Определение · № 9185/2022 · дело 9485/2022

По дело 9485 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9185 София , 19.10.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: МАРИЕТА МИЛЕВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията БРАНИМИРА МИТУШЕВА по административно дело № 9485 / 2022 г. Производството е по чл. 229 и сл. от АПК . Образувано е по частна жалба на „Черноморски бряг“ ЕАД, подадена чрез процесуалния представител адв. Гебрев, срещу определение № 1149 от 13.07.2022 г., постановено по адм. дело № 950/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу разрешение за строеж № В-19/03.07.2012 г., издадено от главен експерт при Община Бургас и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на определението, като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - главен експерт в отдел „АС“ при Община Бургас, чрез пълномощника юрк. Полихронова, в срока по чл. 232 от АПК в писмено възражение по частната жалба изразява съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Бургас е приел, че жалбоподателят не е от кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗУТ, имащи право да обжалват разрешението за строеж и за него не е налице правен интерес от оспорването му. Определението е правилно. Допустимостта на съдебното производство по оспорване законосъобразността на индивидуален административен акт е обвързана съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК с наличието на правен интерес за жалбоподателя, който в конкретния случай по отношение на разрешенията за строеж произтича от попадането му в кръга на лицата, очертан изрично от специалната норма на по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Тази разпоредба изчерпателно определя кръга на заинтересуваните лица в производството по издаване на разрешение за строеж, като обединяващ признак за принадлежността към него при всички хипотези по т. 1 – т. 4 на нормата е титулярството на право на собственост или ограничено вещно право върху определен поземлен имот, сграда или обект в нея. Жалбоподателят, както обосновано е приел и административният съд, не попадат в нито една от тези категории, тъй като не е собственик на засегнат от процесното разрешение за строеж недвижим имот, не е носител на ограничени вещни права върху него, не е и възложител, доколкото имота се явява собственост на „Техногаз“ ЕООД, съгласно нотариален акт № 69, том II, рег. № 2225, дело № 239/2003 г. и решение № 1/06.07.2006 г. по фирмено дело № 2939/1996 г. по описа на Бургаски окръжен съд. След като не е заинтересувано лице съгласно посочената специална законова норма, жалбоподателят няма правен интерес да обжалва процесното разрешение за строеж. Критериите за признаването на правния интерес са обективни и изчерпателно изброени в специалната норма, като извън тях оспорването на строително разрешително според действащия закон е недопустимо. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването и за нея съдът следи служебно. В процесния случай липсата на качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ елиминира правния интерес от обжалване и е пречка да се извърши съдебна проверка по същество на посоченото от частния жалбоподател строително разрешение. В тази връзка следва да се има предвид също така, че твърденията на частния жалбоподател, че през неговия имот с идентификатор 07079.659.450 ще бъде осъществен достъпа до имот с идентификатор 07079.659.444 /съседен/, за който е издадено обжалваното разрешение за строеж, не аргументират легитимация за обжалване на това разрешение за строеж. Следователно, както правилно е приел административният съд, оспорването се явява недопустимо, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство, подлежащо на прекратяване на основание чл. 159, т. 4 от АПК. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски за частното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК , във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ . По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1149 от 13.07.2022 г., постановено по адм. дело № 950/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас. ОСЪЖДА „Черноморски бряг“ ЕАД, с [ЕИК], да заплати на Община Бургас сумата в размер на 50 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА