувателно решение № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. и тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК, съгласно които основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Съдебната практика на Върховния административен съд е постоянна и непротиворечива относно наличието на основание за спиране на съдебното производство до приключване на образувано производство с решение на Съда на Европейския съюз, който съд следва да се възприема като такъв по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК (определения по адм.д. № 6257/2021г., №9732/2021г., №11170/2021г., №6421/2021г., № № 394/2022г., №987/2022г. и др.) Според настоящия съдебен състав изискуемата обусловеност между посочените в обжалваното определение дела е налице, тъй като и по двете касационни дела съдът е установил необходимост от тълкуване на чл. 45, §4 от Регламент (ЕО) №1974/2006 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №1698/2005 във връзка с основанията „преразпределение на стопанството“ или „мерки за комасация“, поради които бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите задължения, като и в двата случая като основание за издаване на оспорените от земеделските производители АУПДВ е посочено неизпълнение на изискването да изпълняват дейностите върху едни и същи земеделски площи в продължение на пет последователни години, предвидено в чл. 24 от Наредба № 11 от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007г. – 2013г. С оглед на това петчленният съдебен състав състав счита, че в обжалваното определение е формиран правилен и обоснован извод, че съществува обусловеност между предмета на производството по главния спор и мотивите на първоинстанционния съд, довели до постигнатия правен резултат, от една страна, и от друга страна - поставените въпроси от Върховния административен съд с определението по адм.д. № 9205 /2020г., на които отговор следва да даде Съдът на Европейския съюз. Доколкото решенията на СЕС са задължителни за всички национални съдилища, отговорите на поставените в преюдициалното запитване въпроси са от съществено значение за решаване на спора по адм.д. № № 7904 / 2021г. , поради наличието на идентитет. Ето защо правилно решаващият тричленен съдебен състав е приел, че са налице законовите предпоставки за спиране на касационното производство до произнасяне на СЕС по образуваното дело С-343/2021г. Значението на решаването на този спор при обвързаността на националните юрисдикции от преюдициалното заключение очертава наличието на отричаната от частния жалбоподател връзка на преюдициалност. По изложените съображения, обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци и следва да остане в сила. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, петчленният състав на Върховния административен съд - Първа колегия, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 04.05.2022 г., постановено от Върховния административен съд, осмо отделение, по адм.д. № 7904 / 2021г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАТЯНА ХИНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА /п/ ИВАН РАДЕНКОВ /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА /п/ ЛОЗАН ПАНОВ