Определение · № 8202/2022 · дело 7896/2022
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 8202
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 7896/2022
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 7896 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8202 София , 28.09.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ГЕНКОВ ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ПЕТРОВА ЮЛИЯН КИРОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА ПЕТРОВА по административно дело № 7896 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ЕТ „Агро Атракт – К. Дилова“, чрез адв. И. Мишева, срещу определение № 2035 от 11.03.2022 г., постановено по адм. д. № 8688/2019 г. по описа на Административен съд - София–град (АССГ). С обжалваното определение е оставена без разглеждане исковата молба на търговеца срещу Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 173 092, 50 лв. главница, представляваща сумата на одобрена безвъзмездна финансова помощ, дължима по договор № 13/311/01301 от 04.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони; в размер на 21011,51 лв., представляваща законната лихва за забава от датата на влизане в сила на определение № 1802 от 19.03.2019 г., постановено по адм. д. № 6249/2017 г. по описа на Административен съд - София–град, с което е отменен Отказ за плащане на финансова помощ по същия договор, обективиран в Уведомление с изх. № 02-6500/1199 от 12.05.2017 г. за потвърждаване на Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията № 1228 от ДФЗ с изх. № 01-6500/10551 от 20.10.2015 г. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Развиват се съображения относно правния характер на отказа за изплащане на финансова помощ. Сочи се, отказът на ДФЗ безспорно засяга правата и законните интереси на търговеца, противно на посоченото в обжалваното определение. Счита се, че исковете за вреди, основани на отменени административни актове, във връзка с които преписката е върната за решаване на административния орган са допустими и е налице първата предпоставка на чл. 1 от ЗОДОВ. Излагат се доводи, че съдът не е разгледал уточнението на ищеца в молба от 17.09.2021 г., в което се твърди алтернативно незаконосъобразни действия на администрацията по издаване на актовете, от които са настъпили вредите. Наличието на такива действия и/или бездействия касае установяване на съществен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Твърди се, че към датата на подаване на настоящата частна жалба е налице и изричен отказ за изплащане на претендирания размер на финансовата помощ, обективиран в Заповед № 03-РД/3140 от 01.10.2021 г. Заповедта е обжалвана по съдебен ред и производството не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Направено е искане за спиране на настоящото производство до произнасяне на Върховния административен съд по обжалване на отказ за изплащане на претендирания размер на финансовата помощ, обективиран в Заповед № 03-РД/3140 от 01.10.2021 г. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – ДФЗ не представя по делото възражение. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 229, ал.1, т.1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с недопустим иск. Посочил е, че и двата акта, от които се твърдя вреди, не са от категорията на индивидуалните административни актове, по смисъла на чл. 21 от АПК, с които се създават конкретни, утежняващи права и задължения за едноличния търговец. Образуваните срещу тези актове пред различни състави на АССГ дела са били разглеждани по реда на глава Десета, раздел IV от АПК. Съдебните състави и двата пъти са връщали преписката за ново произнасяне на ДФЗ по молбата на ЕТ "Агро Атракт-К. Дилова" одобряване на финансова помощ. Съдът е приел, че с отменителното определение и с определението за обявяване на нищожност, въпросът за дължимостта на твърдяната от ищеца финансова помощ не е бил решен по същество, доколкото той е предоставен на компетентността на административния орган. АССГ е обосновал извод, че със съдебния акт не се постановява окончателност на спора и няма влязъл в сила акт, който със сила на пресъдено нещо да решава въпроса дали поисканата от едноличния търговец финансова помощ е дължима, респективно дали му е отказана незаконосъобразно. В този смисъл съдът е направил извод, че липсва основната предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на ДФЗ – липса на отменен по надлежния ред административен акт, от който едноличният търговец да е претърпял вреди. Като съобразил липсата на процесуална предпоставка за допустимост на исковата претенция – отменен административен акт, съставът на АССГ е оставил без разглеждане предявената срещу ДФЗ искова молба и прекратил производството по делото. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Разпоредбата на чл. 204 от АПК предвижда, че искът може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, респективно заедно с оспорването. Пред съда, пред който е предявен искът, може да бъде установена незаконосъобразността на действията и бездействията, респективно нищожността на акта, довели до възникване на претендираните вреди. В настоящия случай ищецът неколкократно е посочил, че незаконосъобразните актове, от който се претендират вредите, са Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията № 1228 от ДФЗ - Разплащателна агенция, изх. № 01-6500/10551 от 20.10.2015 г., отменено с влязло в сила определение № 1802 от 19.03.2018 г. постановено по адм.д. № 6249/2017 г. по описа на АССГ и отказ на ДФЗ за изплащане на финансова помощ, обективиран в писмо изх. № 02-6500/1199#14 от 06.12.2018 г., обявен за нищожен с влязло в сила определение № 9493/06.12.2019 г. по адм.д. № 6515/2019 г. по описа на АССГ. Наред с това търговецът е уточнил, че дори и издадените писма да не са причина за твърдените вреди, то действията на административният орган, свързани с издаването, им са незаконосъобразни. На следващо място следва да се посочи, че към датата на подаване на настоящата частна жалба е налице и изричен отказ за изплащане на претендиралия размер на финансовата помощ, обективиран в Заповед № 03-РД/3140 от 01.10.2021 г. Цитираната заповед е обжалвана по съдебен ред и е постановено решение № 62/03.02.2022 г. по адм. д. № 1273/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Същото е обжалвано пред Върховния административен съд. При служебна проверка настоящата инстанция установи, че във връзка с обжалването е образувано адм. д. № 4197/2022 г. по описа на Върховния административен съд, по което не е налице произнасяне. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Мотивите на първоинстанционния съд, че не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие, което да произтича от този ответник /ДФЗ/ са такива, които следва да бъдат изложени при решаване на спора по същество, а не при преценката за допустимост. При сезиране с иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, административният съд следва да се произнесе по въпросите налице ли е незаконосъобразен акт, действие или бездействие, от което са произтекли вреди, именно с решението по съществото на спора. Първоинстанционният съд следва да изчака приключване на съдебното производство по обжалване на Заповед № 03-РД/3140 от 01.10.2021 г. и една тогава да извърши преценката за допустимост по отношение наличие или не на незаконосъобразен административен акт, а относно твърдените от ищеца незаконосъобразни действия на органа, съдът дължи произнасяне по съществото на спора. Поради това прекратителното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид изложеното и на основание чл. 236 от АПК вр. чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, Върховният административен съд, състав на Трето отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 2035 от 11.03.2022 г., постановено по адм. д. № 8688/2019 г. по описа на Административен съд - София–град и ВРЪЩА делото на същия състав от Административен съд София – град за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на мотивите на настоящото определение. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА /п/ ЮЛИЯН КИРОВ
Други данни
- В регистъра от
- 17.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026