Определение · № 6803/2022 · дело 6228/2022

По дело 6228 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6803 София, 07.07.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА ПЕТРОВА ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СВИЛЕНА ПРОДАНОВА по административно дело № 6228 / 2022 г. Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Българска железопътна компания“ ЕАД /БЖК ЕАД/, подадена чрез адв. К. Йотова, срещу Определение №2309 от 21.03.2022г. , постановено по адм. Дело №8227/2021г. по описа на Административен съд София град. С обжалваното определение тричленен състав на АССГ е отхвърлил искане на БЖК ЕАД за спиране на предварителното изпълнение на решение №РО-22-1 от 16.03.2021г. на изпълнителния директор на ИА „Железопътна администрация“ и е оставил без разглеждане искането на БЖК ЕАД за спиране на предварителното изпълнение на референтен документ на железопътната мрежа за 2020 – 2021г., версия 05/13.12.2020 г. на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ в частта му по т.6.3. и Приложение №35. Частният жалбоподател „Българска железопътна компания“ ЕАД, счита обжалваното определение за неправилно. Сочи, че липсват мотиви, че не е правилна преценката на съда относно защитимия обществен интерес, както и изводите относно предпоставките за спиране на изпълнението.Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да спре изпълнението на т. 6.3. и Приложение №35 на референтния документ на железопътната мрежа за 2020 – 2021 г., както и на решение №РО-22-1 от 16.03.2021г. на изпълнителния директор на ИА „Железопътна администрация“. Ответникът по частната жалба – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, в писмен отговор, взема становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си тричленен състав, намира частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Предмет на адм. Дело №8227/2021г. по описа на АССГ е жалба на БЖК ЕАД, подадена срещу Решение №РО-22-1 от 16.03.2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ /ИАЖА/, издадено на основание чл. 116, ал. 5 вр. с ал. 8 и ал.9 ЗЖТ, с което се оставя без уважение жалбата на „Българска железопътна компания“ ЕАД срещу изменение на т. 6.3. и Приложение №35 към референтния документ на железопътната мрежа за 2020 – 2021, версия 05/13.12.2020 г., с изменени т. 6.3. и т. 6.3.5. с версия 03/07.10.2020 г. и версия 04/30.10.2020 г. Делото се разглежда пред АССГ от тричленен състав на същия съд по реда на чл.179 и сл. АПК – оспорване на общи административни актове. С молба от 18.03.2022г. БЖК ЕАД отправя до съда искане за спиране на изпълнението на обжалваното от тях решение Решение №РО-22-1 от 16.03.2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация", както и на изпълнението на т. 6.3. и Приложение №35 към референтния документ на железопътната мрежа за 2020 – 2021, версия 05/13.12.2020 г. В молбата се заявява като основание настъпването на вреди от необходимостта от заплащане на по-високи такси, за което са изпратени фактури и е изпратена покана. Към молбата не са представени доказателства. С обжалваното пред настоящия тричленен състав на ВАС определение №2309/21.03.2022г., първоинстанционният съд отхвърля искането за спиране на предварителното изпълнение на решение №РО-22-1 от 16.03.2021г. на изпълнителния директор на ИАЖА и оставя без разглеждане искането за спиране на предварителното изпълнение на референтен документ на железопътната мрежа за 2020 – 2021г., версия 05/13.12.2020 г. в частта му по т.6.3. и Приложение №35. Определението е правилно в частта, в която се отхвърля искането за спиране на предварителното изпълнение на решение №РО-22-1 от 16.03.2021г. на изпълнителния директор на ИАЖА. Позовавайки се на чл.180 АПК, съдът е счел, че обжалването на акта не спира изпълнението му, което може да бъде спряно по искане на жалбоподателя на основанията и по реда на чл.166, ал.2 и 3 АПК. При преценка наличието на предпоставките по чл.166,ал.2 АПК съдът законосъобразно е счел, че в тежест на молителя е да установи, че предварителното изпълнението на акта би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, както и че са налице нови обстоятелства във връзка с предмета на доказване, настъпили след издаване на акта. Обосновано съдът е приел в обжалваното определение , че не е доказано при условията на пълно доказване, че предварителното изпълнение на решение №РО-22-1 от 16.03.2021г. на изпълнителния директор на ИАЖА може да причини значителни или трудно поправими вреди на оспорващия. Позоваването на фактури и покани за изпълнение е бланкетно, тъй като същите нито са индивидуализирани, нито е релевирана връзка между издаването им със съдържащите се в тях задължения за плащане на суми и такси и оспорения акт на изпълнителния директор. Към самата молба за спиране липсват представени каквито и за било доказателства. Всъщност основанията и твърденията както в молбата, така и в частната жалба има характер на становище по съществото на спора – правилността на обжалваното решение, отколкото на наличието на предпоставки по чл.166,ал.2 АПК или неправилност на съд9ебмния акт, издаден на същото основание. Отделно от горното липсват каквито и да било твърдения, доводи и съответно доказателства във връзка с кумулативно необходимото условие за уважаване на искането, а именно – наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл.166,ал.2, изр. Последно АПК. Хипотетичната възможност за настъпване на значителни или трудно поправими вреди за молителя освен недоказана, не е налице и предвид обстоятелството, че към момента на подаване на искането за спиране през м.март 2022г. вече се прилага друга версия на акта, чието обжалване е оставено без уважение от изпълнителния директор на ИАЖА- – версия 08/30.11.2021г. на Референтния документ на железопътната мрежа за 2021-2022г., при което т.6.3 от него и приложение №35 са с друго съдържание. Определението е правилно в частта, в която се оставя без разглеждане искането за спиране на предварителното изпълнение на референтен документ на железопътната мрежа за 2020 – 2021г., версия 05/13.12.2020 г. в частта му по т.6.3. и Приложение №35. Както е акцентирано в обжалваното определение и в определението на ВАС по адм. Дело №6590/2021г. по описа на ВАС, следва да се прави разлика между оспорения акт и неговата разпоредителна част, от една страна, и актовете, предмет на проверка от органа по повод на жалбата - от друга. В случая разпоредби на акт - т. 6.3. и Приложение №35 към референтния документ на железопътната мрежа за 2020 – 2021 г., се явяват предмет на самия оспорен акт, а не са самостоятелен предмет на съдебно оспорване. В този случай не е допустимо съдът да се произнася по искане за спиране на изпълнението им, тъй като тези разпоредби не са пряк предмет на съдебния контрол за законосъобразност. Също така за молителя и настоящ частен жалбоподател липсва и интерес да иска спиране предвид изложеното по-горе относно неприлагането на тази версия на референтния документ към подаване на искането за спиране и след този момент. Липсва годен предмет на искането, както и интерес за молителя поради което правилно административният съд е оставил искането в тази му част без разглеждане като недопустимо. По изложените съображения обжалваното определение е допустимо и правилно в своята цялост и като такова следва да се остави в сила . Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение №2309 от 21.03.2022г., постановено по адм. Дело №8227/2021г. по описа на Административен съд София - град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА