Определение · № 8731/2022 · дело 9217/2022

По дело 9217 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8731 София , 11.10.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ ТОДОРОВА ДЕСИСЛАВА СТОЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДЕСИСЛАВА СТОЕВА по административно дело № 9217 / 2022 г. Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Екома“ ЕООД, [жк], [адрес], представлявано и управлявано от А. Калев, срещу Определение № 5160/28.06.2022 г. на Административен съд София-град по административно дело № 5877/2022 г. С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на дружеството жалбоподател за спиране на предварителното изпълнение на Решение № 16-ДО-148-06/01.06.2022г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите- гр.София, с което, на основание чл.75, ал.1, т.2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, е отнето Решение № 16-ДО-148-00/22.01.2013 г. за извършване на дейности с отпадъци, ведно с всички негови изменения и допълнения, издадено на „Екома“ ЕООД, [ЕИК]. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно и неоснователно. Твърди, че са налице предпоставките на чл.166, ал.2 АПК, а предварителното изпълнение на индивидуалния административен акт, предвидено в чл.77, ал.2 от ЗУО е предвидено в издадения акт, но не е обосновано, мотивирано и не са дадени точни указания относно неговото изпълнение. Посочено е, че чрез дадения тримесечен срок за предаване на съхранение или унищожаване на отпадъците, който е недостатъчен, дружеството ще бъде принудено да извършва дейност по съответните кодове за съхранението на отпадъците без да има разрешително. По този начин административният орган, чрез своя акт, сам заставя дружеството да извършва нарушение, извършвайки дейност при отнето разрешително. Отбелязва се обстоятелството, че влезлите в сила наказателни постановления са за формални нарушения, свързани с неводене на отчетност относно кодове, за които дружеството не е извършвало дейност, като това нарушение само по себе си няма как да навреди на обществения живот, здравето и живота на гражданите. Молбата към съда е да отмени обжалваното определение като неправилно и да постанови друго, с което да спре допуснатото предварително изпълнение на оспорваното решение. Ответникът по частната жалба – директорът на РИОСВ-София, не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че оспореното Решение № 16-ДО-148-06/01.06.2022г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите- гр.София, съгласно чл. 77, ал.2 от Закона за управление на отпадъците, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. Всеки административен акт е проява на държавна власт, основан на правилното приложение на закона, до установяването на противното по съдебен ред. С оглед избягване на произвола при упражняването на предоставените на изпълнителната власт правомощия и осуетяване на възможността от несъответно на преследваната цел засягане правата и интересите на гражданите и юридическите лица – потенциални адресати на визираната властническа намеса, законодателят е въвел принципното положение, че оспорването на издадения акт спира неговото изпълнение. Многообразието от административни правоотношения и различните правнозащитими ценности са наложили допускането на изключения от предвидения в чл. 166, ал. 1 АПК суспензивен ефект. Субектите, които могат да създават подобни изключения, са: 1) административният орган – чрез разпореждане, основаващо се на предпоставките по чл. 60 АПК, и по-специално - когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, 2) законодателят – по силата на изрична законова норма, която допуска предварително изпълнение "ex lege", като в този случай предпоставките по чл. 60 АПК се презюмират и 3) съдът – когато уважи искане при условията и по реда на чл. 167 АПК. Допуснатото по закон или от административния орган предварително изпълнение може да бъде спряно от съда при основателност на подадено, съгласно чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК, искане от страна с правен интерес, т. е. когато се съберат достатъчно доказателства, че от предварителното изпълнение могат да настъпят значителни и/или трудно поправими вреди. Изречение последно от разпоредбата добавя допълнително условие, чието изискване, за да се спре изпълнението, е да е въз основа на нови обстоятелства. В тежест на жалбоподателя е да докаже, че от предварителното изпълнение на акта ще възникнат значителни или трудно поправими вреди или че са настъпили нови обстоятелства, несъществували към момента на издаване на административния акт. Първоинстанционният съд е преценил, че дружеството жалбоподател не е доказало, че предварителното изпълнение на решението ще им причини значителна или трудно поправима вреда, поради което е заключил, че искането за спиране на предварително изпълнение е неоснователно и го е отхвърлил. Доказателствата за настъпване на неблагоприятни последици (имуществени и неимуществени вреди) следва да са конкретни и убедителни. В конкретния случай искането на „Екома“ ЕООД за спиране изпълнението на оспорения административен акт пред административния съд е аргументирано единствено с твърденията на жалбоподателя, че няма друго конкурентно дружество, което да приеме отпадъците, което не се доказва по никакъв начин, но дори и да се приеме, че твърдението е доказано, то не е налице законово основание предварителното изпълнение да се спре, тъй като това са обстоятелства, свързани с изпълнението на административния акт. Първоинстанционният съд е посочил, че доказателства за евентуално настъпване на екологични вреди не са представени, а в същото време здравето и живота на гражданите, общественият и държавен интерес, обект на защита с предвиденото в чл. 77, ал.2 от ЗУО предварително изпълнение, са достатъчно значими и тяхното увреждане би било непоправимо. Тези доводи остават извън плоскостта и предмета на разсъжденията в хипотезиса на разпоредбите на чл.166, ал.2 и ал.4 от АПК, тъй като не са аргументи в полза на преценката дали предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда до постановяване на решението. Евентуалното настъпване на значителни и трудно поправими вреди в икономически план за контрагентите на дружеството жалбоподател не би могло да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство, както правилно е посочил съдът, и също не е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение. Дружеството е опитало да се позове на факти, които стоят извън преценката на съда в конкретното производство, а колкото до наведените в искането индиции за настъпване на значителни или трудно поправими вреда, настоящият състав отбелязва, че наличието или реалната опасност от настъпване на вреда трябва да се установи със съответните писмени доказателства, които да обосновават твърденията за настъпване на вреди. Тези доказателства могат да са свързани с икономическото и финансово състояние, със задълженията на искателя или с невъзможността да изпълни новите финансови тежести. В настоящия случай не са представени писмени доказателства от вида на посочените досежно финансовото състояние на дружеството или обременяване, свързано с безопасното прекратяване на дейността, за да бъде извършена конкретна преценка дали е налице "значителна или трудно поправима вреда" по смисъла на закона – чл. 166, ал. 4 , във връзка с ал. 2 АПК . На следващо място, по делото не са представени и доказателства за настъпили след издаване на акта нови факти и обстоятелства, които да обосноват настъпването на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение. Следва да бъде посочено, че всички факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта, са ирелевантни за основателността на искането. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 , във връзка с ал. 2 АПК предпоставя преценка дали поради новонастъпили нови факти и обстоятелства предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, т. е. съдебното произнасяне е свързано с променените последици от законосъобразното, допуснато по силата на закона, предварително изпълнение, в резултат на новонастъпилите факти. Такива факти по делото не са доказани. Поради това определението на първоинстанционния административен съд, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение №5160/28.06.2022 г., постановено по адм.д.№5877/2022 г. на Административен съд София– град. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА