Определение · № 6895/2022 · дело 1360/2022

По дело 1360 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6895 София, 08.07.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАДКОВА ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ АНАНИЕВА МАРТИН АВРАМОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията МАРТИН АВРАМОВ по административно дело № 1360 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на "Джей Би Ай" ООД със седалище в гр. София, приподписана от юрк. Ж. Младенова, против Определение № 10387/30.12.2021 г. по адм. дело № 9549/2021 г. по описа на Административен съд – София-град, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу писмо изх. № С18–104–01–080/24.08.2021 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – София и е прекратено производството по делото. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон. Искането е за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - началникът на РДНСК - София, чрез юрк. С. Младенова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Частната жалба е допустима и основателна. Административното производство е започнало по заявление вх. № С18–104–04–598/12.07.2021 г. на жалбоподателя с искане за даване на разрешение за продължаване на спряното със Заповед № ДК–09–С–01/16.01.2018 г. на началника на РО „НСК“ – София строителство на жилищна сграда с подземни гаражи в УПИ XII – 659, кв. 61, м. „Кръстова вада“, гр. София. Писмото изразява позицията на административния орган, че Разрешение за строеж № 124/11.06.2021 г. за „Възстановяване на авариралата част от блок 1, вх. А – част от жилищна сграда“, находяща се в УПИ X – 421,658,659, кв. 61, м. „Кръстова вада“, гр. София, не е влязло в сила поради постъпила жалба – възражение срещу него от „Парадайс хоум“ ЕООД, спираща изпълнението му на основание чл. 166 АПК. По тази причина РС не следвало да се прилага и съответно условието по т. 5 от писмото и одобрения протокол на ТЕК от 23.03.2018 г., в частност след премахване на авариралата част строежът да се изгради отново по одобрени по реда на ЗУТ проекти и издадено разрешение за строеж, не е изпълнено. С оспореното определение административният съд е приел, че писмото няма белезите на индивидуален административен акт, а само уведомителен и констативен характер относно това, че РС не е влязло в сила поради обжалването му и не е изпълнено в цялост предписанието на ТЕК. Изводът на съда е за липсата на волеизявление по чл. 224, ал. 4 ЗУТ за отказ за издаване на заповед по тази разпоредба, а на волеизявление по чл. 21, ал. 5 АПК, което не подлежи на съдебен контрол. В хипотезата на чл. 224, ал. 4 ЗУТ административният орган не бил задължен да се произнесе, поради което в случая не е формиран отказ, годен да бъде предмет на съдебен контрол. Преценката на съда относно квалификацията на писмото е неправилна. Характерът на акта – уведомителен или волеизявление, обективиращо отказ, се извлича от съдържанието на същия. В случая е налице именно отказ да се издаде заповед и да се разреши продължаване на строителството с посочена причина неизпълнение на част от условията на ТЕК по протокол № СО–84–03–360/14.03.2018 г. и с конкретната констатация, че РС за възстановяване на авариралата част от обекта като условие да се разреши продължаване на строителството не е влязло в сила. Волеизявлението засяга правата на лицето, поискало издаване на заповед по чл. 224, ал. 4 ЗУТ с твърдението, че са изпълнени всички изисквания за удовлетворяване на искането му. То не представлява действие по чл. 21, ал. 5 АПК като част от производството, насочено към издаване на крайния акт – с него не се указва изпълнението на допълнителни изисквания от страната и не е елемент от фактическия състав на производството, опосредяващ завършващия го акт. С писмото по същество се отрича дължима според органа материалноправна предпоставка за издаване на разрешителен акт. Чл. 224, ал. 1 ЗУТ вменява на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед да спира изпълнението и забранява достъпа до строеж, извършван в нарушение на определени правила. Ал. 4 на текста предвижда спряното със заповедта по ал. 1 строителство да може да продължи с разрешение на органа, който я е издал, след отстраняване на причините, довели до спирането. Възложителят като страна в правоотношението по повод на разпореденото спиране на строителството има право да иска разрешение за продължаването му и административният орган е длъжен да се произнесе по него. Приемането на обратното означава да се допусне, че за възложителя не е уредена законова защита в хипотезата на спряно на основание чл. 224, ал. 1 ЗУТ строителство. Нещо повече, при всяка промяна в обстоятелствата, свързани с причините за спиране на изпълнението и забрана на достъпа до строежа, на заинтересованата страна следва да бъде признато правото да иска разрешение за продължаване на строителството, на което отговаря задължението на органа за произнасяне. Извън евентуалното издаване на позитивен акт, подлежащият на оспорване би бил съответно мълчалив или изричен отказ. С оглед съдържанието на писмото, то инкорпорира отказ за издаване на заповед по чл. 224, ал. 4 ЗУТ за продължаване на спряно строителство, който е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 2 вр. т. 1 ЗУТ (в този смисъл Определение № 1477/10.02.2015 г. по адм. дело № 15423/2014 г. и Решение № 14357/28.10.2019 г. по адм. дело № 4705/2019 г. на ВАС). Неправилността на обжалваното определение налага отмяната му и връщането на делото на същия състав на АССГ за продължаване на съдопроизводството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ Определение № 10387/30.12.2021 г., постановено по адм. дело № 9549/2021 г. по описа на Административен съд – София-град. ВРЪЩА делото на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА /п/ МАРТИН АВРАМОВ