Решение · № 8158/2022 · дело 5068/2021

По дело 5068 / 2021 РЕШЕНИЕ № 8158 София, 27.09.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в съдебно заседание на първи ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАДКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН АВРАМОВ СЛАВИНА ВЛАДОВА при секретар Станка Ташкова и с участието на прокурора Рая Бончева изслуша докладваното от съдията Мартин Аврамов по административно дело № 5068 / 2021 г. Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. „Ладимекс-Л“ ООД обжалва Решение № 354/05.03.2021 г. по адм. дело № 2341/2020 г. на Административен съд - Бургас, отхвърлящо оспорването му срещу Отказ, обективиран в писмо с изх. № 17-218/08.09.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - Бургас, по заявление вх. № 01-178026/04.05.2020 г. на касатора за извършване на изменение в кадастралната карта и регистри на гр. Черноморец, одобрени със Заповед № РД-18-12/24.04.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в нанасяне на сграда с проектен идентификатор 81178.5.500.1, с площ 1690 кв.м. и собственик „Ладимекс-Л“ ООД. От ответниците С. Едрев, С. Бакалова и „Сити голд майл“ ЕООД намират жалбата за неоснователна и претендират присъждането на разноски за настоящата инстанция, началникът на СГКК - Бургас не изразява становище по нея. Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да се остави в сила. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. При извършена проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция не констатира пороци на съдебния акт от категорията по чл. 209, т. 1 и т. 2 от кодекса. Оспореното съдебно решение е постановено от законен състав, в надлежната форма, в пределите на правораздавателната власт на съда и волята му е изразена ясно и разбираемо. При изпълнението на утвърдените от теорията и съдебната практика изисквания, съдебният акт е валиден. Първостепенният съд е бил сезиран с допустима жалба, подадена в срок от адресата на административния акт, а произнасянето му отговаря на предявеното оспорване и дължимия обхват на съдебната проверка за законосъобразност на акта – чл. 168, ал. 1 вр. чл. 145, ал. 3, предл. 1 АПК. Поради това решението не е засегнато и от нарушение, водещо до неговата недопустимост. Оплакванията в касационната жалба за нищожност и недопустимост на решението са неотносими към тези касационни основания, а по съществото си са свързани с правилността на съдебния акт. Съответстват на закона решаващите изводи на административния съд за законосъобразност на отказа да се нанесе в кадастралната карта сграда с проектен идентификатор 81178.5.500.1 в имоти с идентификатори № 81178.5.500 и № 81178.5.326 по КККР на гр. Черноморец, основани на характеристиките на заявения обект. Съгласно чл. 23, т. 2, предл. 1 ЗКИР, недвижим имот - обект на кадастъра са сградите, включително и изградените в груб строеж. Според правилото по чл. 38, ал. 4, т. 1-3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, на заснемане подлежат всички сгради с изключение на тези, които не са изградени в груб строеж, временни сгради във връзка с извършване на строителство, както и сградите и съоръженията съгласно § 182 ПЗРЗИДЗУТ и паянтови стопански сгради без масивни основи, паянтови стопански сгради с масивни основи, които са с височина, по-малка от 2 м, или с площ, по-малка от 3 кв.м. Установено е по делото (фактическите изводи на съда почиват на коректна преценка на стойността на доказателствените средства поотделно и в тяхната съвкупност), че към момента на подаване на заявлението за нанасяне на сграда в КККР обектът не носи белезите на „груб строеж“ по смисъла на § 1, т. 2 ДР ЗКИР. Разпоредбата дефинира такъв строеж като сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи. С идентично съдържание е и § 5, т. 46 ДР ЗУТ. След постановяването на оспорения отказ е добавена нова разпоредба на § 1, т. „1б“ ДР ЗКИР (ДВ, бр. 16 от 2021 г.), която въпреки че не намира приложение според правилото на чл. 142, ал. 1 АПК за преценка на съответствието на издадения акт с материалния закон, поставя като условие за определянето на самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по Закона за устройство на територията като сграда, същият да е трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно класификатора, определен с наредбата по чл. 31. Според съставения от служител на СГКК - Бургас доклад за състоянието на обекта със съответните разяснения при разпита му като свидетел в открито съдебно заседание на 10.02.2021 г. и снимков материал към административната преписка, налице е компрометирана сграда с липсващи стени и покрив. Констатациите на администрацията по същността си не се различават и от твърденията на страните - „Сити голд майл“ ЕООД поддържа, че обектът представлява незавършен строеж, започнат около 1986 г.; изявленията на С. Едрев и С. Бакалова в представените отговори пред административния съд са за съществуването на останки от разрушена сграда; в съдържащата се по делото искова молба до окръжния съд на „Ладимекс-Л“ ООД се твърдят причинени вреди от „Сити голд майл“ ЕООД /собственик на имот с идентификатор № 81178.5.500/, изразяващи се в „реалното унищожаване на сградата, след което е била конструктивно разрушена“. Съдът е изложил правилни мотиви за ирелевантност при разрешаването на казуса на обстоятелството дали се касае за недовършен строеж или за разрушен такъв, доколкото към момента на подаване на заявлението обектът не е носил характеристиките на сграда в стадий „груб строеж“. Съответно не са налице и условията за квалифицирането му като „сграда“, годен обект на отразяване в кадастъра. Само на това основание отказът за нанасяне в кадастъра е материално законосъобразен, а потвърждаващото го съдебно решение - правилно. В контекста на разгледаната отрицателна предпоставка за изменение на кадастъра, изследването налице ли е спор за материално право между заинтересованите страни по отношение на заявения за нанасяне обект е безпредметно. Спорът предполага по хипотеза съществуването на „сграда“ по смисъла на чл. 23, т. 2, предл. 1 ЗКИР, която да е допустим обект на отразяване в кадастъра и да очертае предмета на евентуалното противоречие в позициите на насрещните страни относно принадлежността на материалното право. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Основателно, предвид изхода на делото, е своевременното искане на ответниците по касация С. Едрев, С. Бакалова и „Сити голд майл“ ЕООД за присъждане на разноските за настоящата инстанция, съответно: в полза на Едрев и Бакалова за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 900 лв. поотделно за всеки един от тях; в полза на „Сити голд майл“ ЕООД за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1080 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 354/05.03.2021 г. по адм. дело № 2341/2020 г. на Административен съд - Бургас. ОСЪЖДА „Ладимекс-Л“ ООД, [ЕИК], да заплати на С. Едрев, [ЕГН], сумата от 900 (деветстотин) лева разноски за касационната инстанция. ОСЪЖДА „Ладимекс-Л“ ООД, [ЕИК], да заплати на С. Бакалова, [ЕГН], сумата от 900 (деветстотин) лева разноски за касационната инстанция. ОСЪЖДА „Ладимекс-Л“ ООД, [ЕИК], да заплати на „Сити голд майл“ ЕООД, [ЕИК], сумата от 1080 (хиляда и осемдесет) лева разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАРТИН АВРАМОВ /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА