Определение · № 7810/2022 · дело 7572/2022

По дело 7572 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7810 София, 31.08.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СИБИЛА СИМЕОНОВА ПОЛИНА ЯКИМОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ПОЛИНА ЯКИМОВА по административно дело № 7572 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на „Брадърс билдинг“ ООД, [ЕИК], гр. Варна, ул. Константин Доганов № 27, подадена чрез пълномощника адв. Владов, срещу Определение №2223/26.07.2022 г., постановено от Административен съд Варна по адм. дело №1541 по описа за 2022 г. в частта му, с която е оставено без уважение искането на дружеството за спиране на разпореденото по силата на чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ предварително изпълнение на Заповед №90/01.06.2022 г., издадена от кмета на район „Одесос“, Община Варна. С доводи за неправилност на определението частният жалбоподател претендира неговата отмяна и спиране на изпълнението на оспорения административен акт. Ответникът по частната жалба – кметът на район „Одесос“, Община Варна, не ангажира становище по нея. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК срещу определение, подлежащо на обжалване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 166, ал. 3 вр. ал. 4 АПК, от страна, имаща правен интерес от оспорването, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Съдебното производство пред Административен съд Варна е образувано по жалбата на “Брадърс билдинг“ ООД срещу Заповед №90/01.06.2022 г., издадена от кмета на район „Одесос“ – Община Варна, с която на основание чл. 196, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 195, ал. 6 ЗУТ е разпоредено да се премахне собственият на дружеството самостоятелен обект с идентификатор 10135.1.305.5.2, намиращ се в имот с административен адрес гр. Варна, ул. „Веслец“ №45. С оспорването е съединено искане за спиране на допуснатото по силата на чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ предварително изпълнение на административния акт. Административният съд е приел искането за допустимо и след като е обсъдил представените в негова подкрепа писмени доказателства – Заявление рег. №АУ052652ВН/03.06.2022 г., с което главният архитект на Община Варна е уведомен за изпълнението на издадената 14 години по-рано Заповед №2610/29.07.2008 г., с която на „Брадърс билдиг“ ООД на основание чл. 196, ал. 3 ЗУТ е наредено да извърши ремонт на покрива, премахване на фронтона и обезопасяване на сградата на ул. „Веслец“ №45; работни проекти – архитектурна и конструктивна част, съгласувани на 10.06.2022 г. и одобрени от главния архитект на Община Варна за ремонт на покрива на жилищната сграда в УПИ IX-1 в кв.156а, 11-ти микрорайон с административен адрес ул. „Веслец“ №45, е обосновал извод за неговата неоснователност. Позовал се е на съобразителната част на оспорения акт, сочеща, че сградата е естествено износена, опасна за живота и здравето на гражданите, негодна е за използване и е застрашена от самострутване. Фактическото й описание не се отнася само до компрометиране на нейната покривна конструкция, а и до установеното при обследването й цялостно лошо състояние, включително липса на мазилки, инсталации, значителна пукнатина в североизточната й стена. Нещо повече - според обяснителната записка към проект част Конструктивна е възможно извършването на замяна на компрометирани носещи елементи на дървената покривна конструкция, което означава извършване на основен ремонт на покрива по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ, представляващо строеж по § 5, т. 38 ЗУТ, за който по силата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ се изисква разрешение за строеж, каквото от дружеството не се представя. По тези съображения съдът приема, че вредата, която би била причинена на дружеството от предварителното изпълнение на заповедта не би била по своите последици значителна или трудно поправима в сравнение с тази, която би настъпила в резултат на цялостното лошо състояние на сградата, обективирано в издадената 14 години по-рано Заповед №2610/29.07.2008 г. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. В хипотезата, когато законодателят е допуснал предварително изпълнение на един индивидуален административен акт, съдът може да спре предварителното изпълнение само когато по делото е доказано, че самото предварително изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде причинена само от нови факти и обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Законът не изисква да се установи, че публичният интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение, е по-малко значим от личния интерес на оспорващия. Какви са били мотивите на законодателя за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. С оглед на това дали те са или не са били някоя от целите по чл. 60, ал. 1 АПК, е без правно значение за преценката на основателността на искането. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК изисква да се провери дали поради настъпили нови факти и обстоятелства предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, дали няма да премине рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси. В случая жалбоподателят аргументира особеното си искане за спиране на предварителното изпълнение на акта с твърдение за новонастъпили факти: съгласуване и одобряване на работни проекти за ремонт на покрива на сградата, разпореден с административен акт, предхождащ с 14 години разглеждания. Но цялостното състояние на сградата е документирано в Констативен протокол от оглед с дата 09.07.2021 г., съставен от служители към общинската администрация, представляващ официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и ползващ с материална доказателствена сила за удостоверените с него факти. Описаното в протокола компрометирано състояние на сградата в нейната цялост обуславя обосноваността на заключението, че тя застрашава живота и здравето на гражданите. Противопоставими на този обществен интерес от незабавното изпълнение на административния акт значителни или трудно поправими вреди - чл. 166, ал. 2 АПК, оспорващият не е доказал, нито е релевирал твърдения, позволяващи евентуалната им индивидуализация по вид и размер. Затова и разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта правилно е потвърдено от съда като материално законосъобразно. Предвид изложеното настоящият касационен състав приема, че определението на Административен съд Варна в обжалваната част е правилно постановено в съответствие с нормите на чл. 166 АПК и следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение №2223/26.07.2022 г., постановено от Административен съд Варна по адм. дело №1541 по описа за 2022 г. в обжалваната част. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА /п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА