Определение · № 6548/2022 · дело 5893/2022
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 6548
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 5893/2022
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 5893 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6548 София, 04.07.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ПЕТКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР КЪНЧЕВ ТАНЯ ДАМЯНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията КРАСИМИР КЪНЧЕВ по административно дело № 5893 / 2022 г. Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.216а във вр. с чл.204, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на "Евро строй кънстракшън" ЕООД, гр.Асеновград, подадена чрез управителя Г. Захариев и приподписана от упълномощен юрисконсулт К. Захариева. Жалбата е против определение №408 от 26.05.2022г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка №КЗК-301/2022г. Частният жалбоподател оспорва извода на Комисията относно необходимостта от налагане на временна мярка "спиране" на процесната възлагателна процедура и развива тезата, че в случая са налице законовите изисквания за допускане на поисканото спиране. Счита, че КЗК не се е произнесла по наведените фактически обстоятелства относно нарушаване на законовите изисквания и изразява становище, че следва да се даде приоритет на провеждането на законосъобразна процедура. Претендира отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно постановено, и съдът да наложи временна мярка "спиране на процедурата" по оспорената обществена поръчка. Ответникът - председателят на Управителния съвет (УС) на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), не изразява становище по частната жалба по реда на чл.232 АПК във връзка с чл.216а, ал.3 ЗОП. Като прецени данните по делото Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на "Евро строй кънстракшън" ЕООД, гр.Асеновград за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна и в преклузивния срок, визиран в чл.216а, ал.1 ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение №408 от 26.05.2022г. по преписка №КЗК-301/2022г. е оставено без уважение искането на "Евро строй кънстракшън" ЕООД за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Поддържане на републиканските пътища на територията на Югоизточен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, по обособени позиции, както следва: Обособена позиция №1 – ОПУ Бургас; Обособена позиция №2 – ОПУ Сливен; Обособена позиция №3 – ОПУ Стара Загора; Обособена позиция №4 – ОПУ Ямбол" и с уникален №00044/2022-0027 в ЦАИС ЕОП. За да достигне до този резултат органът по преразглеждането се е позовал на нормите на чл.204, ал.2 и ал.3 ЗОП, във връзка с чл.203, ал.1 ЗОП и е приел, че оспорващото дружество, което претендира налагане на временна мярка "спиране на процедурата", следва да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, които да налагат спиране на процедурата, като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. В мотивите на атакуваното определение е отразено, че в случая жалбоподателят не е изложил обосновани и относими мотиви и не са представени доказателства, от които да може да се установи, че интересът на дружеството или общественият интерес ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. КЗК е приела, че в първоинстанционната жалба са релевирани доводи относно незаконосъобразността на цялата процедура по възлагане. КЗК е посочила, че към момента на произнасяне по искането за спиране на процедурата Комисията не следвало да обсъжда възраженията за извършени нарушения при издаването на обжалваното решение за откриване на възлагателната процедура. Комисията е преценила, че обосноваването на искането за налагане на временна мярка с „вероятната основателност“ на твърдените нарушения и хипотетичност от настъпване на сериозни вреди за обществото вследствие на тези вероятни нарушения не е сред основанията, регламентирани в ЗОП за спиране на процедурата по възлагане на обществената поръчка. Кредитирането на тези аргументи създавало възможност за предубеденост на състава на Комисията и обезсмисляло разпоредбата на чл.204, ал.4 ЗОП, че произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. Според КЗК спирането на процедурата би рефлектирало негативно върху интересите на обществото, доколкото забавянето при провеждането й би довело до отлагане във времето на сключването на договор за възлагане на обществената поръчка и изпълнение на необходимите дейности, предмет на поръчката, тъй като обжалваното решение на АПИ засягало значими интереси и неограничен брой лица, които имат приоритет пред интереса на жалбоподателя. А гаранция за защита на интересите на жалбоподателя и другите участници в процедурата е законовата забрана възложителят да сключи договор с избрания за изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата. Спорен настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. По силата на чл.204, ал.2 ЗОП, Комисията се произнася по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. А съгласно ал.3 от същия член, К3К може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. Оплакванията, развити в частната жалба за неправилно приложение на горепосочените разпоредби са неоснователни и релевират на изложените и обсъдени от КЗК възражения по първоначалната жалба на дружеството срещу оспореното решение на възложителя. При произнасянето си КЗК е съобразила и анализирала разпоредбите на чл.204, ал.2 и ал.3 ЗОП и вярно е преценила възможните последици с оглед интересите на участниците, възложителя и обществения интерес, и мотивирано е отказала налагането на временната мярка. Съдът счита, че в конкретната хипотеза КЗК правилно е извършила дължимата преценка съобразно обстоятелствата по чл.204, ал.2 ЗОП и възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, произтичащи от предмета на поръчката - поддържане на републиканските пътища на територията на Югоизточен район, стопанисвани от АПИ. КЗК обосновано е приела, че мярката „спиране на процедурата“ не следва да бъде наложена, тъй като в случая спирането би предизвикало значително по-големи вреди за засегнатите страни, вкл. за възложителя и обществото като цяло. Решаващият съдебен състав споделя становището, че спирането на процедурата ще препятства възможността на възложителя да изпълнява законоустановените си задължения по подобряване безопасността на движението по пътищата, с цел опазване на живота и здравето на неограничен кръг лица - пътуващите през републиканската пътна мрежа лица, на територията на Югоизточен район. Безспорно следва да се даде приоритет на защитата на обществения интерес пред евентуално увреждане на частния икономически интерес на жалбоподателя. Своевременното изпълнение на предмета на настоящата поръчка ще подобри и обезопаси пътната инфраструктура и ще благоприятства достъпа и превоза на пътници и товари по републиканската мрежа, което има определящо значение за сигурността, регионалното развитие, икономиката и туризма. Законодателят е презумирал наличието на значим обществен интерес, като не е предвидил суспензивен ефект при оспорване на решението за откриване. Жалбоподателят от своя страна се е възползвал от предоставеното му право по чл.203, ал.2 ЗОП да поиска налагане на мярката "спиране на процедурата", но той е следвало да обоснове и мотивира искането си. В частната жалба се твърди, че КЗК не се е произнесла по наведените фактически обстоятелства относно нарушаване на основни принципи на закона, които са в основата на провеждането на една законосъобразна процедура. Във връзка със сочените от жалбоподателя нарушения на изискванията на ЗОП при издаване на процесното решение на възложителя, Комисията правилно е счела, че на този етап от производството е недопустимо да се произнася, тъй като с това ще предопредели изхода на основния спор относно законосъобразността на атакуваното решение за откриване на възлагателната процедура. Следва да се има предвид и обстоятелството, че законовите изисквания за спазване принципите на ЗОП и за провеждане на законосъобразна процедура се отнасят до всяка една процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП, поради което не могат да обосноват изключение от общия принцип, визиран в чл.203, ал.1 ЗОП. Ако се възприеме тезата на жалбоподателя, тогава би следвало да се спре всяка процедура за възлагане на обществена поръчка, защото по отношение на всички процедури е налице безспорно изискване да бъдат законосъобразно открити и проведени. В случая КЗК правилно се е мотивирала и със специфичния предмет на обществената поръчка, който е свързан с поддържането на републиканските пътища на територията на Югоизточен район. Ето защо Комисията законосъобразно е отчела специфичния предмет на обществената поръчка, в резултат на което е извела правилно заключение, че спирането на процедурата ще се отрази отрицателно върху интересите на обществото, понеже забавянето ще доведе до необосновано отлагане във времето на сключването на договор за възлагане на обществената поръчка. Правилно КЗК е съобразила императивната норма на чл.112, ал.8 ЗОП, според която възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата. С оглед на това при продължаването на процедурата с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени до окончателното решаване на спора по същество. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното определение не страда от инвокираните в частната жалба пороци, които да съставляват основания за неговата отмяна. Затова обжалваното определение като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Страните не претендират присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл.216а, ал.1 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение №408 от 26.05.2022г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка №КЗК-301/2022г. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА
Други данни
- В регистъра от
- 17.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026