Определение · № 6595/2022 · дело 989/2022

По дело 989 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6595 София, 04.07.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАДКОВА ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ АНАНИЕВА МАРТИН АВРАМОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията МАРТИН АВРАМОВ по административно дело № 989 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 - 236 АПК . Образувано е по частна жалба на „ШЕЗ“ ЕООД със седалище в гр. София, чрез адв. Бочев, срещу Определение № 9706 от 07.12.2021 г. по адм. дело № 5720/2020 г. на Административен съд – София-град, с което, на основание чл. 159, т. 4 АПК вр. чл. 131, ал. 1 и 2 ЗУТ, е оставена без разглеждане жалбата му против Заповед № РА50 - 745/28.09.2018 г. на главния архитект на Столична община /СО/ за разрешаване изработването на проект за изменение на подробен устройствен план – план за застрояване /ПУП - ПЗ/ в обхват УПИ IX – 310 – „за обществено обслужване и подземни гаражи“, кв. 80, [местност], гр. София, на основание чл. 135, ал. 3, чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 и чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ , и производството по делото е прекратено. Ответниците не изразяват становище по оспорването. Частната жалба е допустима, но неоснователна. Производството е във връзка с Определение № 15871/21.12.2020 г. по адм. дело № 12647/2020 г. на ВАС, с което делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването на Заповед № РА50 – 745/28.09.2018 г. на главния архитект на СО. Със заповедта в предварителното производство по чл. 135, ал. 3 ЗУТ е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП – ПЗ само в обхвата на УПИ IX – 310 – „за обществено обслужване и подземни гаражи“, кв. 80, [местност], гр. София. Оспорващото дружество е собственик на съседен имот, а именно на 67% идеални части от УПИ VI – 310, кв. 80 по плана на гр. София, [местност], целият с площ по графични данни 6443 кв.м., съседен на УПИ IX – 310, кв. 80, [местност], съответстващ на ПИ с идентификатор № 68134.1106.90 по КК на гр. София. Актът по чл. 135, ал. 3 ЗУТ за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП, от която категория е оспорената заповед, спира прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнася – арг. чл. 135, ал. 6 ЗУТ . По този начин се накърняват правата на собствениците или носителите на ограничени вещни права върху имоти, непосредствено засегнати от предвижданията на плана, предмет на изменение. Съответно е налице правната възможност за самостоятелно оспорване на акта по съдебен ред, като кръга на заинтересованите лица се определя съобразно чл. 131, ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ – арг. чл. 135, ал. 1 ЗУТ. Хипотезите на непосредствено засягане на съседни имоти от предвижданията на ПУП по чл. 131, ал. 2, т. 2 , 3 и 4 ЗУТ – когато се включват в свързано застрояване между тях и имот или имоти от обхвата на плана, допускат се намалени разстояния и се променя предназначението на имота - предмет на плана, са отречени от приетата съдебно-техническа експертиза. Към момента на издаване на заповедта – 2018 г., е действала редакцията на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ от ДВ, бр. 101/2015 г., преди изменението от ДВ, бр. 16/2021 г., по която за непосредствено засегнати съседни имоти са били приемани и имотите при предвидена промяна в застрояването – начина и характера на същото в съседен имот. След изменението на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ /ДВ, бр. 16/2021 г./ отпада заинтересоваността на непосредствените съседи при предвидено ново застрояване или промяна в застрояването в съседен имот. Тази норма е с процесуален характер и има незабавно действие, т.е. прилага се и във висящи съдебни производства, и като последица правен интерес от оспорване остава единствено при свързано застрояване между съседен имот и имот или имоти, включени в обхвата на плана, каквото в случая не е налице. Неоснователна е аргументиращата легитимацията за оспорване позиция на дружеството - жалбоподател, че имотът му се явява засегнат като имот, предмет на заповедта. Видно от текстовата и графичната част на акта, той не е предвиден в обхвата на разработката. Предмет на разрешеното изменение по тази заповед е само УПИ IX – 310, кв. 80, [местност]. Наличието на незавършена сграда – положени основи и колони, предназначена за „Химкомплект“ по издадено разрешение за строеж от 1984 г., която частично попада в УПИ на жалбоподателя, не обосновава извод за включване на имота му в разрешената разработка за изменение на плана. Сградата е била предвидена с плана от 1988 г., като с изменение на плана от 2004 г. това предвиждане е отпаднало. Нормата на чл. 125, ал. 5 ЗУТ е относима към последващ етап от производството по изменение на ПУП – неговото одобряване, не и към разрешението за изработването му, и то само за случаите, в които разрешенията за строеж не са загубили правно действие, какъвто не е настоящият. При правилността на извода на административния съд за непринадлежността на оспорващия към категорията на заинтересованите страни по чл. 131 ЗУТ , атакуваното прекратително определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 9706 от 07.12.2021 г. по адм. дело № 5720/2020 г. на Административен съд – София-град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА /п/ МАРТИН АВРАМОВ