Определение · № 8315/2022 · дело 8090/2022

По дело 8090 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8315 София , 29.09.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕН ПЕТРОВА ВЕСЕЛА ПАВЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията МАДЛЕН ПЕТРОВА по административно дело № 8090 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по две частни жалби, както следва: „Фиксит България“ ЕООД, чрез адв. С. Антонова е подало частна жалба против определение № 2621/31.03.2022 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 2411/2022 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22002321000399-091-001/30.06.2021 г., отменен с решение № 1666/26.10.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София и е прекратено производството по делото. В частната жалба се оспорва основанието за прекратяване на делото по чл. 158, ал.1 АПК, поради неотстраняване нередовностите на оспорването. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София обжалва определение № 4850/16.06.2022 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 2411/2022 г., с което е допълнено определение № 2621/31.03.2022 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 2411/2022 г. в частта за разноските, като администрацията е осъдена да заплати на „Фиксит България“ ЕООД сумата 2050 лева, сторени по делото съдебни разноски. В тази частна жалба са изложени доводи за недължимост на съдебни разноски, поради неизпълнение на състава на чл. 161, ал.1 ДОПК. Искането е за отмяна на определението. В представен по делото писмен отговор „Фиксит България“ ЕООД, чрез адв. И. Маринов оспорва частната жалба против определението по чл. 248, ал.1 ГПК. Директорът на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град София не е изразил становище по частната жалба, в частта й относно оспорването на основанието за прекратяване на съдебното производството. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба на „Фиксит България“ ЕООД против определение № 2621/31.03.2022 г. е процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 2 АПК. Дружеството не обжалва прекратяването на съдебното производството, а част от мотивите на първоинстанционния съд за неговото прекратяване по чл. 158, ал. 1 АПК, поради неотстраняване нередовностите на оспорването. Мотивите на съдебния акт не подлежат на самостоятелно касационно обжалване, поради което жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част следва да се прекрати на основание чл. 213а, ал. 6, т.2 АПК. Във връзка с посочените от първоинстанционния съд основания за прекратяване на съдебното производство по чл. 159, т. 4 АПК и по чл. 158, ал.1 АПК, настоящият касационен състав намира за нужно да отбележи, че в хипотеза като процесната, когато оспореният ревизионен акт е отменен при обжалването му по административен ред, е налице основанието за недопустимост на съдебното оспорване, предвидено в чл. 156, ал. 3 във връзка с ал. 1 ДОПК. В този случай липсва абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, за която съдът следи служебно по всяко време на процеса, на съдебен контрол да подлежи ревизионният акт, в частта, в която не е отменен при обжалването му по административен ред. Основанието за прекратяване е релевантно за дължимостта на съдебните разноски и е предмет на постановеното от първоинстанционния съд определение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на съдебния акт за прекратяване на съдебното производство и подлежи на самостоятелен контрол съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. Частната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София против определение № 4850/16.06.2022 г. е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение, първоинстанционният съд е допълнил определението си за прекратяване на делото, в частта за разноските, като е присъдил на жалбоподателя „Фиксит България“ ЕООД сторените разноски за съдебното обжалване в размер на 2050 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че дружеството е направило действителни разноски за 50 лева платена държавна такса и 2000 лева адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 08.10.2021 г. и платежно нареждане от 18.10.2021 г. преди издаването на решение № 1666/26.10.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. София, с което ревизионният акт е отменен. В договора за правна защита и съдействие е описан подробно предмета на правната помощ, като платената сума в размер на 2000 лева от договорените 4 000 лева се отнася за изготвяне и депозиране на жалба срещу ревизионния акт. Определението е правилно постановено. Неоснователни са доводите в частната жалба, че на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК разноски се дължат само при уважаване на жалбата срещу ревизионния акт. Тези доводи са в противоречие със съдебната практика по аналогични случаи, според която в съдебното производство по ДОПК, разноски са дължими и при прекратяване на делото на основание чл. 143 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. (арг. определение № 6667/06.06.2016 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, по адм. дело № 6202/2016 г.). В конкретния случай правилно съдът е съобразил, че разноските са направени от страната във връзка със съдебното обжалване на ревизионния акт, при условията на чл. 156, ал. 5 във връзка с ал. 4 ДОПК. Представените писмени доказателства, договор за правна защита и съдействие от 08.10.2021 г. и платежни нареждания за извършени плащания по банков път на държавна такса и част от адвокатско възнаграждение се отнасят до образуване на съдебното производство и изготвяне и подаване на жалбата до съда. Не са налице разходи във връзка с други процесуални действия по делото, които прекратяването му да е препятствало, в какъвто смисъл са доводите на частния жалбоподател. Отговорността на страната за разноски е за неоснователно предизвикания съдебен процес. Обжалването на ревизионния акт пред съда е предприето непосредствено преди изтичане на 30 - дневния срок по чл. 156, ал. 5 ДОПК, който е преклузивен. Актът е отменен след подаване на жалбата, в срока по чл. 156, ал. 6 ДОПК. В случая отмяната на ревизионния акт се приравнява на оттеглянето на акта по смисъла на чл. 143, ал. 2 АПК, поради което законосъобразно на основание чл. 248, ал.1 ГПК първоинстанционният съд е допълнил определението си за прекратяване на делото в частта за разноските, като е осъдил администрацията да заплати на жалбоподателя направените и доказани разходи за образуване на съдебното производство. Определението е правилно постановено и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Фиксит България“ ЕООД против определение № 2621/31.03.2022 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 2411/2022 г. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 8090/2022 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 4850/16.06.2022 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 2411/2022 г. Определението в частта, в която е прекратено производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд, в 7 - дневен срок от съобщението до страните. Определението в останалата част, не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА