Решение · № 8554/2022 · дело 11385/2021

По дело 11385 / 2021 РЕШЕНИЕ № 8554 София , 05.10.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА ДАРИНА РАЧЕВА при секретар Станка Ташкова и с участието на прокурора Ася Петрова изслуша докладваното от председателя Теодора Николова по административно дело № 11385 / 2021 г. Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция „Митница Пловдив“, подадена чрез гл. юрк. Т. Симеонова, против решение № 1757 от 04.10.2021 г., постановено по адм. дело № 94/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено решение № РТД-3000-2577/23.12.2020/32-380568 на директора на ТД „Тракийска“ при Агенция „Митници“. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че административният орган е спазил административно производствените правни и материалния закон при издаването на оспореното решение. Изложени са съображения, че митническата стойност за процесните стоки законосъобразно е определена на основание правилата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (МКС). Иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Бултекс 99“ ЕООД, чрез адв. Танева, оспорва касационната жалба и иска съдът да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски за касационната инстанция в размер на 480 лв., съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК . Върховната административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за допустимост на подадената касационна жалба, а по същество намира жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на решение № РТД-3000-2577/23.12.2020/32-380568 на директора на ТД „Тракийска“ при Агенция „Митници“, с което на основание чл. 29 Митническия кодекс на Съюза (МКС) вр. чл. 19 от Закона за митниците (ЗМ) е определена нова митническа стойност на декларираната от „Бултекс 99“ ЕООД стока по посочената митническа декларация за режим „допускане за свободно обращение“ /стока № 1 „софтшел якета от 94% полиестер и 6 % еластан: vivid lady – 380 броя“, с код по ТАРИК 6202930000. Установено е задължение за доплащане на мито и ДДС, ведно с лихва за забава. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма при спазване на административно-производствените правила. За да отмени решението на административния орган съдът е направил извод, че то е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че е приложен вторичният метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б) МКС, без да е обоснована неприложимост на основния метод на договорната стойност по чл. 70, § 1 МКС. Според съда формалното посочване на митнически декларации, съдържащи се в информационната система „THESEUS“, не изпълнява изискването на чл. 141 от Регламента за изпълнение при определяне на митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74 § 2 МКС. В решението на директора на ТД Северна Морска не се съдържа какъвто и да било анализ на вида и количеството на стоките, които са били декларирани с посочените като база за определяне на митническата стойност декларации, така, че да стане ясно, че се касае действително до сходни стоки по смисъла на определението на това понятие. Първоинстанционният съд е приел, че при издаването на административния акт не са анализирани от митническия орган документите придружаващи подадената митническа декларация. Изчислена е нова митническа стойност, но няма доказателства какво включва тя. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по СИЕ като компетентно и кореспондиращо на събраните по делото доказателства.С него е установено, че договорената стойност е и действително платена от дружеството стойност, посочена в кл. 42 от митническата декларация. Обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал.1 АПК, във връзка с чл. 220 ЗМ и е приложил правилно материалния закон. Неправилно в касационната жалба и в представената молба от процесуалния представител на касатора е посочено, че митническата стойност за процесните стоки е определена на основание правилата на чл. 74, § 3 МКС. В обжалваното съдебно решение и в решение № РТД-3000-2577/23.12.2020/32-380568 на директора на ТД „Тракийска“ при Агенция „Митници“ изрично е посочено, че митническата стойнпост за стока № 1 от митническата декларация е определена на основание чл. 74, § 2, б. б) МКС. Никъде в решението на директора на ТД „Тракийска“ при Агенция „Митници“ не е посочена цитираната в касационната жалба разпоредба. Административният съдът е обсъдил подробно събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, въз основа на които е стигнал до обосновани фактически изводи и правилно е приложил материалния закон. Обосновано на събраните по делото доказателства съдът е приел, че митническият орган не е извършил задълбочен анализ при характеризирането на внесената стока и сходството им с посочените от него такива в таблица и митнически декларации – стока № 1 „софтшел якета от 94% полиестер и 6 % еластан: vivid lady – 380 броя“, с код по ТАРИК 6202930000, внос от Китай. Съобразно тази декларация митническата стойност е определена по чл. 70, §1 от посочения Регламент, а именно договорната (фактурна) стойност, която митническите органи не са възприели в тази част. С митническата декларация е декларирана от „Бултекс 99“ ЕООД договорната (фактурна) стойност на стока 1 – 14.35 лв./кг. По делото е представена фактура и други придружаващи документи. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че не са основателни съмненията на митническия орган за митническата стойност, която е декларирана с подадената митническа декларация за вноса на процесната стока. Правилно съдът е счел, че необосновано административният орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по реда на член 74, §2, буква б) МКС, без да са били на лице предпоставките за прилагане на тази разпоредба. Когато се прилага някой от вторичните методи за определяне на митническа стойност, митническият орган е длъжен да изложи достатъчно аргументирани мотиви, с които да обоснове по категоричен начин възникналото у него съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки. Правилен е изводът на съда, че митническият орган е приел за средностатистическа цена за стока 1 – 16.75 лв./бр., съответстваща на 20.57 лв./кг. за сходни стоки, без да извърши анализ на производителите, качеството и количеството на сходни стоки, поради което правилно в обжалваното решение е прието, че не е мотивирано възникналото у митническия орган съмнение в декларираната от дружеството фактурна стока, което прави административния акт издаден в нарушение на изискванията за форма. Използваната таблица от системата „THESEUS“ без да се извърши конкретен анализ на посочените стоки и цени не е достатъчно да обоснове основателно съмнение в декларираната стойност към момента на подаване от „Бултекс 99“ ЕООД на митническата декларация за вноса на спорните стоки от Китай. Системата „THESEUS“ е предназначена за експертите за борба с измамите, а в митническото решение няма позоваване, нито е констатирана такава измама с процесния внос, поради което по този начин използването на посочената таблица от информационната система „THESEUS“ води до изкривяване на информацията и по този начин не позволява обективно да се определи действителната цена на стоките. Допълнителен аргумент в тази насока е и установеното от вещото лице по СИЕ, че действително платената от купувача на продавача цена на декларираната стока № 1, съответства на договорената и платена цена. Настоящият състав намира, че само изготвени справки от системата „THESEUS“, както и формално посоченото съмнение и несъгласие с декларираната цена не дават основание да бъде прието, че е налице предвидената възможност съгласно чл.74, §2, буква б) МКС да бъде изменена декларираната от вносителя митническа стойност. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва касаторът следва да заплати на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в претендирания и доказан размер на 480 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1757 от 04.10.2021 г., постановено по адм. дело № 94/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив. ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Бултекс 99“ ЕООД, с [ЕИК] представлявано от С. Башев - управител, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица]сума в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева, разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ ДАРИНА РАЧЕВА