Определение · № 7624/2022 · дело 6852/2022

5 август 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
7624
Година на номера
2022
Дело №
6852/2022

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 6852 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7624 София, 05.08.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ДИМИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ЛИЛОВА ТАНЯ КОМСАЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията РУМЯНА ЛИЛОВА по административно дело № 6852 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 166, ал. 3, изр. второ АПК. Образувано е по частната жалба на "Фармпро" ООД, с [ЕИК], представлявано от неговия управител А. Ангелов, подадена чрез адв. Н. Вълков, срещу Определение № 5538 от 11.07.2022 г., постановено по адм. д. № 6299 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2022 г. С обжалваното определение е отхвърлено направеното от настоящия частен жалбоподател искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-449 от 31.05.2022 г., издадена от министъра на околната среда и водите. В частната жалба се поддържа становище за недопустимост, а при условията на евентуалност за неправилност на обжалваното определение. Релевират се доводи за постановяването му от съдебен състав на АССГ в нарушение на правилата на родовата подсъдност. По тази причина, доколкото оспорването на заповедта и искането за спиране на нейното изпълнение следва да се разгледат, според частния жалбоподател, от Върховния административен съд, се моли обезсилване на обжалваното определение като недопустимо. При условията на евентуалност се релевират доводи за неправилност на определението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (пълна липса на мотиви), поради допуснато нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. По подробно изложените в частната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното определение и решаване на въпроса по същество като бъде спряно изпълнението на Заповед № РД-449 от 31.05.2022 г., издадена от министъра на околната среда и водите. Претендира се присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Ответникът – министърът на околната среда и водите оспорва частната жалба в представен по делото писмен отговор. Изразява становище на нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Като се позовава на Решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по конституционно дело № 13 по описа на съда за 2017 г. твърди, че Заповед № РД-449 от 31.05.2022 г. не е от категорията актове, с които се упражняват конституционните правомощия на министъра на околната среда и водите по ръководство и осъществяване на държавното управление. Намира за неоснователни и релевираните доводи за неправилност на обжалваното определение. По подробно изложените в писмения отговор съображения иска оставянето му в сила. Моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия състав на шесто отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба, като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу определение, подлежащо на обжалване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 166, ал. 3, изр. второ АПК и от страна, имаща правен интерес от оспорването, е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по изложените в нея съображения за неправилност на обжалваното определение. Съдебното производство по адм. д. № 6299 по описа на АССГ за 2022 г. е образувано по предявената от "Фармпро" ООД жалба срещу Заповед № РД-449 от 31.05.2022 г., издадена от министъра на околната среда и водите. С нея, на основание чл. 67, ал. 4, т. 2 и чл. 115, ал. 1, т. 14 ЗБР, е забранен вносът и развъждането на американска норка (визон) на територията на Република България. Инкорпорирано в жалбата на "Фармпро" ООД срещу заповедта се съдържа направено особено искане за спиране на изпълнението на оспорената заповед. За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на АССГ е приел искането за допустимо, но по същество за неоснователно. Направил извод, че съдържанието и разпоредителната част на оспорената заповед я определят като общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, поради което оспорването й по съдебен ред се осъществява по правилата на Раздел ІІ на Глава десета от АПК. За относими към направеното искане за спиране на изпълнението приел, че са разпоредбите на чл. 180, ал. 1 АПК и чл. 166, ал. 2 и 3 АПК. Съобразил, че в случая искането е обосновано с настъпването на значителни и трудно поправими вреди за търговското дружество, изразяващи се във финансови загуби, пропуснати ползи, загуба на работни места, загуба на постигнатото вследствие на дългогодишна селекция качество на добиваната продукция и прекратяване на дейността на дружеството, за което към жалбата са приложени доказателства. Въз основа на тях тричленният състав на АССГ направил извод, че изтъкнатите от „Фармпро“ ООД обстоятелства не оборват презумпцията, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение защитава държавния и обществения интерес. При преценка на баланса между евентуално накърняване на имуществените интереси на дружеството и тези, които са охранени от предварителното изпълнение на оспорения общ административен акт, съдът приел, че превес следва да бъде даден на защитения от закона интерес по опазване на дивата природа, съществуването на местни видове от дивата флора, фауна и микота, съобразно целта определена в чл. 67, ал. 4, т. 2 ЗБР. Съобразил, че частният интерес на дружеството е обоснован единствено от икономически показатели, но взел становище, че като такъв той не може да се противопостави на обществения интерес, за защитата на който е предвидено предварителното изпълнение. Счел, че твърдените вреди са обичайна последица от прилагане на решението, а не вреди, които се характеризират с изключителност или значителност по смисъла на закона, като вероятността от настъпването на такива не е доказана. В този смисъл приел, че тези вреди не са от естество да преодолеят съображенията за защита на обществения интерес. Изложил аргументи, че финансовите загуби могат да бъдат репарирани чрез съответно обезщетение при евентуална последваща отмяна на оспореното решение в отделно исково производство (чл. 203 и сл. АПК). По отношение на твърдените вреди, изразяващи се в загуба на работни места, загуба на постигнатото вследствие на дългогодишна селекция качество на добиваната продукция и прекратяване на дейността на дружеството посочил, че липсват доказателства, обосноваващи извод за реалното им и неотменимо настъпване. По изложените в определението мотиви, тричленният състав на АССГ направил извод, че спрямо „Фармпро“ ООД не е налице особено важен интерес с интензитет по-голям или равен на интензитета на защитения обществен интерес, от категорията на визираните в чл. 180, ал. 2, във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК, който може да бъде противопоставен на предварителното изпълнение на оспорения общ административен акт. По тези причини отхвърлил искането. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Неоснователни са направените в частната жалба оплаквания за недопустимост на определението, предмет на инстанционен контрол, като постановено в нарушение на правилата на родовата подсъдност. Необосновано на съдържанието на заповедта, основанията за издаването й и разпоредените с нея правни последици, частният жалбоподател поддържа становище, че тя съставлява акт по чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред Върховния административен съд като първа инстанция. В тази връзка съвсем оправдано в контекста на приетото от Конституционния съд на Република България в Решение № 8 от 23.04.2018 г., постановено по конст. д. № 13 от 2017 г., се възразява от министъра на околната среда и водите в писмения отговор на частната жалба, че с оспорената заповед не се упражняват конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Съгласно приетото в мотивите на посоченото решение в кръга на актовете по чл. 125, ал. 2, предл. първо от Конституцията на Република България се включват тези актове, които притежават белезите на административни актове и които са издадени от Министерския съвет и от министрите в изпълнение на функциите и правомощията им по ръководството и осъществяването на управлението на държавната власт. Според посоченото пак там, това „не са обикновени административни актове“, а са такива, които представляват „израз на политическите им концепции за управление“. Издават се при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционноустановените им правомощия по ръководството на държавното управление. Ето защо и доколкото оспорената заповед не съставлява по характера си такова волеизявление, правилно тричленният състав на АССГ е пристъпил към разглеждане на искането и в този смисъл е постановил допустим съдебен акт. Неоснователни са и оплакванията, че обжалваното определение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в пълна липса на мотиви. Макар действително изложените от тричленния състав на АССГ съображения, с които е мотивиран обективирният в определението правен резултат да са твърде лаконични на фона на подробно обоснованото искане и многобройните доказателства, които са представени, волята на съда е ясно изразена и разбирема. Пестеливостта на изложението от фактическа страна е предпоставена от разбирането на съда, че „Частният интерес на дружеството, обоснован единствено от икономически показатели не може да се противопостави на обществения интерес за защитата на който е предвидено предварителното изпълнение. … Вредите на се от естество да преодолеят съображенията за защита на обществения интерес“ – несподелима от настоящия състав теза по съображения, изложени по-долу в това определение. От правна страна актът е мотивиран в достатъчна степен, което дава основание това възражение на частния жалбоподател също да не бъде уважено. Останалите възражения за неправилност на обжалваното определение, направени от частния жалбоподател са основателни. Оспорената от „Фармпро“ ООД заповед, издадена от министъра на околната среда и водите, видно от нейното съдържание и разпоредителна част, разкрива белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Съобразно препращащата разпоредба на чл. 180, ал. 2 АПК, основанията за спиране на предварително изпълнение на общ административен акт са тези, предвидени с разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК - когато предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Само при преценка за наличие на тези основания съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение на общия административен акт. Искането за спиране на предварително изпълнение следва да е мотивирано с реалната възможност за настъпване на имуществена или неимуществена вреда за жалбоподателя, която при условията на алтернативност може да е значителна или трудно поправима. Във всички случаи интересът на жалбоподателя следва да е приоритетен и противопоставим на обществения интерес, възприет от законодателя с регламентираното в чл. 180, ал. 1 АПК изключение от принципа за суспензивния ефект на подадената жалба. Само при положителна преценка за доказано наличие на някоя от предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК съдът може да спре изпълнението на невлезлия в сила общ административен акт. В казуса съставът на АССГ се е произнесъл като е съобразил горното, но е направил необосновани изводи, които са в противоречие на материалния закон. Неправилно е прието в обжалваното определение, че не са налице предпоставките, които изисква приложимата разпоредба с оглед спиране на допуснатото предварително изпълнение на спорната заповед. Първоинстанционният съдебен състав без основание е изследвал дали изтъкнатите от „Фармпро“ ООД обстоятелства оборват или не „…презумпцията, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение защитава държавния и обществения интерес“. Във всеки случай при предвидено незабавно изпълнение на акта, вкл. предвид неговия характер, целта на законодателя е именно тази – да охрани наред с другото предвидено в закона и така посочените интереси. Фокусът на дължимата от съда проверка е друг – твърди ли се и установява ли се от доказателствата по делото, че предварителното изпълнение на акта би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Неправилна е и извършената преценка от първоинстанционния съд, че твърдените от „Фармпро“ ООД във вид на финансови загуби вреди не са от естество да бъдат противопоставени на защитения от закона обществен интерес, обичайна последица са от прилагане на заповедта и подлежат на репариране по реда на производството по обезщетение. Доколкото в казуса предварителното изпълнение на заповедта произтича не от отделно нарочно разпореждане на административния орган за допускането му, а следва ipso jure предвид характера на акта, жалбата срещу който няма суспензивен ефект, основателно частният жалбоподател твърди, че настъпването на твърдените значителни и трудно поправими вреди е негова последица. Действително, в случай на отмяна на оспорената заповед, за обезщетяването им е предвиден специален ред в производството по чл. 203 и сл. АПК и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Последното обаче не препятства правната възможност на засегнатия от предварителното изпълнение субект да поиска спиране на нейното изпълнение, като по този начин ще допринесе за препятстване/ограничаване настъпването на евентуалните вреди - обстоятелство от съществена значимост в производството по обезщетение. Доколкото в случая оспореният акт не е влязъл в сила, налице е потенциалната възможност той да причини вреди на адресата по причина, че предявеното оспорване няма суспензивно действие (чл. 180, ал. 1 АПК). В тази хипотеза, съгласно чл. 180, във вр. с чл.166, ал. 2 и 3 АПК, съдът може да спре изпълнението на административния акт, в случай че се докаже, че то може да причини на адресата значителни или трудно поправими вреди. В този смисъл, на основание направените твърдения, съдът дължи преценка дали предварителното изпълнение въздейства сериозно върху правната му сфера, съответно върху неговия икономически интерес, дали то не е прекомерно, дали не влияе по недопустим начин върху същността на правото, чиято защита се търси. Като съобрази представените към искането доказателства, направените в него твърдения, както и разпоредените правни последици със Заповед № РД-449 от 31.05.2022 г., издадена от министъра на околната среда и водите, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че релевираните от „Фармпро“ ООД и конкретизирани в искането по вид и размер имуществени вреди, в посочения значителен обем, са противопоставими на презумирания от законодателя обществен интерес. Въз основа на приобщените към искането доказателства може да се направи обоснования извод, че се установяват фактическите и правните основания за спиране на незабавното изпълнение на обжалваната заповед – налице е доказана реална възможност за настъпване на значителни имуществени вреди (индивидуализирани по вид и размер) за „Фармпро“ ООД, които са противопоставими на охраняваните с акта обществени интереси, възприети от законодателя с регламентираното в чл. 180, ал. 1 АПК изключение от принципа за суспензивния ефект на подадената жалба, а не както обратно е приел първоинстанционният съд. В този смисъл неоснователно в представения писмен отговор на частната жалба се поддържа становище, че частният интерес на дружеството, обоснован единствено с икономически показатели, не може да се противопостави на обществения интерес, за защитата на който е предвидено предварителното изпълнение. Съгласно разпоредителната част на оспорената заповед се забранява вносът и развъждането на американска норка (визон) на територията на Република България. Доколкото по делото няма спор, че разпореденото със заповедта пряко засяга дейността на частния жалбоподател, то с нейното издаване и прилагането й ще бъде препятствано осъществяване на тази дейност. От „Фармпро“ ООД са направени твърдения и са приложени доказателства за възможното настъпване на значителни имуществени вреди за периода до 2027 г., от които: пропуснати ползи за 2023 г. в размер на 6297772,60 лв. (във връзка с нереализиране на приходи по договор с „Кронос агро трейд“ ЕООД), нарастващи за периода до 2027 г. и финансови загуби в размер на 7540320,00 евро само за 2023 г. (евентуални неустойки по същия договор поради неизпълнение на задължения), а и за периода до 2027 г. в посочените в искането размери, както и за трудно поправими вреди – загуба на работни места, загуба на постигнатото следствие на дългогодишна селекция качество на добиваната продукция и вероятно прекратяване на дейността на дружеството. Представените към искането доказателства дават основание да се направи извод, че назначаването в дружеството на всички работници, които са обучени, дългогодишни негови кадри, е единствено във връзка с дейността по отглеждането на норки. Същото е относимо и към цялостната дейност на дружеството, което има един животновъден обект – този за отглеждане на норки, тъй като то няма да получава нова продукция от развъждане или внос на животни. Основателно също така „Фармпро“ ООД твърди, че доколкото наличните във фермата животни следва да бъдат умъртвени, постигнатото вследствие на дългогодишна селекция качество на продукцията ще бъде изгубено. Спирането на неговата дейност, както оправдано твърди частният жалбоподател, е възможно да доведе до прекратяване изплащането на трудовите възнаграждения на работниците, което предполага настъпването на вреди за тях и техните семейства, обусловени от неполучаване на възнагражденията. В допълнение, вероятно е пораждането на ситуация, в която дружеството ще бъде задължено за изплащането на обезщетения за престой и/или прекратяване на трудови правоотношения. Предвид изложеното, обратно на възприетото в обжалваното определение, при съобразяване на разпоредените с оспорената заповед правни последици, се налага извод за вероятното настъпване на значителни и трудно поправими вреди за „Фармпро“ ООД от предварителното изпълнение на заповедта. Основателно се поддържа становище от частния жалбоподател, че ако то не бъде спряно, дружеството със сигурност ще бъде лишено от възможността да увеличава своето имущество чрез раждане на нови животни и производство на ценни кожи, като същевременно ще възникнат задължения за заплащане на неустойки в значителни размери. Последните сами по себе си е вероятно да доведат до поставяне на дружеството в състояние, което да доведе до откриване на производство по несъстоятелност. Следователно, по отношение на „Фармпро“ ООД е осъществена хипотезата на чл. 180, ал. 2, във вр. с чл. 166, ал. 2 АПК. Дружеството се е справило с тежестта да установи и докаже наличието на условията за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Доказаният икономически неблагоприятен за това дружество резултат (вреди) и останалите неблагоприятни последици, които по съществото си представляват значителни и трудно поправими вреди, са противопоставими на защитения обществен интерес, който е целен от законодателя. Спирането на изпълнението на заповедта няма да накърни обществения интерес в степен, съпоставима с вредите, които ще настъпят за „Фармпро“ ООД в случай, че незабавното изпълнение на заповедта не бъде спряно. В отговор на направеното възражение още в придружителното жалбата писмо, с което тя е изпратена в АССГ за липса на твърдения и на ангажирани доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, настоящият състав споделя разбирането, че това изискване е неприложимо в случаите на допуснато по силата на закона предварително изпълнение (в този смисъл вж.: Определение № 5604 от 9.06.2022 г., постановено по адм. д. № 4593/2022 г. и Определение № 4526 от 12.05.2022 г., постановено по адм. д. № 3599/2022 г. и двете на Върховния административен съд). Останалите оплаквания в частната жалба касаят спора по същество, поради което не следва да се обсъждат в контекста на предмета на настоящото частно производство. Ето защо, като е приел, че не са налице предпоставките за спиране на незабавното изпълнение на заповедта, тричленният състав на АССГ неправилно и необосновано на доказателствата, приложени към искането за спиране, е постановил обжалваното определение. Тъй като преценката на настоящия състав на Върховния административен съд по същество е, че са налице законовите критерии, при които действието на оспорената заповед може да бъде суспендирано, съдебният акт, предмет на инстанционен контрол следва да се отмени, като вместо него следва да се постанови определение, с което да се спре предварителното изпълнение на Заповед № РД-449 от 31.05.2022 г., издадена от министъра на околната среда и водите, до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по оспорването й, предявено от "Фармпро" ООД, по което е образувано адм. д. № 6299 по описа на АССГ за 2022 г. Предвид изхода на спора, основателно се явява своевременно направеното от „Фармпро“ ООД искане за присъждане на сторените разноски за производството пред Върховния административен съд. Такива му се следват в доказания размер от 150,00 лв. за внесената държавна такса. Предвид изложеното и на основание чл. 166, ал. 3, изр. второ и чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, чл. 222, ал. 1 и чл. 235 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ Определение № 5538 от 11.07.2022 г., постановено по адм. д. № 6299 по описа на Административен съд София - град за 2022 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: СПИРА предварителното изпълнение на Заповед № РД-449 от 31.05.2022 г., издадена от министъра на околната среда и водите, до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по оспорването й, предявено от "Фармпро" ООД, с [ЕИК], по което е образувано адм. д. № 6299 по описа на Административен съд София - град за 2022 г. ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на „Фармпро“ ООД, с [ЕИК] сума в размер на 150,00 (сто и петдесет) лв. за разноски за държавна такса за производството пред Върховния административен съд. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА /п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА

Други данни

В регистъра от
17.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026