Определение · № 8614/2022 · дело 7862/2022

6 октомври 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
8614
Година на номера
2022
Дело №
7862/2022

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 7862 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8614 София , 06.10.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ВАСИЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН ВЕСЕЛА НИКОЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВЕСЕЛА НИКОЛОВА по административно дело № 7862 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р В. Арнаудов“ЕООД, [ЕИК], гр. Свиленград, представлявана от управителя д-р В. Арнаудов чрез адв. К. Арнаудов срещу Определение № 391 от 20.05.2022 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело №269/2022 г. С обжалваното определение, на основание чл.248, ал.3 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, е оставена без разглеждане молбата на настоящия частен жалбоподател с вх. №2664/27.04.2022 г. за изменение на Определение №263/08.04.2022 г. по адм. дело №269/2022 г. по описа на АС-Хасково, в частта за разноските, с присъждане в полза на „АИППМП д-р В. Арнаудов“ЕООД, гр. Свиленград на разноски за възнаграждение за един адвокат. Частният жалбоподател поддържа неправилност на определението поради неправилно приложение на закона. Посочва, че прекратявайки съдебното производство поради оттегляне на оспорения акт от ответника и без да е проведено открито съдебно заседание, съдебният състав му е отнел възможността своевременно да направи искане за присъждане на разноски за един адвокат и да приложи списък на разноските и доказателства за извършването им. Претендира се отмяна на определението и присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р В. Арнаудов“ЕООД. Ответникът – директорът на Регионалната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Хасково, не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу съдебен акт, който, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, подлежи на обжалване, от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна.. Административният съд е бил сезиран с жалба на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р В. Арнаудов“ЕООД срещу Заповед за налагане на санкции №РД-08-219#5 от 15.03.2022 г. на директора на РЗОК – гр. Хасково. Със своя последваща Заповед №РД-08-219#6 от 05.04.2022 г.,директорът на РЗОК – гр. Хасково е отменил оспорената от „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р В. Арнаудов“ЕООД Заповед за налагане на санкции №РД-08-219#5 от 15.03.2022 г. Със свое Определение №263/08.04.2022 г. по адм. дело №269/2022 г. Административен съд – Хасково, на основание чл. 159, т. 3 и т. 4 АПК и чл. 143, ал. 2 АПК, е оставил без разглеждане оспорването на настоящия частен жалбоподател, прекратил е производството по делото и е присъдил в полза на „АИППМП д-р В. Арнаудов“ЕООД, гр. Свиленград разноски по адм. дело №269/2022 г. на АС- Хасково в размер на 50.00 лв., представляващи дължимо внесена държавна такса. С молба от 27.04.2022 г., подадена от пълномощника на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р В. Арнаудов“ЕООД е поискано допълване на определението в частта за разноските, мотивирано с разпоредбата на чл.143, ал.2 АПК. С обжалваното пред настоящата инстанция определение съдът оставил без разглеждане молбата на „АИППМП д-р В. Арнаудов“ЕООД, гр. Свиленград, с мотив за липса на списък по чл. 80 ГПК, във връзка с т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №6/2012 г. За да остави без уважение молбата, първоинстанционният съд е приел, че претенцията не е заявена своевременно - нито с жалбата, нито към момента на постановяване на определението за прекратяване на производството по делото, а такъв е представен едва с искането за изменение на определението в частта относно разноските. Така постановеното определение е неправилно. Съобразно цитираното от първоинстанционния съд Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък за разноските, респ. е прието, че липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане следва да се приеме за недопустимо. В разглеждания случай, обаче, преди прекратяването на производството по адм. дело №269/2022 г. с постановеното в закрито заседание определение, не е проведено нито едно открито съдебно заседание по делото, в рамките на което процесуалния представител на АИППМП д-р В. Арнаудов“ЕООД, гр. Свиленград да депозира списък на разноските. Когато съдебното производство е прекратено в закрито заседание, без на страните да е предоставена възможност да вземат становище по основанията за прекратяването му, преклузивният срок за заявяване на претенция за разноски следва да тече най-късно от уведомяване на страните за прекратяване на съдебното производство. В случая този срок тече от връчването на съобщения за прекратителното определение №263/08.04.2022 г., поради което следва да се приеме, че искането от страна на АИППМП д-р В. Арнаудов“ЕООД, гр. Свиленград е подадено в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Към първоначалната жалба на „АИППМП д-р В. Арнаудов“ЕООД, гр. Свиленград не е приложен отделен списък по чл.80 ГПК, но в нея е заявено искане за присъждане на направените разноски по вид – заплатената държавната такса и възнаграждение за един адвокат. С първоначалната си жалба жалбоподателят не е имало и как да предвиди и посочи изчерпателно всички разноски, вкл. тези, които евентуално биха възникнали в рамките на съдебното производство. В разглеждания случай, след съобщаването и в срока за обжалване на прекратителното определение, от името на АИППМП д-р В. Арнаудов“ЕООД, гр. Свиленград е подадена молба с вх.№2664/ 27.04.2022 г. по адм. дело №269/2022 г. на АС – Хасково за допълване на определението в частта за разноските. С оглед посочването на вида и размера на разноските, тази молба има характер на списък по чл.80 ГПК. При своевременно заявена претенция за разноски, чийто размер е посочен в списък по чл.80 ГПК, първоинстанционният съд неправилно е приел, че искането е недопустимо и разноски не се дължат. Същото е допустимо и основателно, предвид представените доказателства за заплащане на разноските. За пълнота на изложението следва да се посочи, че цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика е неотносима, тъй като от посочените съдебни актове става ясно, че в производствата пред съда са се провеждали открити съдебни заседания по делото, в рамките на които страните са имали възможността да депозират списък по чл. 80 ГПК, какъвто не е разглежданият случай. Разноски се дължат при своевременно заявено искане, което в случая е налице, и при прекратяване на производството, по причина, за която жалбоподателят не носи вина. Последващата (след депозиране на жалбата пред съда) отмяна на оспорения административен акт следва да се приравни на хипотезата на оттегляне на акта по смисъла на чл.143, ал.2 АПК, при която разноски се дължат от ответника. Още повече, че препис от молбата с искане за допълване на определението в частта за разноските е връчен надлежно на ответната страна, съобразно чл.248, ал.2 ГПК, с което интересите й са надлежно охранени и същата не е направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Постановявайки обжалваното пред настоящата инстанция определение, първоинстанционният съд е нарушил процесуалното право на частния жалбоподател да поиска присъждането на извършения разход за адвокатско възнаграждение, заплатено на 30.03.2022 г., т.е. преди датата на издаване на Заповед №РД-08-219#6 от 05.04.2022 г., с която е оттеглен оспореният с жалбата акт. Обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново, с което претенцията на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, да бъде уважена. Воден от изложеното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ Определение № 391 от 20.05.2022 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело №269/2022 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Регионалната здравноосигурителна каса, гр. Хасково да заплати на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р В. Арнаудов“ЕООД, [ЕИК] и със седалище гр. Свиленград, сторените в производството разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 300.00 лв. /триста лева/. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

Други данни

В регистъра от
17.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026