Определение · № 6453/2022 · дело 5309/2022

По дело 5309 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6453 София, 29.06.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ХРИСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ по административно дело № 5309 / 2022 г. Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Камъшит керамик“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, против определение № 2883 от 07.04.2022 г., постановено по адм. дело № 7069/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с доводи за невалидност и при условията на евентуалност на неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска прогласяване на нищожността му, или отмяната му като неправилно, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба Столична община в писмен отговор чрез юрисконсулт Горанов взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред Административен съд София-град е образувано по предявените от „Камъшит керамик“ ООД против Столична община обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от бездействие на органи на ответника за извършване на административна услуга, заверка на молба – декларация по чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс, въпреки отмяната на мълчалив отказ за извършването и, както и на спирането на административното производство, образувано по искането на ищеца от съд. С обжалваното определение Административен съд София-град е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките на чл. 204, ал. 1 и 2 АПК. От една страна ищецът няма интерес от предявяване на исковете, защото административното производство е приключило с положителен акт по заявлението му, а от друга, че отказът за заверка на молбата – декларация не съставлява фактическо бездействие, за извършването на което органът е задължен по силата на закона. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Неоснователни са доводите в частната жалба, че определението е нищожно. Същото е постановено в изискуемата се писмена форма и е подписано от постановилия го съд. Разпоредбата на чл. 102а и сл. ГПК, на която се основава искането е неприложима в случая. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да търсят обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Когато се претендират вреди от незаконосъобразен административен акт, неговата отмяна по съответния ред е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Само в този случай, при липсата на тази предпоставка, съдът може да прекрати делото без да разглежда исковата молба по същество на спора. В конкретния случай се претендират вреди, като резултат от твърдяно незаконосъобразно бездействие от страна на органи на ответника, а не в резултат на незаконосъобразен административен акт. Ето защо, като е развил съображения за недопустимост на предявените искове поради липса на отменен по съответния ред административен акт, съдът се е мотивирал по несъществуващо спорно материално право. Ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. В случая дружеството ищец претендира вреди, причинени му от твърдяно незаконосъобразно бездействие на органи на ответника да заверят молба – декларация относима към признаване на право на собственост върху недвижим имот по реда на обстоятелствена проверка. Дали твърдените в исковата молба незаконосъобразни бездействия действително са фактически такива или съставляват част от процедурата по издаване на административен акт, при така наведения предмет на спора, е въпрос по същество по смисъла на чл. 204, ал.4 от АПК, а не е въпрос на допустимост на исковата претенция. Следва да се отбележи, че цитираната в определението съдебна практика е неотносима към конкретния случай. Тя касае предявен иск за обезщетяване на вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт. Доколкото, при произнасянето си по допустимостта на исковата претенция, Административен съд София-град е взел и становище по съществото на спора, след отмяна на обжалваното определение, делото следва да бъде върнато на друг състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Настоящата инстанция намира, че не следва да се произнася по просторните твърдения и доводи в частната жалба, които са относими към съществото на спора. По изложените съображения обжалваното определение като постановено при неправилно приложение на материалния закон е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на друг състав на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, т. изр. първо, предл. второ АПК, във вр. с чл. 236 АПК Върховния административен съд, трето отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 2883 от 07.04.2022 г., постановено по адм. дело № 7069/2021 г. по описа на Административен съд София-град. ВРЪЩА делото на друг състав от същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА