Определение · № 8434/2022 · дело 7994/2022

По дело 7994 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8434 София , 04.10.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА СТЕФКА КЕМАЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА по административно дело № 7994 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Дагер Инженеринг“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Петрова, срещу определение № 4761 от 14.06.2022г. постановено по адм. дело № 4956/2022 г. на Административен съд - София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против заповед № РА51-88/14.04.2022г., издадена от главния архитект на Столична община и е прекратено производството по делото. Излагат се подробни доводи за незаконосъобразност на определението и противоречие с практиката на Върховният административен съд по чл.103, ал.3 АПК, като се твърди неправилно квалифициране на оспорената заповед като акт единствено за възобновяване на производството. Въвежда се и довод за несъобразяване от административният съд на обстоятелството, че заповедта е издадена не по искане на трето лица, а в служебно производство, което изначално елиминира възможността за постановяване на отказ за възобновяване на производството. Иска се отмяна на определението със законните последици. В срока по чл. 232 от АПК, не е постъпило възражение от ответника по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледа по същество, същата е основателна. С обжалваното определение административният съд, на основание чл. 159, т. 1 АПК, е оставил без разглеждане жалбата на „Дагер Инженеринг“ ЕООД, против заповед № РА51-88/14.04.2022г., издадена от главния архитект на Столична община и е прекратил производството по делото, позовавайки се на нормата на чл. 103, ал. 3 АПК. Определение е неправилно. Видно от съдържанието на процесната заповед, в нея липсва както правно основание по чл. 99, т. 1 – 7 от АПК, така и фактически мотиви за възобновяване на административното производство по реда на глава 7 от АПК. В заповедта са визирани като правно основание нормите на чл. 267, във връзка с чл. 268, т. 2 от АПК, които са относими и приложими в изпълнителното производство по глава 17, дял 5 от АПК, каквото производство нито се твърди, нито има данни да е образувано. Следователно административният съд неправилно е квалифицирал оспорения административен акт и съответно е прекратил производството, поради липса на подлежащ на обжалване акт, тъй като на съдебно оспорване подлежи единствено отказа по смисъла на чл. 103, ал. 3 АПК. Дори и да се приеме, че процесната заповед е издадена на някое от основанията по чл. 99 АПК за възобновяване на административната производство, то крайният решаващ извод на съда, за недопустимост на оспорването е неправилен, тъй като не е съобразено обстоятелството, че заповедта е постановена в служебно производство, а не по искане на някой от визираните в чл. 100 АПК субекти, в която хипотеза единствено е възможно постановяване на отказ за възобновяване на производството. В такава хипотеза, практиката на Върховния административен съд, обратно на посоченото в обжалваното определение, приема, че заповедта за възобновяване на производството подлежи на оспорване от засегнатите лица – определение № 8543 от 01.07.2020г. по адм.д. №4689/2020г. на ВАС, петчленен състав и др. Това е така, тъй като в заповедта се съдържа волеизявление на главния архитект по същество за отмяна на стабилен административен акт, а именно: „всички одобрени и съгласувани на 28.05.2019г. технически инвестиционни проекти за обект „Жилищна сграда и подземни гаражи в УПИ V-15, кв.518,м. „ГГЦ ЗОНА Г-14“ по плана на София, който отменен, влязъл в сила акт, е благоприятен за оспорващото дружество. Следователно разпоредените със заповедта правни последици, рефлектират негативно в правната му сфера и обуславят правния интерес от оспорване на заповедта, още повече, че с влязло в сила съдебно решение на АССГ, потвърдено от ВАС и цитирано в самата заповед, е разпоредено издаването на разрешение за строеж. Като не е съобразил вида на оспорената заповед и разпоредителната й част, административният съд е прекратил производството на формално основание, което не е съобразено с вида на производството и правосубектността на оспорващото дружество. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, делото да се върне на състава на същия съд, за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 4761 от 14.06.2022г. по адм. дело № 4956/2022 г. на Административен съд - София град. ВРЪЩА делото на Административен съд София-град за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА