Определение · № 7811/2022 · дело 7573/2022

По дело 7573 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7811 София, 01.09.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СИБИЛА СИМЕОНОВА ПОЛИНА ЯКИМОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ПОЛИНА ЯКИМОВА по административно дело № 7573 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на „Гери енд Ко“ ЕООД, [ЕИК], подадена чрез адв. Попов, срещу Определение №4357 от 31.05.2022 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело №8115 по описа за 2021 г., с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на допуснатото по силата на чл. 27, ал. 8 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) предварително изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №01-2600/5313#3/05.07.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В частната жалба са обективирани доводи за неправилност на определението на АССГ и се претендира неговата отмяна като бъде допуснато спиране на изпълнението на АУПДВ. Ответникът по частната жалба – заместник изпълнителният директор на ДФЗ, не ангажира становище по нея. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК срещу определение, подлежащо на обжалване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 166, ал. 3 вр. ал. 4 АПК, от страна, имаща правен интерес от оспорването, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Съдебното производство пред АССГ е образувано по жалбата на „Гери енд Ко“ ЕООД срещу АУПДВ №01-2600/5313#3/05.07.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 51048,22 лв., представляващо изплатена субсидия по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 г. – 2013 г., направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ за кампании 2012, 2013, 2014 и 2015 г. с лихва от датата на изтичане на срока за доброволно възстановяване. С молба вх.№7602 от 28.02.2022 г. по описа на АССГ, конкретизирана с молба вх. №15599/27.04.2022 г. жалбоподателят е поискал от съда да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения АУПДВ, аргументирайки се с висящност на образуваното въз основа на АУПДВ изпълнително дело №211102368/2021 г., по поето са извършени опис и оценка на недвижимости, чиято стойност надхвърля задължението на дружеството. Административният съд е приел, че искането не съдържа изложение на обстоятелства, които са достатъчни да обосноват извод за реална възможност от настъпване на трудно поправими или значителни вреди за адресата на акта от предварителното му изпълнение, а не са ангажирани и доказателства в тази насока. Обжалваното определение е правилно. На първо място следва да бъде посочено, че АУПДВ е издаден по реда на чл. 27 ЗПЗП и чл. 162 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно специалната разпоредба на чл. 27, ал. 8 ЗПЗП обжалването на издадените от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им. Независимо дали тази разпоредба е възпроизведена или не в АУПДВ, по силата ѝ, жалбата срещу АУПДВ няма суспензивен ефект и АУПДВ се явява годно изпълнително основание. Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 АПК - по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 АПК, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая разпоредбата на чл. 27 ЗПЗП не съдържа. За да са налице условията за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, в тежест на оспорващия е да установи предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, поради което същият следва да докаже наличието на значителна или трудно поправима вреда. Изречение последно от разпоредбата добавя допълнително условие, чието изискване за да се спре изпълнението е да е въз основа на нови обстоятелства. В разглеждания случай искането на „Гери енд Ко“ ЕООД за спиране изпълнението на оспорения административен акт пред административния съд е аргументирано единствено с наличието на висящо производство по принудително изпълнение, в рамките на което е извършен опис на две недвижимости – собственост на дружеството, чиято оценка надвишава значително установеното с АУПДВ задължение, без да са ангажирани доказателства за наличието на значителни или трудно поправими вреди. В този аспект доколкото свързаната с предварителното изпълнение на АУПДВ промяна в имуществото на адресата на акта е типичната, предвидима и дължима вреда, то твърденията във връзка с негативните последици, настъпили вследствие на принудителното изпълнение на акта, следва да са подкрепени с конкретни доказателства, за да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 166, ал. 2 АПК. Само от факта на образуване на изпълнително производство и извършване на опис на недвижимости не е достатъчно да се приеме, че е възможно да са настъпили негативни последици за земеделския стопанин. В практиката си ВАС нееднократно е посочвал, че наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства, които да обосновават твърденията за настъпване на вреди. Тези доказателства могат да са свързани с икономическото и финансово състояние на молителя, с неговите задължения или с невъзможността да изпълни новите финансови тежести. В настоящия случай не са представени писмени доказателства от вида на посочените досежно финансовото състояние на лицето, какви приходи и разходи е генерирало в периода преди и след издаване на административния акт, за да бъде извършена конкретна преценка дали е налице "значителна или трудно поправима вреда" по смисъла на закона - чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. Не става ясно дали „Гери енд Ко“ ЕООД има други задължения, чието погасяване е затруднено в резултат на издаването и изпълнението на АУПДВ. Нещо повече - липсват конкретни твърдения в искането за опасност от настъпване на индивидуализирани по вид и размер вреди. Бланкетно е посочено, че би настъпил фалит на предприятието. На следващо място следва да бъде посочено, че всички факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването му, са ирелевантни за основателността на искането. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК предпоставя преценка дали поради новонастъпили нови факти и обстоятелства, предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, т. е. съдебното произнасяне е свързано с променените последици от законосъобразното, допуснато по силата на закона, предварително изпълнение, в резултат на новонастъпилите факти. Такива факти по делото не са доказани. С аргумент от чл. 166, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 5 ЗПЗП АУПДВ е декларативен индивидуален административен акт, който придава ликвидност на публичното държавна вземане - установява го по основание и размер. Актът се издава в условията на обвързана компетентност. Резултатът от изпълнението му е имуществено разместване в размера по акта и на основанието по него. Вредите от това имуществено разместване са презюмирани и това е причината за допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение №4357 от 31.05.2022 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело №8115 по описа за 2021 г. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА /п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА