Определение · № 8916/2022 · дело 6753/2021

По дело 6753 / 2021 Следващ акт Следващ акт Определение: 1369 / 08.02.2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8916 София , 13.10.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ХРИСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ по административно дело № 6753 / 2021 г. Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от „Сигуро“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя М. Илиев, срещу решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати (САЩ) санкции на български лица. В жалбата се прави искане за прогласяване нищожност на решението поради липса на материална компетентност и евентуално – неговата отмяна като незаконосъобразно по подробно посочени съображения. Твърди се, че недопустимо Министерският съвет се е намесил в правоотношенията между публичноправни и частноправни субекти, като се е произнесъл по въпрос извън своята материална компетентност, което от своя страна води до нищожност на волеизявлението, обективирано в т.6 от обжалваното решение. Според жалбоподателя няма валидно правно основание за издаване на акта, тъй като липсва както вътрешна правна норма, така и международен договор, която да задължава МС да или пък да му делегира правомощия да извършва действия по списъка в своята компетентност. Твърди се и незаконосъобразност на решението поради противоречие с материалния закон, като счита че посочените норми не съставляват годно правно основание за издаване на акт със съдържание и последици като оспорения. Налице е съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, тъй като МС не е спазил заложените в Глава Трета "Организация на работата на Министерски съвет" от Устройствения правилник на МС и неговата администрация процедури за внасяне на предложението за разглеждане, в това число изготвянето на доклад от вносителя и други документи по реда на чл. 35 от УМПС. Сочи, че изготвянето на санкционни списъци на физически и юридически лица, както и ограничаването им по отношение достъпа им до държавни и общински администрации и ведомства е тежко нарушение на основните правни принципи, залегнали в Конституцията на Република България, Хартата за основните права на Европейския съюз, Европейската конвенция за правата на човека и международни договори. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Министерският съвет на Република България, чрез процесуален представител Б. Джурин, поддържа становище за недопустимост на жалбата, алтернативно за нейната неоснователност. Поддържа становището, че оспореното решение няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а е вътрешноведомствен такъв, с организационен характер. Твърди се, че решението на Министерския съвет не е едностранно властническо волеизявление, насочено пряко към правната сфера на други правни субекти, извън органите и ведомствата посочени в т. 1 и т. 6 от него. Липсва правен интерес за жалбоподателя да оспорва решението, тъй като последният не е адресат на оспорения акт, не е посочен в него, с акта не се засягат непосредствено негови права и интереси, нито се вменяват задължения. С решението се регулират отношения между държавни органи и ведомства, поради което жалбоподателят не е носител на субективното процесуално право на оспорване по съдебен ред. Развиват се съображения, че дори и да има някакви последици за жалбоподателя, те произтичат от наложените санкции от Министерство на финансите на САЩ, а не от оспореното решение на Министерския съвет. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема жалбата за недопустима по следните съображения: С оспорения административен акт №441 от 4 юни 2021 г. на МС е решено: С т. 1 е създадена постоянна работна група с участието на представители на Министерството на външните работи, Министерството на финансите, Държавната агенция „Национална сигурност“ и Националната агенция за приходите, която да изготви списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ. В три подточки са посочени асоциираните лица, които следва да бъдат включени в него. С т. 2 от решението е предвидено поименният състав на работната група да се определи със заповед на министъра на финансите по предложение, направено в еднодневен срок от ръководителите на ведомствата по т. 1 от решението. С т. 3 е възложено списъкът да се публикува и поддържа на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите. С т.4 от решението е възложено на Държавната агенция „Национална сигурност“ и Националната агенция за приходите да предприемат постоянни мерки за установяване степента на свързаност на лица с лицата от списъка по т. 1 и да предлагат на постоянната работна група допълване на списъка в случай, че се установи свързаност или изключване от списъка на лица в случай, че свързаността е прекратена. С т. 5 е определен министърът на финансите да наблюдава дейността на работната група по т. 1 и да отговаря за резултатите от нейната работа пред правителството. С т. 6 от решението се възлага на министрите и другите органи на изпълнителната власт да предприемат незабавни мерки с цел администрациите и ведомствата, държавните и общинските предприятия, търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала и дружествата, които те контролират, както и други лица, които упражняват правата на държавата, да прекратят отношенията си с лицата от списъка по т. 1 и да не влизат в нови взаимоотношения. Обжалваното решение на МС е вътрешноведомствен акт от категорията на посочените в чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК. В частта по т. т. 2, 4 и 5 решението създава права и задължения само за органи и организации, подчинени на издателя на акта, поради което и предвид чл. 2, ал. 2, т. 3 , пр. 1 АПК остава извън приложното поле на кодекса и съдебен контрол е недопустим. Наличието на административен акт по смисъла на чл. 21, чл. 65 и чл. 75 от АПК е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на право на оспорване пред съд, а липсата му е основание за прекратяване на делото, по отношение посочената част от оспорения акт, при наличие на основанието по чл. 159, т. 1 АПК. В частта по т. т. 1, 3 и 6 решението на МС макар и да е вътрешноведомствен акт засяга права, свободи и законни интереси за лицата от списъка по т. 1 поради включването им в този списък в изпълнение на решението, публикуването и поддържането на списъка на интернет страниците по т. 3, задължаването на субектите по т. 6 да предприемат мерките за прекратяване на отношенията и препятстването на нови отношения с лицата от списъка. Включването на дружеството в изготвения списък под № 1 като подлежащо на рестриктивни мерки по OFAC, води до засягане на права и законни интереси на жалбоподателя, тъй като с решението се забранява на държавните органи на Република България да имат каквито и да е правоотношения с лицата включени в списъка, т. е. попадането на определено лице в изготвения от помощния орган списък по т. 1 от Решение № 441/04.06.2021 г., на МС влече негативни правни последици свързани с взаимоотношенията му с администрацията на Република България, включително и с финансови такива. Това обосновава правния интерес от търсената съдебна защита, макар списъкът да е изготвен от помощен орган и в изпълнение на акта на Министерския съвет. С решение № 5292/1.06.2022 г. по адм. дело № 2168/ 2022 г. по описа на ВАС, Първа колегия, петчленен състав е оставено в сила решение № 1007/03.02.2022 г., постановено по адм. дело № 8112/2021 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение, в частта, с която по жалба на физическо лице е обявена нищожността на Решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица в т. 1, т. 3 и т. 6. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК решението има сила за страните по делото, а когато оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Силата на пресъдено нещо означава непререшаемост на спора, т. е. нито същият съд, нито друг съд не може да се произнася и да решава втори път спорния въпрос между страните по делото, докато действието на отменителното или изменително решение по отношение на всички означава задължителност на самото правно действие на съдебното решение като държавен акт и определя до кого се отнася тази задължителност. С отмяната на административен акт се отнема правнозадължителната сила на административния акт, неговите правни последици се заличават от момента на издаването му, като това има действие по отношение на всички и означава, че администрацията не трябва да прилага отменения административен акт. С обявяването на административен акт за нищожен се приема, че правното положение не се е променяло с издаването на този административен акт и поради това няма основание да се търси защита пред съд, за да бъде отново обявена нищожността по жалба на друг правен субект. Предвид целта на законовата разпоредба, следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК обхваща и хипотезата, когато съдът обявява нищожност на оспорен пред него административен акт, защото макар и да няма конститутивно действие, съдебното решение слага край на презумпцията за законосъобразност на издадения административен акт с установяване наличието на толкова тежък порок, който води до нищожност. Целта на търсената защита е постигната в предходно съдебно производство с влязъл в сила съдебен акт. Установена е липса на компетентност на издателя на акта, което означава, че решението на МС в посочените точки не е източник на права и задължения за преките му адресати, а това изключва възможността за засягане на правната сфера на жалбоподателя в настоящото съдебно производство. Няма основание за осъществяване на действията по т. 1, 3 и 6 от решението на МС, с които се създава възможност да се нарушават или застрашат права, свободи и законни интереси на лица извън администрацията. След започването на съдебното производство е отпаднал предмета на защита, което е основание за прекратяване на делото. Тъй като производството по делото е спряно с влязло в сила протоколно определение от 14.02.2022 г., същото следва да бъде възобновено, тъй като е отпаднала пречката за спирането - постановени и влезли в сила са решенията по адм. дело № 8112/2021 г. и адм. дело № 6774/2021 г., като с оглед изложените съображения следва да бъде постановено определение, с което се остави без разглеждане жалбата и се прекрати производството по делото. С оглед изхода на делото на жалбоподателя се дължат деловодни разноски на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 143, ал. 3 АПК в размер 50 лева. По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, ОПРЕДЕЛИ: ВЪЗОБНОВЯВА производството по адм. дело № 6753/2021 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Сигуро“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя М. Илиев, срещу решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати (САЩ) санкции на български лица. ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 6753/2021 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. ОСЪЖДА Министерския съвет на Република България да заплати на „Сигуро“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя М. Илиев, сумата от 50 /петдесет/ лева. Определението може да се обжалва с частна жалба, в седемдневен срок от съобщаването му, пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ