Определение · № 7226/2022 · дело 6744/2021

18 юли 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
7226
Година на номера
2022
Дело №
6744/2021

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 6744 / 2021 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7226 София, 18.07.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОРИСОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА МОТОВА СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЛЮБОМИРА МОТОВА по административно дело № 6744 / 2021 г. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от "Вабо 2008" ЕООД, със седалище в гр. София, представлявано от управителя А. Стоянова, срещу Решение № 441 ОТ 04.06.2021 г. на Министерски съвет на Република България МС за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати (САЩ) санкции на български лица. С депозираната жалба са развити доводи за нищожност поради липса на материална компетентност на издателя му, а алтернативно за незаконосъобразност на оспорения акт поради липса на форма (мотиви), допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. С т. IV от жалбата е заявено искане за отмяна действията на администрацията и ведомствата в Република България, извършени до датата на обжалване на процесното решение на Министерския съвет, след която дата се твърди, че изпълнението "безспорно трябва да спре" предвид суспензивния ефект на оспорването. По така формулираното искане, което сочи на претендирана защита по реда на чл. 250 от АПК, Върховният административен съд се е произнесъл с определение от 06.07.2021 г., като е прекратил производството по адм.д. № 6744/2021 г. в тази му част и е изпратил делото по подсъдност и компетентност на Административен съд – София град, ведно с надлежно заверено копие от жалбата, доказателствата и административната преписка. Жалбоподателят претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът - Министерски съвет на Република България, в писмен отговор чрез процесуалния си представител правен съветник Б. Джурин и в съдебно заседание чрез правен съветник В. Демирев, поддържа становище за недопустимост на жалбата, алтернативно за нейната неоснователност. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема жалбата за недопустима по следните съображения: Оспореното решение на МС има разпоредителна част в шест точки, както следва: 1. С т. 1 е създадена постоянна работна група с участието на представители на Министерството на външните работи, Министерството на финансите, Държавната агенция "Национална сигурност" и Националната агенция за приходите, която да изготви списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ. В три подточки са посочени асоциираните лица, които следва да бъдат включени в него, а именно: a) всички физически лица и юридически лица, притежавани, контролирани или управлявани през последните пет години от лицата, включени в списъка на OFAC; б) всички съдружници, акционери, управители и членове на органи за управление и контрол на юридическите лица по буква „а“, включени към момента и за последните 5 години; в) всички физически лица и юридически лица, допълнени по реда на т. 4. 2. С т. 2 от решението е предвидено поименният състав на работната група да се определи със заповед на министъра на финансите по предложение, направено в еднодневен срок от ръководителите на ведомствата по т. 1 от решението. 3. С т. 3 е възложено списъкът да се публикува и поддържа на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите. 4. С т. 4 от решението е възложено на Държавната агенция "Национална сигурност" и Националната агенция за приходите да предприемат постоянни мерки за установяване степента на свързаност на лица с лицата от списъка по т. 1 и да предлагат на постоянната работна група допълване на списъка в случай, че се установи свързаност или изключване от списъка на лица в случай, че свързаността е прекратена. 5. С т. 5 е определен министърът на финансите да наблюдава дейността на работната група по т. 1 и да отговаря за резултатите от нейната работа пред правителството. 6. С т. 6 от решението се възлага на министрите и другите органи на изпълнителната власт да предприемат незабавни мерки с цел администрациите и ведомствата, държавните и общинските предприятия, търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала и дружествата, които те контролират, както и други лица, които упражняват правата на държавата, да прекратят отношенията си с лицата от списъка по т. 1 и да не влизат в нови взаимоотношения. Обжалваното решение на Министерския съвет е вътрешноведомствен акт от категорията на посочените в чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. В частта по т. 2, т. 4 и т. 5 решението създава права и задължения само за органи и организации, подчинени на издателя на акта, поради което и предвид чл. 2, ал. 2, т. 3, предл. първо от АПК остава извън приложното поле на кодекса и съдебен контрол е недопустим. Наличието на административен акт по смисъла на чл. 21, чл. 65 и чл. 75 от АПК е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на право на оспорване пред съд, а липсата му е основание за прекратяване на делото, по отношение посочената част от оспорения акт, при наличие на основанието по чл. 159, т. 1 от АПК. В частта по т. 1, т. 3 и т. 6 решението на Министерския съвет, макар да представлява вътрешноведомствен акт засяга права, свободи и законни интереси за лицата от списъка по т. 1 поради включването им в този списък в изпълнение на решението, публикуването и поддържането на списъка на интернет страниците по т. 3, задължаването на субектите по т. 6 да предприемат мерките за прекратяване на отношенията и препятстването на нови отношения с лицата от списъка. Включването на дружеството – жалбоподател в списъка на асоциирани лица по смисъла на т.1, буква „а“ от Решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерски съвет под № 54, съответно като подлежащо на рестриктивни мерки по OFAC, води до засягане на негови права и законни интереси поради предвидените забрани в т. 6 на решението. По този начин попадането на определено лице в изготвения от помощния орган списък по т. 1 от Решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерски съвет влече негативни правни и финансови последици свързани с взаимоотношенията му с администрацията на Република България, посочените в т. 6 на решението предприятия, дружества и всички лица, които упражняват правата на държавата. Изложеното обосновава правния интерес от търсената съдебна защита, макар списъкът да е изготвен от помощен орган и в изпълнение на акта на Министерския съвет. С решение № 5292/01.06.2022 г., постановено по адм. дело № 2168/2022 г. по описа на ВАС, Петчленен състав на I колегия, е оставено в сила решение № 1007/03.02.2022 г., постановено по адм. дело № 8112/2021 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение, в частта, с която по жалба на физическо лице е обявена нищожността на Решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица в т. 1, т. 3 и т. 6. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК решението има сила за страните по делото, а когато оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Силата на пресъдено нещо означава непререшаемост на спора, т. е. нито същият съд, нито друг съд не може да се произнася и да решава втори път спорния въпрос между страните по делото, докато действието на отменителното или изменително решение по отношение на всички означава задължителност на самото правно действие на съдебното решение като държавен акт и определя до кого се отнася тази задължителност. С отмяната на административен акт се отнема правнозадължителната сила на административния акт, неговите правни последици се заличават от момента на издаването му, като това има действие по отношение на всички и означава, че администрацията не трябва да прилага отменения административен акт. С обявяването на административен акт за нищожен се приема, че правното положение не се е променяло с издаването на този административен акт и поради това няма основание да се търси защита пред съд, за да бъде отново обявена нищожността по жалба на друг правен субект. Предвид целта на законовата разпоредба, следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК обхваща и хипотезата, когато съдът обявява нищожност на оспорен пред него административен акт, защото макар и да няма конститутивно действие, съдебното решение слага край на презумпцията за законосъобразност на издадения административен акт с установяване наличието на толкова тежък порок, който води до нищожност. Целта на търсената от настоящия жалбоподател е постигната с влязлото в сила решение № 1007/03.02.2022 г., постановено по адм. дело № 8112/2021 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение. При установена липса на компетентност на издателя на акта, решението на Министерския съвет в частта му т. 1, т. 3 и т. 6 не поражда права и задължения за преките му адресати, а това изключва възможността за засягане на правната сфера на жалбоподателя в настоящото съдебно производство. Липсва основание за осъществяване на действията по т. 1, 3 и 6 от решението, с които се създава възможност да се нарушават или застрашат права, свободи и законни интереси на лица извън администрацията. След образуване на съдебното производство е отпаднал предмета на защита, което е основание за прекратяване на делото. Предвид изложеното, следва да бъде постановено определение, с което се остави без разглеждане жалбата и се прекрати производството по делото. С оглед изхода на спора на жалбоподателя се дължат разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и по аргумент на противното от чл. 143, ал. 3 от АПК, тъй като ответника с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Същите са доказани по основание и размер и възлизат на 50 лева за платена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на "Вабо 2008" ЕООД срещу Решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерски съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица. ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 6744/2021 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение. ОСЪЖДА Министерския съвет на Република България да заплати на "Вабо 2008" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], разноски в размер на 50 (петдесет) лева. Определението може да се обжалва с частна жалба, в седемдневен срок от съобщаването му, пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ РУМЯНА БОРИСОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА /п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ

Други данни

В регистъра от
17.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026