Определение · № 7815/2022 · дело 7619/2022

2 септември 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
7815
Година на номера
2022
Дело №
7619/2022

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 7619 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7815 София, 02.09.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СИБИЛА СИМЕОНОВА ПОЛИНА БОГДАНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СИБИЛА СИМЕОНОВА по административно дело № 7619 / 2022 г. Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на „Княжево Четири Сезона Резидънс“ ООД, гр. София, подадена чрез адв. М. Иванов, срещу определение № 6197 от 05.08.2022 г., постановено по административно дело № 7167/2022 г., на Административен съд – София-град, с което е оставено без разглеждане искане на дружеството, подадено на основание чл. 250, ал. 1 от АПК, съдът да разпореди преустановяване на неправомерни действия от страна на Министерството на културата /МК/ и Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/, изразяващи се в издадено Удостоверение изх. № 7000-3153/13.05.2022 г. от НИНКН, и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита за неправилен извода на съда, че не се касае до действия, които подлежат на прекратяване на основание чл. 250, ал. 1 от АПК. Твърди, че се касае за фактически действия, не правни действия, които не са извършени съгласно Закона за културното наследство /ЗКН/ и не са в резултат на административен акт, действия, които не са прекратени към този момент и според тях, следва да се разглеждат по реда на чл. 250 от АПК. Моли за отмяна на разпореждането и връщане на делото на АССГ за произнасяне на искането им по същество. Ответниците - Министерството на културата и Националният институт за недвижимо културно наследство не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд – тричленен състав намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административният съд е приел, че е сезиран с искане с правно основание чл. 250, ал. 1 от АПК, да разпореди преустановяване на неправомерни действия от страна на Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство, изразяващи се в издадено Удостоверение изх. № 7000-3153/13.05.2022 г. от НИНКН. Съдът е изложил съображения, че посочените от жалбоподателя фактически обстоятелства не обуславят наличието на фактически действия по смисъла на чл. 250 АПК, а ще се преценяват като част от производството по издаване на приложения отказ за съгласуване на визата за проектиране в имота, приложен в становището на МК. С тези мотиви е обоснован извод за недопустимост на искането по чл. 250 от АПК. Определението е правилно. Излагат се твърдения във връзка с притежаван от дружеството имот, че „МК и НИНКН използват отменен от 1979 г. закон и подправен, неистински списък 2070 от 1983 г. в едно с незаконно разархивирани и незаконно ползвани документи от националния документален архив“. Оспорват наличието на годно правно основание, по силата на което МК и НИНКН твърдят, че на територията на имота на жалбоподателя е декларирана единична историческа културна ценност, декларирана с писмо 2070 от 1983 г. Видно от данните по делото, по указание на съда, от МК и НИНКН е изискана информация относно това дали спрямо описания в искането имот се предприемат действия от тяхна страна, в това число води ли се в съответния регистър за културни ценности, предприемат ли се действия от института и министерството по отношение на този имот, имотът обект ли е на някаква тяхна процедура/регистър/акт и какви са основанията за това, както и да представят всички доказателства, находящи се при тях, относими към изложените от „Княжево Четири Сезона Резидънс“ ООД, твърдения и да изложат становище по искането. От страна на Министерство на културата e представено писмо, към което е приложено становище с изх.№ СТ-84-536/08.04.2022г. на зам.-министъра на културата относно виза за проектиране на обект в имота на жалбоподателя, описан и в искането – ПИ с идентификатор 68134.1896.828 по КККР на гр. София, УПИ ІV-828, кв.81, местност „Карпузица“, район „Витоша“ и Становище изх. № 4800-833/01.11.2021г. на НИНКН. Видно от същите се установява, че от дружеството като възложител на „Комплекс от 4 жилищни сгради“, в описания имот е внесена виза за проектиране, в която не е отразена сградата - недвижима културна ценност – Жилищна сграда /целодневна детска градина „Г.Димитров“, декларирана с писмо № 2070 от 15.06.1983 г. Отразено е, че е предвидено ново застрояване от 4 сгради и демонтиране на сградата - недвижима културна ценност. На основание горното, зам.-министърът на културата в съответствие с чл.84, ал.9 и ал.14 от ЗКН, посочва, че Министерството на културата не съгласува визата за проектиране на обекта с указания до дружеството да представи нова виза за проектиране, на която е отразена сградата – недвижима културна ценност и новото застрояване е съобразено с нея. В становището е посочено, че в съответствие с чл.84, ал.14 от ЗКН отказът за съгласуване може да бъде обжалвано по реда на АПК. В частната жалба до Върховния административен съд като действия, които жалбоподателят квалифицира за такива по чл. 250 от АПК, са посочени: действията, чрез които се използва подправен списък № 2070.15.06.1983г.; използването на неистински или подправен документ и оставянето без отговор на основния въпрос с кой административен акт е определен имота за паметник на културата. С разпоредбата на чл. 250 от раздел I, глава ХV на АПК е регламентирана защита срещу всякакви фактически действия на административните органи и техните длъжностни лица, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или закона. Производството по този ред е допустимо в хипотезите, когато са налице фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице (и в двата случая те са носители на властнически правомощия, овластени по силата на закона), които не произтичат от сочените основания. Следователно за да бъде допустимо искането по чл. 250 АПК , трябва да са налице две кумулативно разписани от закона предпоставки: правен интерес от съдебна защита и фактически действия, които да не се извършват в изпълнение на административни актове или на закон. Настоящият състав напълно споделя изводите на съда, че действията от страна на НИНКН и МК по отношение на недвижимата културна ценност, за която се твърди, че се намира в имота на жалбоподателя, не подлежат на самостоятелно обжалване, а ще се преценяват като част от производството по издаване на приложения отказ за съгласуване на визата за проектиране в имота. Действията на НИНКН и МК не представляват фактически действия, още повече такива, които се извършват без основание, предвид правомощията, които има НИНКН и МК по ЗКН. Издаденият отказ за съгласуване на виза за проектиране в имота представлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване, както е и указано в самия него и чийто адресат е дружеството-жалбоподател. Правилна е констатацията на административния съд, че в случая не са налице фактически действия по смисъла на чл. 250 от АПК. Редът по чл. 250 от АПК е приложим за защита срещу всякакви фактически действия, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или закона, като защитата срещу административните актове и изпълнението им е уредена по друг ред в АПК, а също и съгласно специалния закон, в случая чл. 84, ал. 14 от ЗКН. Както правилно е посочил и решаващият състав, касае се за поредица от правни действия, приключващи с подлежащ на обжалване ИАА - отказ да се съгласува въпросната виза. Обжалването на отказа е предвидената възможност за дружеството за защита против тези действия чрез оспорване на крайния акт, с който съответният предвиден в закона орган ще се произнесе. В това производство би се изяснил въпросът дали МК и НИНКН основателно считат, че в обекта е налице недвижима културна ценност и законосъобразно ли отказват да съгласуват визата за проектиране, поради което исканията на дружеството тези органи да не считат, че в имота му има обект недвижима културна ценност, не подлежат на разглеждане в производство по чл.250 от АПК. Правилен е изводът за неприложимост на избрания ред за защита. С оглед изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК, Върховният административен съд – трето отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 6197 от 05.08.2022 г., постановено по административно дело № 7167/2022г. по описа на Административен съд – София-град. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА

Други данни

В регистъра от
17.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026