Определение · № 7499/2022 · дело 6750/2021

По дело 6750 / 2021 Следващ акт Следващ акт Определение: 11790 / 19.12.2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7499 София, 29.07.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ ПОЛИНА БОГДАНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ПОЛИНА БОГДАНОВА по административно дело № 6750 / 2021 г. Образувано е по жалба на „Вабо-2005“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица]срещу Решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет (МС) на Република България (РБ) за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица. Жалбоподателят обосновава нищожност на акта на МС поради липсва материална компетентност на издателя да издава актове с предмета на оспорвания, предвид че актът на Министерството на финансите на САЩ, в изпълнение на което е издадено решението на МС на РБ, няма екстериториално действие и не поражда последици за българския правопорядък, а МС не разполага с правомощие да приема актове в тази връзка. Сочи още, че акта е издаден при пълна липса на правно основание за издаването му, предвид че посочените такива –чл. 105, ал.1 от Конституцията на Република България, чл. 7, ал.1 и3, чл. 8, ал.1 и 3 и чл. 24 от Устройствения правилник на МС и неговата администрация въобще не са материално правни и несъдържат предпоставки за прилагане на мерки, водещи до прекратяване на съществуващи правоотношения и забрана за влизане в нови на публично правни субекти с частно правни субекти. Счита, че оспорваното решение е издадено и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, заложени в чл. 35 и чл.36 от Устройствения правилник на МС и неговата администрация. Аргументира и немотивираност и недостатъчно ясно изписване на диспозитивната му част, което създава съмнение относно дължимите действия от адресатите. Иска от съда Решение № 441 от 04.06.2021 г. на МС да бъде обявено за нищожно изцяло, алтернативно да бъде отменено като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в частта касаеща „Вабо-2005“ ЕООД ( № 60 от списъка, неразделна част от решението). Ответникът – МС на РБ, със седалище в гр. София, общ. "Столична", бул. "Дондуков" № 1, чрез процесуален представител – В. Демирев, "правен съветник" в Дирекция "Правна" в МС, изразява становище за недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес от оспорването и липса на годен административен акт, а в условията на алтернативност – и неоснователност на същата, поради наличие на всички предпоставки за законосъобразност на атакуваното волеизявление. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално недопустима по следните съображения: На основание Указ 13818, допълващ и прилагащ Глобалния закон "Магнитски", Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAK) на МФ на САЩ на 02.06.2021 г. санкционира три български лица, мотивирайки се със значителната им роля в корупцията в България, както и техните мрежи, обхващащи 64 организации. В отговор на предприетите от САЩ санкционни мерки, на 04.06.2021 г. МС приема обжалваното решение, с което разширява обсега на действието им от гледна точка на кръга засегнати лица, като в т. 6 предвижда и допълнителни принудителни административни мерки на национално ниво. Оспорваното Решение № 441/04.06.2021 г. на МС на РБ е прието на основание чл. 105, ал. 1 КРБ и чл. 7, ал. 1 и ал. 3, чл. 8, ал. 1 и ал. 3 и чл. 24 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (Устройствения правилник на МС), и съдържа разпоредителна част в шест точки, както следва: 1) по т. 1 се създава постоянна работна група с участието на представители на Министерството на външните работи, Министерството на финансите, Държавната агенция "Национална сигурност" и Националната агенция за приходите, която да изготви списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ. В три подточки са посочени асоциираните лица, които следва да бъдат включени в него, а именно: а) всички физически и юридически лица, притежавани, контролирани или управлявани през последните пет години от лицата, включени в списъка на OFAC; б) всички съдружници, акционери, управители и членове на органи за управление и контрол на юридическите лица по буква "а", включени към момента и за последните 5 години, и в) всички физически лица и юридически лица, допълнени по реда на т. 4; 2) по т. 2 от решението е предвидено поименният състав на работната група да се определи със заповед на министъра на финансите по предложение, направено в еднодневен срок от ръководителите на ведомствата по т. 1 от решението; 3) по т. 3 е възложено списъкът да се публикува и поддържа на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите; 4) по т. 4 е възложено на Държавната агенция "Национална сигурност" и Националната агенция за приходите да предприемат постоянни мерки за установяване степента на свързаност на лица с лицата от списъка по т. 1 и да предлагат на постоянната работна група допълване на списъка в случай, че се установи свързаност или изключване от списъка на лица в случай, че свързаността е прекратена; 5) по т. 5 е определен министърът на финансите да наблюдава дейността на работната група по т. 1 и да отговаря за резултатите от нейната работа пред правителството; 6) по т. 6 се възлага на министрите и другите органи на изпълнителната власт да предприемат незабавни мерки с цел администрациите и ведомствата, държавните и общинските предприятия, търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала и дружествата, които те контролират, както и други лица, които упражняват правата на държавата, да прекратят отношенията си с лицата от списъка по т. 1 и да не влизат в нови взаимоотношения. Настоящият съд счита, че в частта по т. 2, т. 4 и т. 5 оспорваното решение на МС има организационно-оперативен характер, предвид че негов предмет е сформирането на постоянна работна група с представители от посочените министерства (МВР и МФ) и агенции (ДАНС и НАП). Посочените части от решението създават задължения за държавни органи в системата на изпълнителната власт, на които е възложено предприемането на незабавни мерки и действия във връзка с установяване на лицата, които попадат или биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAK) на МФ на САЩ. Следователно, негов пряк адресат са подчинени на издателя му органи, предвид правомощията на МС по общо ръководство на държавната администрация – чл. 105, ал. 2 КРБ. Анализът на волеизявлението на МС, в останалите си части от решението води до извод, че с тях се засяга права, свободи и законни интереси на граждани и юридически лица, т.к. определя общо и абстрактно лицата, попадащи в обхвата на разпоредените мерки, съдържанието на последните и отговорните за прилагането им органи и институции (т. 1, б. "а", "б" и "в"). Решението определя неперсонифицирано, физическите и юридическите лица, които да бъдат включени в публично оповестен списък на лицата, които попадат или биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAK) на МФ на САЩ, от една страна, и от друга - конкретните неблагоприятни последици за тези лица – прекратяване на отношенията с тях от администрации, ведомства, държавни и общински предприятия и др. и забрана за влизане в нови взаимоотношения, решението на МС в останалите му части несъмнено застрашава правната сфера на гражданите и организациите от процесния списък. В последния са индивидуализирани поименно лицата, засегнати от последиците на акт, като включването на отделните лица в списъка следва пряко по силата на оспорваното волеизявление на МС. Решението на МС има самостоятелно правно битие и правно значение, той е първоизточникът на засягането на права и законни интереси на лицата по т. 1, б. "а", "б" и "в", независимо от правната квалификация на последващите издаването на обжалваното решение действия и актове на други органи. Правното му действие не се ограничава до вътрешноведомствените граници, а навлиза и в правната сфера на посочените в него граждани и юридически лица. Налага се извод, че решението на МС има две групи адресати: 1. държавни и общински органи, администрации, ведомства и предприятия, търговски дружества с държавно и общинско участие и други лица, в които държавата упражнява права – съответно адресати на задължението за съставяне на списък и за прилагане на мерките по прекратяване на отношенията с лицата от този списък и 2. физически и юридически лица – адресати на неблагоприятните последици. Решението на МС е насочено към постигането на резултат (неблагоприятен според жалбоподателя) към лицата по т. 1, б. "а", "б" и "в", а останалите адресати (от първата група) следва да осигурят правният инструмент, механизмът, чрез който да бъде постигне този резултат. Следователно в частта по т. 2, т. 4 и т. 5 от Решение № 441/04.06.2021 г. има вътрешнослужебен характер и по аргумент от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК не подлежи на обжалване. С тази част от решението се създават права и задължения само за органи и организации, подчинени на издателя на акта. Разпоредителната власт по т. 2, както и тази по т. 5 е насочена към министъра на финансите, а тази по т. 4 – към Държавната агенция "Национална сигурност" и Националната агенция за приходите. Посочените субекти са част от изпълнителната власт на РБ, която се ръководи функционално точно от МС. С оглед изложеното жалбата срещу т. 2, т. 4 и т. 5 от Решение № 441/04.06.2021 г. е подадена срещу неподлежащ на обжалване акт. Налице са предпоставките на чл. 159, т. 1 АПК за оставяне жалбата в тази й част без разглеждане и прекратяване на производството. Решение № 441/04.06.2021 г. в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6, подлежи на обжалване, но и в тази част жалбата е недопустима за разглеждане поради отпаднал правен интерес от оспорването. На настоящият съд е служебно известно, а представлява и общественоизвестен факт, че с Решение № 5292/1.06.2022 г., постановено по адм. дело № 2168/ 2022 г. по описа на Върховния административен съд, I колегия, петчленен състав, е оставено в сила Решение № 1007/03.02.2022 г., постановено по адм. дело № 8112/2021 г. по описа на Върховния административен съд, IV о., в частта, с която е прогласена нищожността на Решение № 441/04.06.2021 г. на МС на РБ за предприемане на действия във връзка с наложените от САЩ санкции на български лица, а именно – в частта по т. 1, т. 3 и т. 6. Следователно предметът на съдебен контрол по настоящата жалба, в допустимата й част - Решение № 441/04.06.2021 г. в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6, вече е прогласено за нищожно с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. първо АПК съдебното решение има действие за страните по делото. В качеството си на ответник по адм. дело № 8112/2021 г., респ. касатор по адм. дело № 2168/2022 г. и двете по описа на Върховния административен съд, МС на РБ е обвързан от разпореденото с цитираните актове по отношение на неговото Решение № 441/04.06.2021 г. правно положение. Установената недействителност на решението в частта по т. 1, т. 3 и т. 6, разчетена през призмата на съдържанието, което носи разпоредителният диспозитив в тях означава, че окончателно е отменено волеизявлението за създаване на работна група, която да изготви и поддържа списък на асоциираните лица (т. 1), за публикуване на този списък на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите (т. 3), както и за предприемането на незабавни мерки с цел администрациите и ведомствата, държавните и общинските предприятия, търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала и дружествата, които те контролират, както и други лица, които упражняват правата на държавата, да прекратят отношенията си с лицата от списъка по т. 1 и да не влизат в нови взаимоотношения (т. 6). Именно тази юридическа сила на постановения правен резултат, и по-специално фактът, че същата обуславя отпаднало правомощие по съставяне, респ. изменение на посочените списъци, и липсващо в правния мир към настоящия момент задължение за публикуването им и за предприемане на незабавни мерки по т. 6 от решението, на практика прави търсената от жалбоподателя защита безпредметна. Правният интерес е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство и обуславя правото на оспорване на засегнатото от административния акт лице. Съдържанието на понятието „правен интерес“ е изяснено в административноправната теория и практика и представлява публично субективно потестативно право, осъществявано по съдебен ред, което принадлежи на граждани и юридически лица, чиито права и законни интереси са засегнати /нарушени или застрашени (вж.: Решение № 21/26.10.1995 г., постановено по тълк. дело № 18/1995 г. на Конституционния съд на РБ) със съответната проява на административна власт. Засягането следва да е пряк резултат от действието на административния акт, а отмяната на последния трябва пряко да води до удовлетворяване интереса на адресата. Безпротиворечиво се приема, че правен интерес е налице тогава, когато без обжалването жалбоподателят не би могъл да защити своите права или законни интереси, т.е. ако сезирането на съда е абсолютно необходим и единствен път за правна защита, чието неизползване би довело до неблагоприятни за адресата правни последици. ("Административнопроцесуален кодекс, Систематичен коментар, Проблеми на правоприлагането, Анализ на съдебната практика", изд. "Труд и право", гр. София, 2013 г., стр. 1088). Право да оспорят административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Неблагоприятните последици, на които се позовава оспорващият, произтичат именно от решението на МС. Без атакуваното волеизявление тези последици не биха настъпили. Следователно, съществува обективна връзка между застрашеното материално право и решението на МС. Обусловеността на засягането на жалбоподателя от разпореденото с акта на МС предпоставя допустимост на оспорването, респ. липсата или отпадане на това засягане преклудира възможността за съдебен контрол. Включването му в списъка на асоциираните лица по т. 1, б. "а" от акта установява наличие на активна процесуална легитимация за обжалването му към датата на сезиране на съда. Попадайки в тази категория юридически лица, дружеството несъмнено има качеството на негов адресат и атакуваното волеизявление е източникът на заявените в жалбата неблагоприятни последици. Твърдяното засягане на правната му сфера е пряк резултат от действието на процесното решение и настъпва по силата на оспорения акт, поради което за жалбоподателя е съществувал правен интерес от оспорването му. Доколкото обаче с влязъл в сила съдебен акт, по отношение на МС е препятствана възможността да изпълни Решение № 441/04.06.2021 г., а в този смисъл няма как да настъпят и евентуално следващите от предприетите мерки неблагоприятни последици от действията на посочените в т. 6 лица, е невъзможно да бъдат засегнати по какъвто и да е начин и правата на жалбоподателя. Следователно неговият се явява удовлетворен с посоченото съдебно решение, което валидно обвързва ответника в настоящото производство, а в този смисъл и отмяната на акта няма да породи различни правни последици от вече съществуващото правно положение, поради което е отпаднала необходимостта от осъществяването на търсената в настоящото производство съдебна защита. Липсата на процесуалната предпоставка – правен интерес, за съществуване на правото на оспорване, е пречка за разглеждането на образуваното дело по същество. Съдът е длъжен да следи служебно за наличието на посочената предпоставка при висящността на процеса, а при установяване на нейната липса или отпадане е длъжен да прекрати производството на основание чл. 159, т. 4 АПК като остави жалбата без разглеждане като недопустима. Водим от изложеното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Вабо-2005“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица]срещу Решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица. ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 6750 по описа на Върховния административен съд за 2021 година. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА