Определение · № 7295/2022 · дело 6537/2022

По дело 6537 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7295 София, 19.07.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ АНАНИЕВА ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ по административно дело № 6537 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 216а от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по частна жалба, подадена от "Мултифорс А.С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез адвокат Д. Стоянова, срещу определение № 487 от 16.06.2022 г. по преписка № КЗК-346/2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Осигуряване на невъоръжена физическа охрана за обекти, управлявани от Изпълнителна агенция „Военни клубове и почивно дело“, по обособени позиции, открита с Решение № F223648/29.04.2022 г. на възложителя. В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно и необосновано. Иска се отмяната му и налагане на исканата временна мярка "спиране на процедурата". Ответната страна - Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, редовно уведомена по реда на чл. 232 от АПК , приложим на основание чл.216а, ал.3 от ЗОП, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 216а, ал. 1 от ЗОП . Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С определение № 487 от 16.06.2022 г. по преписка № КЗК-346/2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е оставено без уважение искането на "Мултифорс А.С.“ ЕООД за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Осигуряване на невъоръжена физическа охрана за обекти, управлявани от Изпълнителна агенция „Военни клубове и почивно дело“, по обособени позиции, открита с Решение № F223648/29.04.2022 г. на възложителя. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че жалбоподателят следва да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, които да налагат спиране на процедурата, като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. Прието е, че в случая "Мултифорс А.С.“ ЕООД не е изложило обосновани и относими мотиви и не са представени доказателства, от които да става ясно, че интересът на жалбоподателя или общественият интерес ще бъдат увредени по начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез спиране на процедурата. ( Правилно КЗК е приела, че евентуална незаконосъобразност на обжалваното решение не е достатъчно основание за обосноваване на извод, че интересите на жалбоподателя или на обществото като цяло ще бъдат накърнени от продължаване на процедурата. Към момента на произнасяне по искането за спиране на процедурата Комисията не следвало да се произнася по безспорен и категоричен начин относно извършени нарушения при издаването на обжалваното решение за откриването и. При извършената преценка на възможните последици от налагане на временната мярка е изведен извод, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие, изразяващо се в невъзможност да се обезпечи сигурността на възложителя и неговите служители по съответните обекти, както и на гостите в тях. Според КЗК спирането на процедурата би рефлектирало негативно върху интересите на обществото, доколкото забавянето ѝ би довело до отлагане във времето. Допълнителна гаранция за защита на интересите на жалбоподателя и потенциалните участници в нея е законовата забрана възложителят да сключи договор с избрания за изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата. Прието е също, че е налице и хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП. По тези съображения искането на жалбоподателя за налагане на временна мярка "спиране" е преценено като неоснователно и е оставено без уважение. Определението е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения. При произнасянето си КЗК е взела предвид разпоредбите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП , като е преценила възможните последици оглед интересите на участниците, възложителя и обществения интерес, и мотивирано е отказала налагането на временната мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от ЗОП , при произнасяне по искане за налагане на временна мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка, КЗК преценява възможните последици от налагане на мярката за всички интереси, които могат да се увредят въз основа на твърденията в жалбата, становището на възложителя и приложените от страните доказателства. В чл. 204, ал. 3 от ЗОП е регламентирано, че КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. В конкретния случай КЗК правилно е извършила дължимата преценка съобразно обстоятелствата по чл. 204, ал. 2 от ЗОП и възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, произтичащи от предмета на поръчката - осигуряване на невъоръжена физическа охрана за обекти, управлявани от Изпълнителна агенция „Военни клубове и почивно дело“. КЗК обосновано е приела, че мярката „спиране“ не следва да бъде наложена, тъй като би предизвикала значително по-големи вреди за засегнатите страни, вкл. за възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й, които са единствено в интерес на жалбоподателя. Възражението на жалбоподателя, че налагането на временна мярка следва от възможността да бъде увреден обществения интерес, основано на прогнозната стойност на обществената поръчка е неоснователно, тъй като разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от ЗОП не извежда такъв критерий. Жалбоподателят се позовава на извършени нарушения на ЗОП при издаване на атакувания акт на възложителя, относно които Комисията правилно е счела, че на този етап от производството е недопустимо да се произнесе и да предреши спора по същество, както и че в случая не може да се изведе обосновано заключение, доколко и в каква степен довършването на процедурата би накърнило интересите на жалбоподателя или на обществото като цяло. Твърдяното в частната жалба, че провеждането на процедурата няма да позволи на участниците да предложат ясни, ефективни и равнопоставени оферти е неоснователно, доколкото въведените от възложителя условия са еднакви за всички и не подлежат на разглеждане в настоящото производство. Не се споделя от съда оплакването в частната жалба, че неправилно е прието от КЗК в обжалваното определение, че спирането на процедурата би довело до невъзможност да се осигури сигурността на възложителя и неговите служители и гости, което се основава от жалбоподателя на невъзможността да се сключи договор с избрания изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата. Несъмнено налагането на временната мярка би забавило процедурата по избор на изпълнител, което е необосновано с оглед нейния характер. Обстоятелството, че дейността по обществената поръчка се осъществява и в момента не основава друг извод с оглед предмета и целите на закона. Комисията законосъобразно е отчела специфичния предмет на обществената поръчка, в резултат на което е извела вярно заключение, че спирането на процедурата ще се отрази отрицателно върху интересите на обществото, понеже забавянето ще доведе до необосновано отлагане във времето на сключването на договор за възлагане на обществената поръчка. Правилно е съобразена от КЗК императивната норма на чл. 112, ал. 8 ЗОП , че възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата. Правилен е извода на КЗК в обжалваното определение, основан на разпоредбата на чл. 204, ал. 4 ЗОП , според която произнасянето по искането за налагане на временната мярка, не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. Обжалваното определение е надлежно мотивирано, като в него е даден отговор на изложените от частния жалбоподател обстоятелства в искането му. Спрямо установените факти правилно са приложени относимите норми. По изложените доводи, настоящият съдебен състав счита, че определението на КЗК е правилно и при постановяването му не са допуснати визираните в частната жалба пороци, които да съставляват основания за неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 216а, ал. 1 от ЗОП , Върховният административен съд, състав на четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 487 от 16.06.2022 г. по преписка № КЗК-346/2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ