Определение · № 8004/2022 · дело 8249/2022

По дело 8249 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8004 София, 21.09.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СОЛАКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЕТА МИЛЕВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията БРАНИМИРА МИТУШЕВА по административно дело № 8249 / 2022 г. Производството е по чл. 229 и сл. от АПК . Образувано е по частна жалба на „Черноморски бряг“ ЕАД, подадена чрез процесуалния представител адв. Гебрев, срещу определение № 1144 от 12.07.2022 г., постановено по адм. дело № 944/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу разрешение за строеж № В-101/10.10.2007 г., издадено от главен експерт „Архитектура и строителство“ /АС/ при Община Бургас и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на определението, като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - главен експерт „АС“ при Община Бургас, чрез пълномощника юрк. Алексиев, в срока по чл. 232 от АПК в писмено възражение по частната жалба изразява съображения за нейната неоснователност. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Бургас е приел, че жалбоподателят не е адресат на акта и не е от кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗУТ, имащи право да обжалват разрешението за строеж и за него не е налице правен интерес от оспорването му. Определението е правилно. Допустимостта на съдебното производство по оспорване законосъобразността на индивидуален административен акт е обвързана съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК с наличието на правен интерес за жалбоподателя, който в конкретния случай по отношение на разрешенията за строеж произтича от попадането му в кръга на лицата, очертан изрично от специалната норма на по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Тази разпоредба изчерпателно определя кръга на заинтересуваните лица в производството по издаване на разрешение за строеж, като обединяващ признак за принадлежността към него при всички хипотези по т. 1 – т. 4 на нормата е титулярството на право на собственост или ограничено вещно право върху определен поземлен имот, сграда или обект в нея. Жалбоподателят, както обосновано е приел и административният съд, не попадат в нито една от тези категории, тъй като не е собственик на засегнат от процесното разрешение за строеж недвижим имот, не е носител на ограничени вещни права върху него, не е и възложител, доколкото имота се явява частна общинска собственост. След като не е заинтересувано лице съгласно посочената специална законова норма, жалбоподателят няма правен интерес да обжалва процесното разрешение за строеж. Критериите за признаването на правния интерес са обективни и изчерпателно изброени в специалната норма, като извън тях оспорването на строително разрешително според действащия закон е недопустимо. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването и за нея съдът следи служебно. Липсата на качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ елиминира правния интерес от обжалване и е пречка да се извърши съдебна проверка по същество на посоченото от частния жалбоподател строително разрешение. В тази връзка следва да се има предвид също така, че твърденията на частния жалбоподател, че през неговият имот ще бъде осъществен достъпа до имота /съседен/, за който е издадено обжалваното разрешение за строеж, не аргументират легитимация за обжалване на това разрешение за строеж. Следователно, както правилно е приел административният съд, оспорването се явява недопустимо, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство, подлежащо на прекратяване на основание чл. 159, т. 4 от АПК. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1144 от 12.07.2022 г., постановено по адм. дело № 944/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА