Определение · № 8764/2022 · дело 7911/2022

По дело 7911 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8764 София , 11.10.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ГЕНКОВ ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ПЕТРОВА ЮЛИЯН КИРОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЮЛИЯН КИРОВ по административно дело № 7911 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229- чл. 236 във вр. с чл.132, ал.2, т.6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба „Алфа енерджи МТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], ет.7, против Определение № 4796 от 15. 06.2022г., по адм. дело № 1502/ 2022г. по описа на Административен съд- София- град, с което е ОСТАВЕНА без разглеждане жалбата на дружеството против Решение № Ц-2/ 01.01.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/ Комисията), в частта му, с което се изменя, считано от 01.01.2022 г., прогнозната пазарна цена за базов товар и съответно прогнозната пазарна цена по групи производители и премиите на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 kw и над 500 kw, определени от КЕВР с Решение № Ц- 25 от 01. 07. 2021г. и е прекратено производството по адм. дело № 1502/ 2022 г. по описа на Административен съд- София- град. В частната жалба се съдържат твърдения за необоснованост и неправилност на определението, поради противоречие с материалния закон. Иска се отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна– КЕВР чрез процесуалният си представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Счита, че обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира частната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл.230 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество– за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд– София град е било Решение № Ц-2/ 01.01.2022 г., с което КЕВР е изменила премиите, определени с Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. в частта по т. ХІХ. Процесното решение е било прието на основание чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ. Съдът е приел жалбата за недопустима, като е посочил, че редът по чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ е изключение от правилото за неизменност на утвърдените премии, като регулатора има право да изменя същите, но не по-често от веднъж на 6 месеца при необходимост и при наличие на законоустановените предпоставки в нормата. Следователно, решението на КЕВР по чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ било с по-малък интензитет, действието му във времето е ограничено и като краен ефект това решение в по-малка степен засягало правата на неговите адресати. Затова в този случай би могло да се приеме, че законодателят е имал предвид необжалваемост на това решение, като изключение от общия случай на обжалваемост на решенията на КЕВР. Поради обоснования извод за недопустимост на жалбата, на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставил същата без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратил. Определението е ПРАВИЛНО. При постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила, както и противоречие с материалния закон. Обоснован и правилен е изводът на административния съд за законодателна воля за необжалваемост на решенията на регулаторния орган по чл. 31б, ал.1 ЗЕ, като изключение от общата клауза за обжалваемост на административните актове и с оглед възможността за това, дадена с предложение последно на чл.120, ал. 2 от Конституцията на РБ и чл.13, ал.9 от ЗЕ. Такъв извод може да се направи от изричната разпоредба на чл. 31б, ал.2 от ЗЕ, даваща възможност на комисията да приеме съкратени срокове и процедури, както и от разпоредбата на ал. 4 на същия законов текст, изрично посочваща, че решението за изменение на цените „влиза в сила“ от деня на приемането му. Действително текстът на чл. 31б, ал. 4 ЗЕ, създава възможност за двояко тълкуване, като от една страна може да се приеме, че решението по ал.1 не подлежи на обжалване, а от друга– че подлежи на предварително изпълнение. Тълкуване във втория смисъл, обаче се опровергава от разпоредбата на чл.13, ал. 9 от ЗЕ, в която е посочено, че искането за спиране на изпълнение на такова решение е НЕДОПУСТИМО. Обжалването на решенията на КЕВР не спират тяхното изпълнение освен в случаите, когато се касае за решения за налагане на санкции, за прекратяване и отнемане на лицензии и за отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи, каквото процесното решение не е. Според чл. 28, ал.3 ЗЕ премията се определя ежегодно от Комисията за енергийно и водно регулиране в срок до 30 юни, като разлика между определената до влизането в сила на този закон преференциална цена, съответно актуализираната преференциална цена на обекта, и определената за този период прогнозна пазарна цена за електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници в зависимост от първичния енергиен източник. Тази бързина, яснота и прогнозиране на плащанията определя и „влизането в сила на акта от деня на приемането му“. Законодателят е употребил израза „влиза в сила” за решението, с което се изменят утвърдените премии. В цялата нормативна уредба в това правно понятие се влага смисъл на необжалваемост. Влезлият в сила административен акт е този, които: 1. не подлежи на обжалване; 2. не е бил обжалван в законния срок и 3. който е бил обжалван, но е бил потвърден или изменен от съда. Влезлият в сила административен акт не подлежи на обжалване, а единствено може да бъде възобновено производството по издаването му по реда и на основанията, посочени в глава VІІ от АПК. Eдна от опциите за влизане в сила на административния акт е той да не подлежи на обжалване. Разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията на РБ допуска законодателно да бъде ограничена обжалваемостта на някои административни актове. Законодателят в определени случаи може да ограничи обжалваемостта на определен вид актове, съобразно тяхната адм. същност, социален ефект и интензитет на въздействие. Бързото вземане на решение за изменение на цените на електрическата енергия, когато е в посока към намаляването им обяснява, предвидените съкратени срокове и процедури и влизането му в сила веднага след приемането. Използваният от законодателя израз, че решението "влиза в сила" от деня на приемането му означава, че такъв акт е изключен от обжалване по съдебен ред, каквато възможност е предвидена в чл. 120, ал. 2- от Конституцията на Република България. Административните актове влизат в сила от момента на издаването им, ако това е предвидено изрично в закон, както и в случаите когато не са били обжалвани или ако са били обжалвани, но са били потвърдени от съда. Не всички индивидуални административни актове подлежат на съдебно обжалване въпреки въведената обща клауза за обжалваемост, като понякога със специален закон се изключва изобщо обжалването по административен или съдебен ред, като напр. чл.128, ал.3 от АПК, по която конституционната практика е ясно очертана, че за определена категория и групи административни актове е изключен въобще съдебният контрол. Разпоредбата на чл.31б, ал.4 ЗЕ е специална по отношение въведената обща обжалваемост на актовете приемани от КЕВР по силата чл.13, ал.9 от ЗЕ и предвиденото предварително изпълнение на актовете и забрана за спиране изпълнението на оспорено по съдебен ред решение, с изключение на решенията за налагане на санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи. Предвид на това употребеният от законодателя израз „влиза в сила” за решението от деня на приемането му от комисията, представлява преграда за неговото обжалване по съдебен ред, независимо от това дали засяга или не законни интереси на енергийните дружество. В случая е налице специфика на административния акт, който се приема служебно по инициатива на регулаторния орган– чл.31б, ал.2, като Комисията има право при необходимост да измени определените премии, при условие че е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия. Спецификата на решението на КЕВР в случаите на чл.31б, ал.1 и ал.2 от ЗЕ е да коригира разликите в определените цени за отделните групи производители с отделни ценови решения, които са били обжалваеми и е допустим съдебен контрол, като компенсира тази разлика чрез определяне на премии. Именно поради тази специфика на решението на КЕВР при изпълнение на регулаторната й функция, законодателят е предвидил, че влиза в сила от приемането му и следователно не подлежи на обжалване по съдебен ред. Различен е редът, по който се утвърждават цените на електрическата енергия по чл. 36 от ЗЕ и по който се изменят вече утвърдените цени и премии по чл. 31б, ал.3 от ЗЕ само на някои от ценообразуващите елементи в рамките на ценовия период по смисъла на §1, т. 23 от ДР на Наредба № 1 от 18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия, което обуславя по- малкия му интензитет и ограничено действие във времето и в крайна сметка необжалваемост като изключение от общия случай на обжалваемост на решенията на КЕВР. Предвиденото правомощие на регулаторния орган да изменя утвърдени премии по време на ценовия период е изключение от общото правило за регулиране цените по начина, предвиден в препратката на чл.36, ал. 3 от ЗЕ. Неоснователно е възражението в частната жалба за противоречие на разпоредбата на чл. 31б, ал. 4 от ЗЕ с чл.37, пар.16 и пар.17 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 13.07.2009 г., относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, транспонирана в националното ни законодателство. От посочените нейни текстове (чл.37, пар.16 и пар.17) не произтича непременно правото на обжалване пред съд на атакуваното в настоящото производство решение. Не може да се приеме и че директната приложимост на горепосочените норми от общностното право, които безспорно са с приоритет пред националната уредба, налагат извод за обжалваемост на атакуваното решение по чл. 31б, ал. 1 от ЗЕ. По силата на чл. 288 от ДФЕС директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите- членки, до която е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат. Следователно директивите са актове, обвързващи пряко държавите- членки, до които са адресирани, без да са пряко приложими в отношенията на частните субекти, за които права и задължения в общия случай поражда транспониращият законодателен акт. Предвидената обжалваемост по Директива 2009/72/ЕО, резултат е постигната с нормата на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ, предвиждаща обжалваемост на решенията на регулаторния орган. По този начин на национално ниво е въведен подходящ механизъм, съгласно който всяка страна, засегната от решение на КЕВР, има право да го обжалва пред съд, който е независим от заинтересованите страни и от правителството. Както чл. 37, т. 16 и т. 17 от Директива 2009/72/ЕО, така и чл. 13, ал. 9 от ЗЕ не съдържат ограничение относно характера на решенията и степента на засягане. Директивата няма приоритет пред конституцията на страната, която дава възможност на законодателя да прецени по изключение необжалваемост на определени административни актове адм. Степента на интеграция на страните в рамките на Европейския съюз съюза допускат проявления на националният суверенитет, държавност и идентитет, като се прецени кои административни актове може да бъдат изключени от съдебен контрол. Ограничението по отношение на актовете, които подлежат на оспорване и лицата, които следва да се считат засегнати от тях е въведено в националното ни законодателство с разпоредбата на чл.31б, ал.4 от ЗЕК, каквато свобода е допустима от ДФЕС и от чл.120, ал.4 от Конституцията на Р. България. Предвид изложеното настоящият състав намира, че в случая са били налице предпоставките по чл. 159, т. 1 АПК, поради което законосъобразно жалбата пред АССГ е била оставена без разглеждане, като недопустима. По изложените съображения определението на Административен съд – София град като правилно следва да бъде оставено в сила. На основание чл.221, ал.2, предл. първо във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 4796 от 15. 06.2022г., по адм. дело № 1502/ 2022 г. по описа на Административен съд- София- град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА /п/ ЮЛИЯН КИРОВ Особено мнение на съдия Любка Петрова Особено мнение на съдия Любка Петрова Подписвам настоящото определение с особено мнение, тъй като не съм съгласна с решаващия аргумент на състава, че решението на Комисията като краен ефект засяга в по-малка степен правата на неговите адресати. Преценката налице ли е или не правен интерес от оспорването не може да зависи от степента, в която правната сфера на оспорващия е засегната. Тя не може да зависи и от извършването на нарочна субективна преценка на тази степен във всеки отделен случай. Когато засягането е факт, изводът е за допустимост на оспорването, освен в изрично предвидените от закон случаи. Административният акт влиза в сила или когато не е бил обжалван, или когато е бил обжалван и е бил потвърден, или когато с изрична норма на закона е бил изключен от обжалване („не подлежи на обжалване“). Изразът „влиза в сила от деня на приемането му (т.е. постановяването му), употребен в чл. 31б, ал. 4 от ЗЕ не е равнозначен на изрично изключване от контрол за законосъобразност с израза „не подлежи на обжалване“. Ако законодателят е имал воля да изключи актовете по чл. 31б, ал. 1 и ал. 2 от контрол за законосъобразност, то той би употребил израза „не подлежат на обжалване“, вместо „влизат в сила от деня на приемането им от комисията“, който израз противоречи както на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, така и на чл. 37, § 16, предл. първо и § 17 от действащата към датата на приемане на текста на 31б от ЗЕ (обн. ДВ, бр.20/2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Директива 2009/72/ЕО, така и на идентичните текстове на чл. 60, § 7, предл. първо и § 8 от действащата, считано от 01.01.2021 г., съгласно чл. 73, Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС („Решенията на регулаторните органи са напълно мотивирани и обосновани и подлежат на съдебен контрол.“ и „Държавите-членки гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, съгласно които всяка страна, засегната от решение на регулаторния орган, има право да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от което и да е правителство.“). В цитираните норми на Директивите императивно и безусловно е посочено, че решенията на регулаторния орган подлежат на съдебен контрол, както и че всяка засегната страна от такова решение има право да го обжалва пред орган, който е независим от страните и от правителството, какъвто орган е съдът. Предвид постоянната практика на Съда на ЕС във всички случаи, когато, с оглед на тяхното съдържание, разпоредбите на дадена директива изглеждат безусловни и достатъчно точни, частноправните субекти имат основание да се позоват на тях пред националните юрисдикции срещу държавата, когато тя не е транспонирала в срок тази директива в националния правен ред или когато я е транспонирала неточно. В този смисъл е и сочената от частния жалбоподател практика на Съда на ЕС. Наред с това, за да е налице необжалваемост на решенията по чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ е необходимо тя да бъде изрично предвидена в закона (арг. от чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България). Необжалваемостта е изключение от общото правило, поради което е недопустимо да се извлича по тълкувателен път чрез граматическо тълкуване на разпоредбата. Използваната законодателна техника е очевидно непрецизна и ако разпоредбата на чл. 31б, ал. 4 от ЗЕ следва да се тълкува, то това може да е само в смисъл, който не ограничава правата на лицата за защита на засегнатия им от административния акт интерес. Ето защо, смятам, че разпоредените с решението последици се прилагат от деня на приемането му от Комисията, тоест че е налице допуснато негово предварително изпълнение по силата на закона. По тези съображения считам, че определението на първоинстанционния съд следваше да се отмени и делото следваше да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдия: