Определение · № 7017/2022 · дело 5882/2022

По дело 5882 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7017 София, 12.07.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ПЕТКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР КЪНЧЕВ ТАНЯ ДАМЯНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ТОДОР ПЕТКОВ по административно дело № 5882 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба на „Бългериан Акустик Груп“ ЕООД, гр. Враца, представлявано от управителя Я. Касова чрез пълномощник адвокат П. Ангелова, срещу определение № 401 от 26.05.2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК – 269/2022 г.,э с което е оставено без уважение искането на „Бългериан Акустик Груп“ ЕООД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Поддържане на републиканските пътища на територията на Северозападен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, по обособени позиции, както следва: обособена позиция № 1 – ОПУ Видин; обособена позиция № 2 – ОПУ Враца; обособена позиция № 3 – ОПУ Монтана; обособена позиция № 4 – ОПУ Ловеч; обособена позиция № 5 – ОПУ Плевен“, открита с решение № F209955 от 31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет /УС/ на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с УИН в ЦАИС ЕОП 00044-2022-0033. В частната жалба е изразено несъгласие с констатациите и мотивите на КЗК, с които е отказано налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, защото са неоснователи и не почиват върху фактическите и правни обстоятелства. Счита, че в конкретния случай следва да се даде приоритет на провеждането на законосъобразна процедура за възлагането на обществената поръчка. При изложените твърдения се иска определението на Комисията да бъде отменено и да бъде наложена временна мярка „спиране на процедурата“. Ответната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомена по реда на чл. 232 от АПК, приложим на основание чл. 216а, ал. 3 от ЗОП, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 216а, ал. 1 от ЗОП за допустима, а разгледана по същество – за неоснователна по следните съображения: Производството пред Комисията е образувано по преписка № КЗК – 269/2022 г. във връзка с постъпила жалба с вх. № ВХР – 746/28.04.2022 г. от „Бългериан Акустик Груп“ ЕООД срещу решение № F209955 от 31.03.2022 г. на председателя на УС на АПИ за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Поддържане на републиканските пътища на територията на Северозападен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, по обособени позиции, както следва: обособена позиция № 1 – ОПУ Видин; обособена позиция № 2 – ОПУ Враца; обособена позиция № 3 – ОПУ Монтана; обособена позиция № 4 – ОПУ Ловеч; обособена позиция № 5 – ОПУ Плевен“. С жалбата, съдържаща доводи за незаконосъобразност на решението за откриване на процедурата, по реда на чл. 203, ал. 2 от ЗОП е направено особено искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, като са релевирани съображения в тази връзка. По направеното искане е постановено обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, жалбоподателят не е изложил обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, че интересите на страните и по-специално тези на жалбоподателя, ще бъдат увредени по начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. КЗК освен това е приела, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие, както върху възложителя, така и върху обществото. Този извод следва от специфичния предмет на обществената поръчка, свързан с предмета на дейност на възложителя, а именно поддържане на републиканските пътища на територията на Северозападен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, по пет обособени позиции. КЗК е приела, че спирането на процедурата би имало негативен ефект спрямо възложителя, тъй като неосъществяването на предмета на поръчката би довело до увреждане на неговия интерес и интересите на обществото. По тези и други съображения Комисията счела, че случаят попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, въз основа на което и оставила искането без уважение. Обжалваното определение е правилно. Не са налице релевираните в частната жалба отменителни основания. Производството по искане за налагане на временна мярка – спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка се развива само при подадена жалба срещу решение на възложителя с изключение на решението му за определяне на изпълнител. В случая е налице жалба срещу решение за откриване на възлагателна процедура, в която, наред с доводите за незаконосъобразност на това решение, е направено искане за налагане на временна мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от ЗОП по мотивирано искане на жалбоподателя КЗК може да наложи временна мярка – „спиране на процедурата“ за откриване на обществена поръчка. При произнасяне по искането Комисията преценява неблагоприятните последици от забавянето на процедурата и реалната опасност за сериозно увреждане на обществения интерес или на интересите на страните. Именно с оглед на така прогласените критерии за налагане на временна мярка, КЗК е приела, че предвид предмета на обществената поръчка приоритет следва да се даде на обществения интерес. В случая се касае за поддържане /текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републиканските пътища на територията на Северозападен район, стопанисвани от възложителя. Изводите на КЗК в обжалваното определение за наличието на предпоставките по чл. 204, ал. 2 от ЗОП и същевременно за наличие на предпоставките по ал. 3 на същия текст за отказ за налагане на исканата временна мярка, са в съответствие с изискванията на цитираните разпоредби и са обосновани. Съгласно разпоредбата на чл. 204 ал. 2 от ЗОП, КЗК се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства на страните. Законосъобразни и обосновани са правните изводи на Комисията по отношение на прилагането на разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП. Съобразно този текст временна мярка може да не се наложи, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. В случая Комисията е извършила прецизна преценка на възможността за налагане на временна мярка – спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка и правилно е установила, че същата би имала негативен ефект спрямо възложителя, тъй като няма да може да продължи процедурата за възлагане на обществена поръчка, което ще забави нейното реализиране и избор на изпълнител. КЗК мотивирано е приела, че мярката „спиране на процедурата“ не следва да бъде наложена, тъй като спирането би предизвикало значително по-големи вреди за засегнатите страни, вкл. възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й, които са единствено в интерес на жалбоподателя. Съставът споделя мотивите на КЗК, че спирането на процедурата препятства възможността на възложителя да изпълнява законоустановените си задължения по подобряване безопасността на движението по пътищата с цел опазване на здравето и живота на гражданите, както и осигуряването на безопасност за живота и здравето на пътуващите през републиканската пътна мрежа лица. Правилно е прието от КЗК, че превес следва да се даде на защитата на обществения интерес пред евентуалното увреждане на интереса на жалбоподателя. Изпълнението на предмета на обществената поръчка действително ще подобри и обезопаси пътната инфраструктура, както и ще позволи бърз и лесен достъп по републиканската пътна мрежа, което несъмнено има значение за регионалното развитие, икономиката, туризма и сигурността. А спирането на обществената поръчка, както правилно е преценено от Комисията, ще накърни не само интереса на възложителя, но и интереса на широк кръг лица, ползващи републиканската пътна мрежа, тоест обществения интерес. Представените за първи път с частната жалба писмени доказателства не опровергават изводите на КЗК, съдържащи се в мотивите на обжалваното определение, които съставът намира за правилни и обосновани. Още повече, че с определението е съобразена и нормата на чл. 112, ал. 8 от ЗОП, според която възложителят няма право да сключи договор с избрания за изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата. Поради което дори процедурата да не бъде спряна и да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени в максимална степен до решаването на спора по същество. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а определението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претендираните от частния жалбоподател разноски не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 236 и във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 401 от 26.05.2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК – 269/2022 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА