Определение · № 7357/2022 · дело 5099/2022

По дело 5099 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7357 София, 21.07.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ВАСИЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН ВЕСЕЛА НИКОЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВЕСЕЛА НИКОЛОВА по административно дело № 5099 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Медицински център „Епика“ ООД, чрез процесуален представител адв. Новиков, срещу Определение № 2709 от 04.04.2022 г., постановено по адм. дело № 3004/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против Заповед № РД-13-257/04.03.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа в частната жалба, че оспореното определение е неправилно, тъй като оспорената от него в първоинстанционното производство заповед има характер на индивидуален административен акт и засяга неговите права и законни интереси. Иска се отмяна на процесното определение. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, в писмен отговор по реда на чл. 232 от АПК оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение при извършената проверка на оспореното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд на основание чл. 159, т. 1, вр. чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК е оставил без разглеждане жалбата на Медицински център „Епика“ ООД против Заповед № РД-13-257/04.03.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и е прекратил производството по делото. Изложени са мотиви, че оспорената заповед не представлява административен акт, а е акт с вътрешноведомствен характер издадена на основание чл. 7б, ал. 1, т. 6 и т. 8 от Закона за лечебните заведения, в съответствие с които ИАМН проверява съответствието на структурата, управлението, дейността и организацията на медицинската помощ в лечебните заведения с изискванията на този закон, Закона за здравето, Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане, както и спазването на утвърдените медицински стандарти в лечебните заведения, като в правомощията на изпълнителния директор е да издаде заповед за определяне на комисии за осъществяване на контролната дейност на агенцията – чл. 5, т. 15 от Устройствения правилник на ИАМН. Определението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената пред административния съд Заповед № РД-13-257/04.03.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е определена комисия, която да извърши извънредна проверка на МЦ „Епика“ във връзка със структурата, управлението, дейността и организацията на медицинската помощ в съответствие с изискванията на Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане, както и спазването на изискванията на Медицински стандарт „Съдова хирургия“, утвърден с Наредба № 4 от 31.12.2020 г. Заповедта е издадена на основание чл. 7б, ал. 1, т. 6 т. 8 от ЗЛЗ, чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 26.03.2019 г. за условията и реда за извършване на проверки от ИАМН, във вр. с чл. 5, т. 13 и т. 15 от Устройствения правилник на ИАМН, като е определен и период на извършване на проверката. Видно от съдържанието на заповедта тя представлява вътрешноведомствен акт с организационен характер, насочен към структурите на лечебното заведение, с който не се установяват права и задължения или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на определени граждани и организации или на неопределен брой лица. Разграничителният критерий в този случай е приложното поле и сферата на действие на административния акт. Тези актове остават извън кръга на съдебно обжалваемите актове, не поради вида си, а защото липсва едно от конституционните условия на чл. 120, ал. 2 от Конституцията - да са нарушени или застрашени права или законни интереси на граждани и/или юридически лица. В конкретния случай липсват предпоставките, обуславящи правото на оспорване на акта по чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, не е приложима хипотезата на общата клауза за обжалваемост на актовете по чл. 120 от Конституцията на Република България, нито е налице хипотезата по т. 6 от мотивите на Решение № 21/26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. на Конституционния съд, когато вътрешнослужебните актове проявяват своето действие спрямо граждани и юридически лица. Въведеният план за действие не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК и подадената жалба правилно е преценена от административния съд като процесуално недопустима. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 236 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 2709 от 04.04.2022 г., постановено по адм. дело № 3004/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА