Определение · № 8697/2022 · дело 8052/2022

По дело 8052 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8697 София , 10.10.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА СТЕФКА КЕМАЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА по административно дело № 8052 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Б. Филипова, като пълномощник на „Нове Интернал“ ЕООД, срещу определение № 3850 от 13.05.2022 г., постановено по адм. дело № 1292 по описа за 2021 г. на Административен съд – София-град. Определението се счита неправилно и необосновано, иска се неговата отмяна и присъждане на пълния размер на заплатеното от дружеството – жалбоподател адвокатско възнаграждение. Изложени са съображения, че съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), основанието по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. В случая вложените усилия на процесуалния представител на дружеството по делото са адекватни на предмета на делото и своевременно извършени. Счита се също, че има несъответствие между присъдения от АССГ размер на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. Претендират се разноски за настоящето производство в размер на 432 лв. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение № 3850 от 13.05.2022 г., постановено по адм. дело № 1292 по описа за 2021 г. на АССГ, в производство по чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът е отхвърлил молбата на „Нове Интернал“ ЕООД , за изменение на решение № 2728 от 20.04.2022 г., постановено по посоченото административно дело, в частта за разноските. За да постанови определението, съдът е преценил като невярно твърдението на пълномощника на жалбоподателя, че възнаграждението е намалено до установения минимум. Посочил е, че подаването на частна жалба срещу прекратителното определение е само усложнение във връзка с конкретното производство и е било съобразено от съда. На следващо място е изложил съображения, че четирите жалби приложени по делото, по които има образувани дела, са изготвени от адвоката на дружеството и имат връзка помежду си, тъй като касаят оспорването на заповеди за премахване на незаконни строежи, всеки от които е свързан с хотелски комплекс „Аглика“ в Национален парк „Витоша“. В тази връзка съдът е счел, че спецификите по делото, отнасящи се за конкретния за спора обект – бариера, не обуславят съществено отклонение от линията на защита по посочените дела. Определението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. За да защити интересите на всяка от страните в процеса и да я предпази от заплащане на разноски, които са неоснователно завишени, законът е предвидил правилото за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА законодателят е посочил, че размерът на възнаграждението на адвоката трябва да бъде справедлив и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за дела по Закона за устройство на територията, минималния размер на адвокатското възнаграждение е 900 лв. Законодателят е предоставил на съда преценката за фактическата и правна сложност на делото, съответно - за наличието на неоснователно завишаване на размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. В настоящия случай правилно АССГ е приел, че не са налице основания за изменение на постановеното от него решение в частта му за разноските. Предвид предмета на правния спор - проверка законосъобразността на заповед на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2, вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: „Метална бариера“, находяща с в ПИ в Природен парк „Витоша“ и същият, както правилно е приел първоинстанционният съд, не е с фактическа и правна сложност. Правилно е съобразен предмета на делото, процесуалното усложнение, свързано с подаването на частна жалба и съответно, че са проведени две съдебни заседания. Присъденият размер на разноски за адвокатското възнаграждение на „Нове Интернал“ ЕООД, е справедлив. Законодателят е обвързал преценката за прекомерност на претендираните разноски с фактическата и правна сложност на спора, а не с осъществените действия, от страна на процесуалния представител в хода на съдебното производство. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице основание за изменение на решението в частта на разноските. Частната жалба се явява неоснователна, а определението следва да се остави в сила. Съобразно изхода на спора, и претенцията за присъждане на направени разноски в настоящото производство от жалбоподателя „Нове Интернал“ ЕООД не следва да бъде уважена. Производството по разноските /чл. 248 ГПК / касае изменение или допълване съдебен акт в частта за разноските при направено от страната искане, поради което резултата от това производство няма за последица отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3850 от 13.05.2022 г. постановено по адм. дело № 1292 по описа за 2021 г. на Административен съд – София-град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА